Нещата от живота

Кийбордистът на Depeche Mode отиде да свири с гигантите

Спомняш ли си първото парче на Depeche Mode, което чу? А кога беше това? В момента, в който чух, че Андрю Флечър е починал, в мисълта ми се завъртя споменът за моята първа среща с тези изключителни музиканти. Беше лятото на 2009 (don’t judge, родена съм късно, през 2009 бях на 12). До този момент музиката, до която се бях докопала сама, беше, меко казано, посредствена и не ме е срам да си го призная. Докато с една съученичка бездействахме у тях, баща ѝ реши да разшири светогледа ни със Sounds Of The Universe. Албумът започва с една симфония, която за човек, за пръв път докосващ се до атмосферичната електронна музика на групата, беше като шамар през лицето.

Нямах представа какво да очаквам, но мога да кажа, че синтезаторът в In Chains до ден днешен танцува по струните на сърцето ми по същия начин като тогава.

С Depeche Mode разбрах, че оковите на съществуването могат да бъдат разбити само чрез търсене и откриване. След като гласът на Дейв Гахан те поведе на опознавателно пътешествие в дълбините на електронната музика, не се обръщаш назад.

Продължаваш смело напред и никога вече не си същият.

Никога не знам какво да кажа на хората, които не разбират тъгата, когато някой музикант почине. Не ми стигат думите да обясня усещането на близост, което усещам към групите, които са били до мен в моментите, в които не съм искала никого до себе си.

Когато трябва окончателно да затвориш страницата на новото творчество на някой, който е утешавал бушуващата буря в сърцето ти, няма как да останеш безразличен.

Андрю Флечър е един от виновниците за съществуването на Depeche Mode. Роден в Нотингам през 1961 г., първият му набег в музиката идва в края на 70-те, когато сформира краткотрайно съществуващата група No Romance In China със съученика си Винс Кларк (който по-късно ще сформира Erasure). Флечър свири на бас китара в проекта. През 1980 г., с Мартин Гор на борда, триото се обръща към синтезаторите и света на електрониката и формира групата Composition Of Sound от тогавашната си база в Базилдън. Дейв Гахан скоро се присъединява към тях, за да поеме вокалните задължения. Групата по-късно променя името си на Depeche Mode по негово предложение. Дебютният им албум Speak & Spell излиза през 1981 г., като Кларк напуска проекта скоро след това. През 1982 г. групата издава втория си албум, A Broken Frame, който записват като трио. Всичко от тази година натам, както се казва, е история.

Говорейки за ролята си в групата, Флечър каза в интервю, публикувано в Electronic Beats, че той е

„високият човек на заден план, без когото тази международна корпорация, наречена Depeche Mode, никога няма да работи“.

Той споделя как в началото на пътя им групата не е била вземана на сериозно от пресата, отхвърляна като просто още една синт-поп група, докато разпродадените концерти на места като Rose Bowl принуждават света да приеме Depeche Mode сериозно.

Перспективата на времето ни показва, че Depeche Mode прокарват път за електронната музика към мейнстрийма, а поколенията, които живеят във времето им, са късметлии. За да не разводняваме историята им с ненужни думи, оставяме за феновете пет песни, които въртим на рипийт тези дни.

Ако си на музикална вълна: Принс, пайети и силна музика

Пусни се в Tik Tok с нас.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.