Мартин Граховски показва истинската България от по-красивия ѝ профил

Иван Коловос, личен архив

Мартин Граховски е симпатичното момче с готин акцент, което се връща след дългогодишно отсъствие в България, за да открие за себе си, а и за целия свят красотата на собствената си родина.

Напуска България в невръстна възраст и целия си съзнателен живот прекарва в Щатите, Канада, а последните 4 години и в Холандия, където учи международно право и журналистика. В кръвта му обаче тече силна любов към фотографията, която е по наследство от баща му. От 16-ата му година почти няма момент, в който да не е снимал заобикалящия го свят на лента.

Въпреки 23-годишното си пребиваване зад граница Мартин всяко лято прекарва част от времето си в България. Достатъчно време явно, за да изгради връзка с родината, да зареже всичко и да се върне тук с днешна дата и да я заснеме от най-красивия ѝ ъгъл – такава, каквато той иска да си я спомня някой ден, когато отиде да живее в Азия например. И понеже винаги сме харесвали искрените хора, с готина гледна точка за заобикалящия свят,

решихме да споделим историята му и неговите 3-минутни уроци по родолюбие в интервюто по-надолу…

Какво те върна тук? Повечето хора си купуват билет за обратно?

Доста съм мислил по този проект. Бях на 16, когато при едно от поредните ми прибирания в България снимах един филм, „ Добре дошли в Севлиево“. Направих го за приятелката ми в Канада, която се чудеше защо България ме привлича толкова много и чакам с нетърпение да дойде лятото, за да се прибера тук. Филмът беше много рандъм документален и включваше атмосфера, интервюта с роднини и приятели.

Можем ли да го видим някъде?

Да, не съм го качил целия, но има кадри в YouTube. Но това беше много отдавна, тогава нямах амбиции да се занимавам с видеозаснемане и фотографията ме влечеше повече от правенето на филми. Но и тогава мечтаех за голямо пътуване. Просто тогава трябваше да се придвижвам с автобус, а едно лято едва ли щеше да ми стигне.

Какво се промени оттогава?

Дойдох да живея в Европа. И близо 4 години прекарах в Холандия. Работих в компания за документални филми, която регистрирахме с един мой колега. Работата ни беше свързана главно с човешките права, международно право и международна политика, така че пътуваме много из Азия и Западна Европа, за да снимаме и правим фоторепортажи (виж тук един от тях – бел.ред.) . Просто след 4 години, занимавайки се с всичко това, осъзнах, че имам една мечта, която ми е от малък и все още не съм я осъществил. В един момент мисълта за това да се върна в България стана много силна и реших да напусна компанията и да ѝ се отдам. Така дадох начало на проекта. Върнах се в България през юни, а снимките започнаха през август. На 15 септември излъчих първата серия.

С риск да мина на повърхността с любопитството си по въпроса, но кой те подкрепи финансово за подобно приключение?

Целите ми финанси за този проект са лични спестявания. То сигурно си личи. Карам голф двойка, не че искам да карам друга кола (смее се) и съм истински номад. Все още имам малко средства, с които да продължа.

Вече имах няколко предложения от големи компании, които искаха да спонсорират финансово проекта, но отказах, защото в момента не търся това, а и идеята ми е да реализирам "Три минути България" като нещо изцяло мое. Някой ден се надявам това да се възроди в нещо по-голямо. Да обикалям света, да се върна на всички места, на които съм бил, и да правя подобни видеа. Тогава ще е супер да имам финансиране, но искам да съм сигурен, че първата част от поредицата е била изцяло създадена по моя начин.

Това ще ти е визитката…

Да, точно!

Коя беше дестинация, с която започна ?

От април си водя записки за красиви местности и за такива, които искам да посетя, защото наистина този проект е базиран на местата, които лично ме вълнуват.

Това не са Стоте национални обекта и това не са просто места със забележителности. Това са си моите места.

Колата закупих в края на юли, но всъщност започнах да снимам на 25 август. Започнах със серии за София, снимах нощния живот, графити, ресторанти в града и така нататък. След което излязох от пределите ѝ и изкачих Вихрен, Мусала, продължих към Черно море и след това към Централна България.

А сега къде те хващаме?

Всъщност краят на този проект трябваше да е преди един месец, така че в момента всичко, което правя, е доста спонтанно. Особено и поради факта, че идва зимата. Трябват зимни гуми, може би и друга кола. Както казах, не търся спонсорство, но все пак сега работя с клуба на Фолксваген, за да ми осигурят пак същия модел кола, но да речем с по-добри характеристики. Така ще мога да си позволя да пътувам малко повече и през зимата, като съм се насочил към Родопите. До 15 декември може би ще съм заснел 55 серии.

Какъв е интензитетът ти на снимане, колко време отделяш на локация?

Напоследък не съм снимал толкова много заради интервюта и срещи, но когато започнах през септември, ставах всяка сутрин в 6 часа, стигах до дестинацията, снимах няколко часа и след това монтирах в същия ден. За мен освен снимането друго голямо предизвикателство в този проект е музиката, която използвам. Това са групи, които слушам и преди това съм слушал в Spotify и сега се свързвам с тях, за да ги питам дали мога да използвам дадено парче във видеата си, които са си чиста проба реклама на България.

Идеята е, че това е още една сбъдната мечта, защото, когато бях в университета, мечатех да използвам част от тези парчета за някой от проектите ми и това се случи. Още по-интересно е, че повечето групи са заинтригувани от страната и някои от тях започват да проучват възможностите да дойдат насам.

С други думи си своеобразен посланик на България.

Когато пристигнеш в даден град, на дадено място, как се ориентираш в обстановката, кой ти дава насоки? Или импровизираш?

В началото всичко беше импровизация, защото нямах толкова последователи в социалните мрежи, които на този етап ми дават много насоки за това, къде и какво да правя. Разбира се, ползвам TripAdvisor и други подобни гайдове, но е друго да чуеш важното от някои местен. Напълно различно е.

В Казанлък например отделих най-много внимание на Тракийската гробница и Музея на розите, но след това си писах с един човек, който ми каза задължително да посетя Мегалита и да не питам защо. И наистина това беше мястото, което най-много ме впечатли.

А кое друго място наистина остави траен спомен в теб?

Ако говорим за град, ако трябва да избера измежду всички, най-много ме впечатли Русе. Може би защото никога не бях ходил в тази част на България и не ми беше позната. Нямах никакви очаквания, бях видял една-две снимки как изглежда, за да се ориентирам, и когато отидох там, градът се оказа смес от много неща. Това беше първият град, където отидох, много далеч от роднините, намерих готино Airbnb и се настаних при една жена, която си беше местна, а тя се оказа най-големия фен на собствения си град, на природата, на хората и много ме мотивираше да снимам.

А ако трябва да говорим за място, не за град, това беше Мадарският конник. Там отидох с идеята, че няма да ми трябва повече от час за снимки, и тези кадри ще са част от серията за Шумен, но когато пристигнах, започнах да се отклонявам наляво-надясно, открих места, за които не бях подозирал, и се оказах в плен на природата, която бе обагрена в изключително красиви цветове. И не само че отделих цял ден на това място, ами закъснях за другото и отложих следващата серия за 4 – 5 дни по-напред, за да се върна отново да снимам.

Друго за мен впечатляващо място бе Гложенският манастир. Качих се горе в една ненормална мъгла, в която нищо не се виждаше и не можеше да уточниш на колко си високо, какво е около тебе и т.н. Изведнъж, когато малко по малко започна да се вдига мъглата и всичко светна, се откри нещо изключително и много специално. През облаците и мъглата изведнъж се откри целият манастир.

Няма как да не споделя и за Ковачевица. Отидох в ден, в който нямаше никакви туристи, буквално улиците бяха празни, искаше ми се да поседя за малко по-дълго време.

А има ли нещо, от което се разочарова по пътя?

От гледна точка на местата, на които съм бил. Перперикон например, което си е българското Мачу Пикчу е истинско съкровище, което е недоцеонено в Европа.

Друго разочарование е това, че много често, когато се появя с камера и микрофон, хората си мислят, че снимайки ги, искам да изкарам пари от тях. Но от друга страна пък срещнах толкова добри и сърдечни хора, че това мога да го преживея.

А ти с какво снимаш, каква техника използваш?

В момента пътувам с Panasonic GH5, стативи, слайдъри и микрофон, но нямам огромно оборудване, защото трябва да съм доста мобилен. Камерата е много мъничка, но е с много високо качество.

Оттук накъде?

Предстои ми да взема трудно решение. Имам оферта за стаж в Лондон, нещо, за което също мечтая отдавна. Но пък 3 minute Bulgaria ми отвори много врати и тук и много интересни хора се свързаха с мен и искат да работим заедно, така че ми предстои да взема трудно решение. Мечтал със си за този стаж, от една страна, но, от друга, това ще бъде стаж зад бюро, ще мога да помагам от време на време с филми, снимане и да си давам мнението, но няма да следвам собственото си сърце и вярвания, защото това е огромна медия и организация. В този ред на мисли със сигурност ще ми липсва свободата, която имам тук и сега.

Генерално идеята ми е да продължа да се занимавам със снимане и туризъм, искам да се върна и към снимането на документални филми, свързани с човешките права, с което се занимавах последните 4 години. Непал, Гана, Япония, това са места, където съм бил и на които съм снимал и са толкова обсебващи, че са като наркотик. Искаш да се връщаш отново и отново към тях.

Аз поне за себе си съм осъзнал, че някой ден искам да живея в Азия, в тази част на света се чувствам най-добре, хората са ми най-симпатични. Просто има нещо изключително привлекателно там.

Още 3 минути от България!