Когато любовта не дойде навреме, често идва облечена странно

Често съм се питала защо гениалните са винаги луди? Дали геният носи лудостта със себе си, или лудостта ни прави гениални? Човечеството се е нагледало на какви ли не странности и перверзии, че Всевишният трудно може да се изненада. Но все пак ние се изненадваме постоянно, когато ни разкажат нещо извън рамките на общоприетото.

Виж повече: Най-доброто от цитатите на Джак Керуак

Достоевски оставя ярка следа в литературата на XIX век, но по-интересна е следата, която е белязала него, за да го направи такъв, какъвто го познаваме (или по-скоро не го познаваме). Този дребен и непохватен човек е бил изтъкан от нерви още от ранна възраст и нервните му кризи са стигали до епилептични. Палил се е лесно и буйно е жестикулирал, когато е говорил и защитавал позицията си. От малък има интерес към човешкото страдание и престъпленията, което по-късно личи в романите му. Може би една от най-големите травми за него е смъртта на майка му вследствие туберкулоза, когато той е на 13 години, а по-късно и на баща му (алкохолик), който е жестоко убит от крепостни селяни.

Достоевски почти няма отношения с жени преди навършване на 34-годишна възраст.

Това предопределя живота му и чак около 40-годишен той опознава любовта с цялата опасност, която тя може да носи. След няколко несериозни забавления с млади жени той среща наскоро овдовялата Мария Исаева. Достоевсеки е впечатлен не толкова от нея, а от страданието ѝ. Тя преповтаря сюжета на собствените му родители – Мария е болна от туберкулоза, а съпругът ѝ е бил алкохолик. Женят се и по време на брака си са много нещастни. Той дори споделя, че колкото повече тя страда, толкова повече я обича. След седем години съвместен живот Мария умира.

По-късно се появява 20-годишна жена с прякор Полина, която пленява писателя със своята интелигентност и изключителен характер. След година съвместен живот обаче тя започва да го държи настрана и все намира начин да му се измъкне. Достоевски разбира, че тя е фригидна и има садомазохистични наклонности, и намира утеха в играта на комар. Това е нова травма за него и ще му трябват няколко години, за да пожелае нова, този път стабилна връзка. Избраницата е 20-годишната му секретарка Ана Сниткина. Младото момиче не намира за странна прекалената буйност в любовната игра, стигаща до насилие от страна на съпруга ѝ. Той е мъж, чиято сексуална енергия сякаш нараства все повече с годините. А с нея  и желанието за перверзии и фетишизъм. Достоевски твърди пред Ана, че умира от желание да целуне всяко от пръстчетата на краката ѝ.

Виж повече: Най-доброто от мислите на Оскар Уайлд

Достоевски е преследван от мисълта за млади момичета.

Неслучайно в книгите му често се явява образът на възрастен мъж, който развращава младо момиче. Същият сценарий ще видим по-късно при Владимир Набоков и неговата Лолита. Всъщност темата никак не е нова, но дори и днес звучи скандално връзката на възрастен мъж с младо момиче. Моралът говори през устите на хората, които приемат сякаш за лична задача да предпазят младите момичета от покварата на възрастните мъже. Има хора обаче, които веднага ще защитят гения на писателя и ще докажат, че ако не беше такъв, ако не беше целият изтъкан от налудно влечение към младата плът и престъпното поведение, от насилието над човека, книги като Престъпление и наказание, Братя Карамазови иИдиот нямаше да съществуват. И ще бъдат прави.

Нужна ли е лудостта на гения и ще бъде ли той гениален, ако не е луд? Въпроси, които остават без отговори.

А ти си избери най-добрата визия, с която да си моден диктатор