Нещата от живота

Продължаваме нашия балкански трип със страна на орли и легенди. Тук морето е кобалтово синьо, а Луната разказва истории

Както вече ти разказахме, през лятото решихме да се отправим на балкански трип. Такъв, който да накара душата ни да пее и да живее като за последно, както само на Балканите можем. Първата ни спирка, естествено, беше легендарният Белград, а сега сме се запътили към най-малко популярната и магична с легендите и земите си Албания. Изолирана от останалия свят за дълго време, през 90-те години

Албания е като дълго крит диамант в пазвата на зелени, тучни планини и дълбоко синьо, лазурно море.

От зашеметяващите върхове на Албанските Алпи до девствените плажове на Албанската ривиера тук още господстват стари поверия и особена почит към Луната и Слънцето. В Албания живеят около 3 милиона души и всички те наричат държавата си „Земята на орлите“ (Shqiptarë), заради това и орелът е изобразен на тяхното знаме. Тази балканска красавица има излаз с Адриатическо море на запад и с Йонийско на югоизток, а на нас ни трябваха пет дни да я съберем в шепи, да я усетим с душата си и да походим боси по древната ѝ земя. Като в едно истинско любовно танго – да влюбихме се, и то само как!

Горещо лято и една Тирана

Първото ни усещане за Албания е странна смесица между Близкия изток, турските малки квартали и гръцката любов към живота. Пристигаме в Тирана на свечеряване и се озоваваме на площада пред Статуята на Скендербег – националния герой, прочул се с борбата срещу турското нашествие през XV в. Времето е тежко, средиземноморско, а почернелите ни тела започват да лепнат от наситения въздух, който тук ухае на балканска кухня, духова музика и далечен морски полъх. В същата минута се чува пронизителен звук за молитва.

Обръщаме се и само на няколко метра виждаме до нас джамията Етем бей.

Тя датира от османската епоха и е разположена точно в средата на площада, като се твърди, че е една от най-старите сгради в града. Точно до нея гордо се извисява  часовниковата кула на Тирана. Качваме се по тесните ѝ стъпала, за да видим града отвисоко. Когато пред погледа ни се ширват старите каменни сгради, големите модерни постройки, панелните блокове и известната Пирамида на Тирана, посветена на комунистическия лидер Енвер Ходжа, оставаме със смесени чувства. За Бога – това място наистина носи балканска душа, средиземноморска и почти родна кухня и минало, което ни е странно познато.

Истински културен мишмаш. Ако си тук само за ден, те съветваме да видиш височините на планината Дайти или BunkArt2 – ядрен бункер, превърнат в музей, който показва колко жесток е бил комунистическият режим, когато страната е била изолирана от външния свят. Ние обаче искаме да излезем далеч от града и да се насочим натам, накъдето казват, че Албания не отстъпва по нищо на Капри и Амалфи.

От Саранда до Вльора с ухание на хвойна и бор

Нямахме търпение да стъпим на Албанската ривиера, както я наричат. Тези велики 120 км от Саранда до Вльора не можем да опишем по никакъв друг начин освен като приказка. Приказка, до която стигнахме през малки селца, с дядовци по масите, изнесени почти на пътя. Със закътани таверни, кафенета и пивници, с червени чушки, сушащи се по балконите на старите каменни къщи, с усещане за природа и балкански уют.

Албанската ривиера е съчетание от гъсти зелени гори, ухаещи на хвойна и бор, които преливат в бели варовикови млечни скали, за да завършат като толкова синя и красива вода, която душата ни досега не е виждала.

Йонийско море ни пленява от пръв поглед с тюркоазения си цвят, а пясъците му са чисто бели. Истинска еманация на средиземноморската прелест!

За да се увериш в това ти препоръчваме звездата – Саранда. Това е един от най-посещаваните курорти в Албанската ривиера, като тук изборът на хотели и ресторанти е много по-голям, отколкото на другите места в Южна Албания. В Саранда през лятото е пълно с хора – както местни, така и чуждестранни туристи, които, ако не видиш по главната алея на вечерна разходка, ще засечеш в другата култова забележителност наоколо – руините на замъка Лекурси в покрайнините на града, откъдето има великолепната панорамна гледка към Саранда. Препоръчваме и Бутринт (потъналия град) – национален парк и антично селище в близост до Саранда.

Когато говорим за плажове, наистина задължително се отправи към южните райски пясъчни ивици на Pulëbardha, Pasqyrave или Manastiri, само на 10 километра от Саранда, където започва националният парк Бутринт. Ние обаче се насочихме към Ксамил – архипелаг, съставен от 4 малки островчета. Известен е с красивите си гледки, а интересното е, че от него можеш да видиш и остров Корфу в далечината. Точно на север от Ксамил има два плажа, които също са задължителна спирка – Огледалния плаж и Monastery Beach.

За финал сме си оставили перлата в нашата програма – остров Звернец. Красавецът се намира на 17 км от Вльора, можеш да се разходиш до него по дървеното мостче и да се почустваш като в истинска приказка. Накрая споделяме, че Албания е емоция и свобода.

Тук господстват красивата природа, сините води и усещането за простор.

Хората още не са съградили огромни сгради, бетон и стъкло, затова опитай хапка от страната, докато е още такава – приказна и непокътната. Земя на орли и легенди.

За още балкански истории – виж Балканите – тази любов, тази лудост: Сърбия!

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.