Имаме ли нужда от толкова материали придобивки наистина?

Тези дни в главата ми се завъртя мисълта, че имам нужда от нов телефон. Щеше да бъде добре, ако само се беше завъртяла и изпарила, както повечето ми гениални идеи, свързани с продуктивността ми в работата например. В резултат на това се посветих на търсене в български и чуждестранни сайтове на модели телефони, някои с по-надути, други с по-народни цени. В някои от тях дори си плащаш за цвета, като разликата в цената съвсем не е малка, което лично мен ме остави без думи. И така моят телефон бил потрошен, „морално остарял“, на цели три години, с малко памет… изобщо пълен минус. А Коледа и рожденият ми ден така наближиха, че ще е престъпление, ако не си купя нещо.

Цялата ситуация ме накара да се замисля, че проблемът не е в телефона, а в начина ми на мислене относно предметите и парите.

Сигурна съм, че в края на годината покрай получаването на коледни премии, пазаруването на храна на едро покрай подготовката за празниците и купуването на подаръци за близки хора едва ли някой може да мине без даване на пари за супер ненужни неща. Лошото е, че в началото всички те изглеждат като добра инвестиция.

Единият виновник за поведението ни на пазаруващи животни в последния месец на годината са рекламите. Те ни заливат отвсякъде. И ни втълпяват, че правим изключително изгодна сделка, ако купим именно техния продукт. А това, че постоянно потвърждаваме колко безсмислени са те, всъщност напълно няма значение. Кратките клипове, представящи продукти, са създадени, за да влияят на хората подсъзнателно. Ние ги запаметяваме и едва тогава те започват да вършат своята работа. Насаждат ни липси, комплекси, нужди, които най-често нямаме. И така ние презглава даваме парите си, за неща, които не ни трябват. Те отговарят за това, което всички ще харесват или мразят.

Рекламата е най-силното оръжие на нашето време и всичко останало се върти около него.

Изключването на телевизора няма да помогне, защото нека просто си признаем, че днешният градски човек рядко прибягва до телевизията като средство за релакс. Най-лесно би било просто да се опитаме да се абстрахираме от това и да гледаме на тези неща като на чужди желания, които някой се опитва да ни насади като наши. Човешкият мозък е така настроен, че първо да задоволява своите нужди, а след това чуждите, ако изобщо стигне до тях. Да, егоисти сме и може би това не е толкова лошо.

С реклами или без няма как съвсем да минем без купуването на прахосъбирачки. Това се отразява изключително зле на бюджета ни, тъй като почти никога не усещаме как даваме много пари за глупости. Най-често те струват между 5 и 25 – 30 лева и по този начин се залъгваш, че не харчиш. Само че, като купиш 5 такива неща, ситуацията изглежда по-различно.

Как да се справиш? Когато видиш нещо евтино, което ти изглежда супер яко, си помисли, първо, за какво ще го използваш и, второ, къде ще го сложиш. Ако няма за какво да го използваш, а имаш къде да го сложиш – не го купувай, тъй като скоро просто ще ти пречи, заемайки пространство. А ако имаш за какво да го използваш и нямаш къде да го сложиш – също не го купувай, тъй като скоро ще осъзнаеш, че едва ли ти трябва толкова и си се справял досега перфектно и без него. Ако пък не можеш да спреш да мислиш за него и наистина ти трябва – купи го. Веднъж се живее. Но се увери, че не е обикновена прищявка.

Потребността да трупаме е напълно естествена. Идва от човешката нужда за сигурност и изобилие. Подсъзнателно събираме предмети, за да осигурим пълнота, ако настъпят времена на глад и бедност. Инстинкт, който може би съществува, откакто има хора.

Ако осъзнаем, че по-голямата част от пазаруването ни се дължи на първичността ни, то просто няма да се случва.

Всъщност като спреш да даваш пари тук и там, разбираш, че и така може да се живее, доста добре при това. Първо, не ти се плаче всеки път когато отвориш банковата си сметка. Второ, имаш повече свободно пространство, което автоматично означава по-малко бърсане на прах в събота. И, трето, започваш да мислиш за други неща и следователно да инвестираш в тях. Прекрасно е когато, осъществяването им не е обвързано с пари, защото тъкмо тогава осъзнаваш тяхната стойност. А зимата изобилства с такива възможности – време с мили за теб хора, за които по принцип нямаш време, готвене, купуване на зимни преживявания, а не предмети. Докато моментите събират повече палци нагоре от предметите, за обществото ни ще има надежда да ограничи синдрома на масовия потребител. А това е толкова по-перфектно от едното пазаруване.

Ето и малко рок музика за добро настроение.