Нашето техно момиче разказва за успехите зад граница

Matthias Neumann, Eliza Georgieva

Тя е готината мацка, която ни хвана окото на последните три партита на новия творчески колектив ФАЗА. Определено ни хвана и ухото с безкомпромисното техно, с което ни разхождаше по дансинга. И в реда на нещата и на вроденото ни любопитство я потърсихме да ни разкаже малко за себе си. 

За вдъхновението в творчеството ѝ, за нощния живот в Брюксел, Берлин и София, за чувството, което те наляга, когато големият Бен Клок пуска дебютното ти парче, при това в култовия клуб Бергхайн, или пък използват музиката ти за филм, кандидат за "Оскар", както и за бъдещите плановете за живота ѝ зад пулта. Има и няколко споделени трака, които всички музикални джънкита със сигурност ще оценят. Започваме…

През какви стилове минаваше музикално през годините? Кога разбра, че електронният звук е твоят?

От малка слушах много музика, особено в колата на баща ми, в която се возех, докато той обикаляше по разни бизнес срещи. Била съм обаче някъде на 5 – 6. Течеше "Всяка неделя" с Кеворк Кеворкян, а темата беше космос, НЛО и т.н. Тогава за пръв път чух Жан-Мишел Жар. Идеята за Космоса, разговорът на възрастните по телевизията и тази странна бекграунд музика ме грабнаха и разбудиха любопитството ми за музика като цяло, което през годините ме преведе през Vangelis, Pink Floyd, Tschaikovsky, TOTO, Black Sabbath, Public Enemy, мина даже през Spice Girls и безброй други, докато стигна с днешна дата до Underground Resistance, Robert Hood, Autechre, Derrick May, DJ Bone, DVS1 и т.н. 

А днес как би определила музиката си всъщност?

Обичам да разказвам истории чрез музиката си. Да речем, че както правя музика в студиото – така свиря и сетове: тоест кинематографски. Обожавам филмова музика и искам – не искам, това си личи както в продукцията ми, така и в сетовете.

А те обикновено започват с амбиент, минават през Детройт-хаус и електро като кулминацията е техно. Смесица от по-твърд хаус и нетрадиционно техно. С други думи еклектика.

Вмъквам и факта, че

едно от парчетата ми от дебютния рилийз за THEMA Recordings влезе в официалния саундтрак на белгийския кандидат за Оскарите “Le Fidele” aka “Racer And The Jailbird”.

Филм с участието на Adele Exarchopolous и Mattias Schoenaerts, съответно познати от филми като Blue is The Warmest Colour  и The Danish Girl. Наскоро излезе и официалният клип към трака, та да речем, че не всеки може да се похвали с първи видеоклип с участието на Адел и трак във филм от подобен мащаб.

В момента живееш в Брюксел, какво точно правиш там?

Mежду мен и Брюксел има симбиоза. Тя ме тласка към вдъхновение, което помага за здравословна работа в студиото.

А освен правенето на музика има ли друго нещо, което вълнува живота ти?

От друга страна обичам да готвя, обичам книгите и стречинга. Сега чета Тин-Тин, Буковски, Дънов и Вонегът паралелно. Наскоро се научих да гледам сериали. Супер фен съм на MAD MEN по Нетфликс и вече имам трак в главата си, повлиян именно от него. Скоро се връщам и към танците, нямам търпение. Колекционирам също минерали и полускъпоценни камъни.

Помниш ли първото си голямо парти?

Първото, на което присъствах като клъбър, беше един Метрополис със Свен Вет. Едно от много ранните му идвания в България, доста отдавна. Всъщност това беше върхът на сладоледа по това време за мен. Дори сънувах един от траковете, който ми се запечата в съзнанието и се превърна в много специален за мен. Класика в жанра: Guy Gerber-Timing.

Какво се промени на сцената у нас оттогава?

Мисля да се фокусирам върху позитивната част на въпроса: виждам все повече ентусиасти и хора, отворени към тази вече така съвременна и супер достъпна музика.Защото тя Е.

Време беше и в България да започнат да се случват яки неща. Примерно Студио EW и ФАЗА ми направиха приятно впечатление при последното ми прибиране.

Хората зад двете концепции имат идеи и познание в областта. Мисля, че доста българи се запознаха именно чрез тези събития с прекрасни артисти. Появи се и Страхил – KiNK, когото имам щастието да познавам, че от когото даже и да получавам градивна критика относно музиката ми, който така сериозно постави България на картата на ъндърграунд денса в световен мащаб. Благодарение на него много колеги в индустрията гледат с интерес на български артисти като мен и това е абсолютен плюс.

Всъщност как започна кариерата ти на DJ?

Всичко започна в Копенхаген. Мога да кажа, че там вкусът ми за електронна музика се ошлайфа. Пътувах доста и до Берлин и това още повече отвори музикалния ми свят. И така до момента, в който мои приятели – я музиканти, я dj-и, я организатори на събития, не започнаха да ми вкарват мухата в главата. Един ден просто ми предложиха гиг в най-добрия клуб там – Culture Box. Беше навръх рождения ми ден. В другата зала гост беше Бен Клок. Отказах. Не бях готова. Предпочитах да се появя с гръм и трясък, подготвена и заредена до уши, отколкото да приема веднага, знаейки, че мога да се изложа и да нямам право на втори шанс. Казаха ми, че съм луда. Случайно или не, 2 години по-късно

едноименният ми трак от дебютния ми рилийз, издаден от THEMA, звучеше в сет на Бен Клок, и то в Бергхайн!

Разкажи ни за това…

Точно тази неделя, когато случката се разигра – бях се наредила на една километрична опашка за клуба и в един момент се отказах да чакам. Отпраших към друг клуб, за да убия време, докато опашката се скъси. След около 2 часа влязох, а Бен тъкмо беше свършил сета си. Мой приятел артист и DJ Jon Hester ме разпозна в тъмното и ме попита "Абе ти къде беше досега и защо закъсняваш, Бен пусна парчето ти!". Онемях и заваляха едни огромни тутракански сълзи. Бях в транс. Басът удряше яко в гърдите ми (който е ходил, знае за какво говоря) двойно повече. Почувствах се горда със себе си и в същото време ми идваше да се гръмна, понеже изпуснах момента. Та така де – застинах на дансинга и плаках доста. От радост! Опитах да си представя какво ли е било това море от хора танцуващи на едно толкова сантиментално за мен парче, първото (!), сътворено върху един счупен матрак, в 12 к.м стая в 6 сутринта, един час преди да отида на работа, изморена, разбита, с пищящи уши и никакви очаквания…

От кого се вдъхновяваше през годините?

Mathew Jonson, Plastikman, ERP, Joey Anderson, Radiohead, The Doors, Massive Attack, Sarah Vaughan, Herbie Mann, Мариус, Ирина Флорин, Клод Дебюси.

Какво си взе от всички места, на които си била?

За Копенхаген вече споменах. Но извън музиката ми даде страхотни приятелства.

Берлин ми даде много мръсен бас, ню уейв усещане, абсолютния ъндърграунд саунд и запознанства с огромен брой артисти.

Харесвам Берлин, защото няма друг като него, въпреки че приятелите ми от Ню Йорк, които сега живеят там, казват, че градът е еквивалент на Ню Йорк през 80-те. Берлин е як и защото е крещящ. Понякога даже твърде много. Може да бъде краен и това дава екстра доза муза.

Брюксел е град на контрасти. Има романтизъм, има и гето. Белгийците имат богата клубна култура. Един от най-иконичните лейбъли за ъндърграунд музика идва именно от там – R&S Records, дом на Aphex Twin, Joey Beltram, James Blake.

Разбира се, аз съм 100 процентa българка и това много си личи в музиката ми. Използвам мотиви от нашия фолклор, култура, история и ги смесвам с всичко останало от света, което ми влияе или е пряка част от моя живот.

Добре, кажи ми едно парче класика, което завинаги ще остане в траклистата ти?

Mathew Jonson – Learning to fly.

А най-новото, което ти е на репийт в плейъра?

Няколко са: новият албум на Yellow Days – Is everything ok in your world, Electric Tears на Buckethead, Decadance на Mishelle Gurevich, The Beatles:Revolver, Biosphere-Substrata, Hingus на Sven Grunberg, саундтракът към новия Blade Runner, eдин лайв на Suzanne Ciani, който може да бъде намерем май само в уotube и е озаглавен Live Performance at P2 Art’s Birthday Party in Stockholm, трак от Klockworks 20 от Newa – Dance of the Warrior.

Личният ти DJ топ 3?

От мъжете: DVS1, Derrick may, Jackmaster, а от дамите – Veronica Vasicka, Ena Cosovic, Dasha Rush.

Какво да чакаме от теб?

Всъщност ми предстои да издам едно парче, което влезе в последния FABRIC CD MIX, а DVS1 миксира. Това си е голям личен връх, имайки предвид, че за мен DVS1 е номеr 1 сред DJ-ите. Предстоят ми 3 потвърдени EP-та с ENEMY Records (лейбъла на Dustin Zahn) PALINOIA, на Eric Cloutier, и втори рилийз за THEMA. Всичко на плочи и вдигитален формат. Междувременно свиря в Антверпен навръх Нова година, след Нина Кравиц. Подчертавам – след 🙂 Така че Catch me if you can!

ПРОДЪЛЖИ В СЪЩИЯ МУЗИКАЛЕН ДУХ С ТЕХНО ПИОНЕРА, ВИЗИОНЕРА DUBFIRE!