Зоран Петровски: С истина в кръвта
Зоран Петровски е режисьор, продуцент и визионер, а какво реши да ни сподели през юни за перфектното лято и за по-доброто живеене – разказваме нататък
Той е македонецът, който ни скри шапките в „Survivor: Скритият идол“.
Той е победителят, инакомислещият, откровеният, провокаторът. Той казва истината или поне неговата истина и това винаги го е водело до върхове, както в шоуто така и в живота. Защото истината приятели винаги носи след себе си победата, където и да сте и с когото и да сте. Зоран Петровски е режисьор, продуцент и визионер, а какво реши да ни сподели през юни за перфектното лято и за по-доброто живеене – разказваме нататък.
Здравей, Зоран! Като за начало кажи ни как би се представил на някой, който изобщо не те познава?
Аз го казах и там – ебати готиния пич.
Как се чувстваш след победата в шоуто и можем ли да кажем, че то е една мини проекция на реалния живот?
Доста наподобява. Дали си лоялен се вижда и там, както и в живота. Има доста елементи от реалния живот, които се случват и на острова – приятелства, връзки, отношения, начин на работа в отбор. За мен беше абсолютен тест, за да видя какъв съм. В шоуто реших да експериментирам с по-различно поведение – да показвам по-сурови емоции. Да съм избухлив, мълчалив и т.н. Всичко, което ми е липсвало в реалния живот реших там да го тествам и видях кое работи и кое не. Приятелите ми след Сървайвър – тези, които бяха до мен, останаха същите, тези които не ми вярваха особено разбраха, че всичко което съм правил и говорел през всички тези години е било точно така. Доказах им, че това е вярното поведение и верния път.
Какво научи?
Знаеш ли – цял живот хората са ми казвали, че не съм истински. Казвали са ми трябва да си такъв или такъв, трябва да се успокоиш, да не си толкова директен, но там аз бях себе си. Бях истински. Когато ми се плачеше плачех, когато бях ядосан избухвах, когато бях щастлив се усмихвах. И накрая самият резултат доказа, че хората ценят истината в другите.
По-добре да сме истински. Фалшът и лицемерието се усещат веднага.
В много интервюта казваш, че вярваш в закона за привличането и че много неща, които си си пожелал са ти се случили. Разкажи ни за това?
Да, аз вярвам, че трябва да пуснем енергията си и да оставим това, което желаем да ни се случи. Много неща, които съм искал действително са станали, като това да снимам в първия български кино сериал „Стъклен дом“. Пожелах си жената, пожелах си да участвам и спечеля Сървайвър, пожелах си това семейство, което имам в момента точно в тази конфигурация. Когато наистина вярваме съм сигурен, че нещата се получават.
Сега е лято, затова питаме – ако ти беше режисьор на перфектното лято как би изглеждало то?
За мен колкото и да е странно перфектното лято беше по време на пандемията. Аз от 15 години не съм имал един почивен ден, нито съм бил болен, за да отсъствам от работа. Затова тогава пет месеца просто си взех всичко, което не съм могъл да направя преди това.
Иначе перфектното лято включва естествено каравана, море, барбекю, да можеш да гледаш в една точка и просто да се наслаждаващ на живота.
Ти си зад камерата – от другата страна, която не виждаме. Какво би казал за правенето на кино и изкуство у нас?
За съжаление да се прави изкуство тук е много трудно. Културата е последното звено, на което се обръща внимание. Хората, които се занимават с тази професия буквално понякога едвам се изхранват. Казвам го, защото и жена ми е актриса, и аз снимам в много български продукции и виждам, че на тези хора им е много трудно. Аз работя много в Индия и там най-голямата трудност е да си намериш свободен ден за премиера. Ако ти си сам в този ден – това е огромно постижение, толкова много филми се правят и показват, че няма свободна дата за премиера, а тук филмите за година се броят на пръсти и всичко е връзки и взети пари от някъде, защото познаваш някой. Това наистина трябва да се промени.
В какво си се замесил напоследък? Какви бъдещи проекти да очакваме?
Занимавам се с много неща. Освен режисурата имам една компания за екстремно заснемане и мога да кажа, че тези момчета в нея са най-добрите в Европа. Имам и проект за дигитално заснемане, но по много по-различен и високотехнологичен начин снимаме там. Сега ми предстои нещо много интересно – започвам снимките на нов български сериал, които ще е на много високо ниво. Снимане в епоха, за българската култура, за всичко, което се е случвало по времето на Цар Симеон. Аз съм един от режисьорите, вторият ще е Виктор Чучков.
И за финал – какво да им кажем на тези хора?
Ще им кажа, че когато са на дъното, когато всичко е най-зле, когато от всякъде животът им казва „не“ – да седнат да поемат въздух и да си кажат „е, вече стигнах дъното, оттук няма накъде по-надолу, затова може само нагоре“.
Да вярват смело напред. Има една много важна стъпка за креативност – „Никога не минавай по същия път, по който се прибираш вкъщи“, демек не бъди монотонен, мини по различна улица, виж различни неща. Това ще те превключи на друга честота и може да ти даде невероятни и велики идеи. И най-важното, което винаги печели играта – бъдете истински.
Кецовете ми са свобода, любовта ми се казва сцена: Симо Желязков
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.