„Запалете ми една цигара и си гледайте живота“ Стефан Данаилов
В свят, в който основно ние сме си важни, ви разказваме за жестовете на мъжествеността, която сама никога не би разказала за себе си.
На 27 ноември 2019 г. ни напусна великият, големият, непрежалимият Стефан Данаилов. Вчера пък в любимата ни столица се даде началото на Националната програма по отбелязването на 80-годишнината на известния актьор и педагог с градския тур „Ламбо сафари“.
В градинката пред Народния театър „Иван Вазов“ започна разходка из знакови места на София през личната биография на Мастъра.
Градът го познаваше и обожаваше, а по повод инициативата, която ние адмирираме с две ръце и която ще ни зарадва с нов документален филм, книга, изложба, спектакли с негови студенти, галавечер в Народния театър „Иван Вазов“ и специален сайт на актьора, ние разказваме няколко думи. Не за честванията, а за истинското мъжкарство. Онова, което носеше в душата си Стефан, и онова, което ни остави, за да помним как се прави… и да не се излагаме, естествено.
Той остана вечното момче на българското кино, по което хиляди жени изплакаха онези „ти знаеш ли, че имаш страшни очи“. Борис Арнаудов от „Фамилията“, патриархът от „Столичани в повече“, Димитър Касабов от „Стъклен дом“, земевладелецът Михаил Деветаков от „Хайка за вълци“, Сава от „Когато гръм удари“, Дон Нуцо от „Октопод“, архитект Иван Цолов от „Дом за нашите деца“, Тахана от „Маневри на петия етаж“, актьорът от „Равновесие“, д-р Старирадев от „Търновската царица“, Лебеда от „Топло“, баскетболистът Никола Бабинов от „Войната на таралежите“, майор Никола Деянов от „На всеки километър“ и, разбира се, инструкторът Яким Вълев Донев от „Дами канят“ са само част от незабравимите му роли.
В Стефан Данаилов обаче имаше нещо много повече от само чист актьорски талант.
С излъчването на Марлон Брандо и Джеймс Дийн в по-младите си години и с лекотата и осанката на Пачино в зрялата си възраст Стефан успя да направи едно важно нещо, което се опъна на мнозина – да остане пич. И то от онези, които в сърцата си винаги ще бъдат рицари. Кварталните красиви момчета, в които се влюбвахме по време на социализма, които много искаха да са по- и най-, но най-вече искаха да останат мъжкари. Онова поколение, което знаеше какво значи мъжка дума и знаеше, че както казва Тодор Колев в онзи велик филм „Опасен чар“ – „Една жена никога не трябва да чува, че друга жена е била обичана повече от нея“. Онези, които наричаме просто мъже на честта.
„Аз не коментирам дамите, с които съм бил, защото у мене все още са останали някакви мъжки качества“
В автобиографията си „Романът на моя живот“ от Георги Тошев, Стефан Данаилов можеше да разкаже много. Можеше да посочи имена, дати, случки, любови, от които да ни падне шапката. Той не направи нито едно от тези неща. Той не посочи едно име, не беше вулгарен към една дама и запази за себе си онова, което цяла артистична София говореше още след „На всеки километър“. Стефан Данаилов беше секссимвол, и то в истинския смисъл на тая вече изтъркана дума. Има разкази от различни градове в страната, в които след представление се е налагало да влиза през прозореца на кухнята в хотела, защото стаята му е била обградена от фенки. В списъка с любовните му завоевания има имена на велики жени, ослепителни жени, жени, които не само в България са се поддавали на неустоимия му чар,
но Стефан винаги е бил джентълмен, който пази историите само за себе си.
Единствената забавна случка, която споделя, е как веднъж, малко преди да влязат в казармата, негов приятел го попитал: „Абе, Ламбе, кажи как ги сваляш тези момичета?“. Данаилов го погледнал сериозно и отговорил: „Копеле, отвори, прочети и научи тази поема!“. Поемата била на Иван Радоев, приятелят на Стефан я научил и свалил с нея не друга, а мацката на Ламбо. Данаилов казва: „Егати удара! Много тежко го преживях“. Актьорът споделя, че „Ако една жена има акъл, може да те провокира на всеки три минути“, и въпреки че е преживял безброй любовни похождения, в неговия живот голямата любов си остава една – любимата му Мери. Той я нарича „Моето момиче, моята любов!“. Тя прощава всичко, което се случва извън къщи, а той ѝ е верен до края. По неговия си начин – лоялния.
„Запалете ми една цигара и си гледайте живота“
Стефан Данаилов е плащал семестриалните такси на всички негови студенти, които нямат тази възможност или се забавят с вноската. Той е помагал на десетки хора в нужда, без да се разбере, и би ни убил, че пишем тези редове. Истинското мъжкарство в този живот е да платиш сметката. Той винаги го е правил – на всички семейни събирания, на всички приятелски забави, банкети, рождени дни. На всички събирания с неговите студенти, на които е канил децата им, половинките им и винаги се е интересувал какво се случва с тях.
Както би казал Ламбо – независимо кого си обидил в този живот, кого си обичал, с кого си мечтал, кого си предал и до кого си вървял до края – стани и плати сметката.
Животът обича играта да е пито-платено, защото в който и момент да го напуснеш, ти трябва да знаеш, че си се издължил с всеки и всичко. Че си си тръгнал пръв, но си платил сметката, все едно си останал последен. Във времена, когато все повече се поставяме в центъра на собствената ни вселена, когато ни е важно как ще изглеждаме в социалните мрежи, на работа, пред колегите, на почивките и празненствата си, е важно да умеем да платим сметката. Мъжкарството е въпрос на рицарско мислене и на поведение. Мъжкарството е да знаеш, че каквито и да си ги надробил, с колкото и жени да си бил и каквото и да си оставил зад себе си, си го направил с чест. До последната стотинка. Точно както го направи той, който не искаше да скърбим за него. Искаше да си налеем едно малко, да си запалим цигара, да целуваме умопомрачително красиви момичета и да си гледаме живота. Достойно. Приятели, живя и живее – Стефан Данаилов на 80!
За още от същото – виж Още едно незабравимо момче си отиде: Стефан Данаилов
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
