Борис Виан – френският поет, който безпардонно заведе жените в джаза
Днес се ражда поетът, писателят и драматургът Борис Виан. Днес празнуват и джазът, и добрата литература.
Март е месецът, в който започваме да празнуваме пролетта. Да я предвкусваме, да я усещаме нежно между пръстите, по върха на миглите. През март се случват обикновено най-красивите очаквания, най-изпълнените с надежда делници.
Обичаме и днешния 10 март, защото именно днес е роден един от талантите на френската литературна школа.
Естетът и до болка красивият с безпардонната си, леко иронична, стряскащо пряма и същевременно фина лирика Борис Виан. Наричат Виан най-добрия поет сред джазмените и най-добрия джазмен сред поетите, защото прекарва живота си, обединявайки двете творчески страсти в него – литературата и джаза.
Освен забележителен с тромпета Борис е истински омагьосващ красавец с лазурния си поглед, плътни устни и неподражаем талант да омагьосва всички дами наоколо и да ги води или директно в джаза, или поне до квартирата си югозападно от централната част на Париж. През 1945 г. под влиянието на приятели като Жан-Пол Сартр, Албер Камю, Жак Превер и Жан Кокто започва да се занимава по-задълбочено с литературна дейност, а на 20 март 1947 г. Виан издава знаменателния си роман „Пяната на дните“. Днес, на рождения му ден те черпим с любимото ни негово стихотворение и ти пожелаваме пролетта да дойде невинна на тревата, цъфтяща като млад бадем:
ЕДНОРОГЪТ
На теб
Беше някъде през май и беше светло
И сърцето ми цъфтеше като млад бадем
Под дърветата с пръстеновидни клони
Ние се прегръщахме със теб
Трябва да се каже за мое оправдание
– Хайде да не се будалкаме така –
Че всичко туй извършихме върху тревата
И безброен беше броят на пълзящите гадинки
Дето ги избивах безпощадно
Плъзнали по шията на твоя крак
Трябваше да ги избивам поотделно
Както англичаните избиха бурите
Един след друг… Мръсниците
Има сигурно опиянение
(В смисъл сигурно опиянение)
Да се любиш сред полето под носа на еднорог
И тогава те обземат всякакви идеи за величие
Не не е жестоко и освен това е чисто
Фермерите също идваха да гледат,
Имах време и дори в излишък
– Невъзможно е да помниш тъй като сънувах аз –
И отидох твърде надалече чак до някакви огради
Там едно момиче русо със гърди червени като мед
Бодна ме с една касапска кука и ме сложи да вися
Трябва да се каже за нейно оправдание
– Хайде да не се будалкаме така –
Тя те искаше страхотно страшно я смущавах аз
Беше полудяла от желания повече от мен дори
Както знаеш аз съм честен повече от всеки друг
Разкажи ми най-подробно правите ли нещо там
А когато пак дойдохте тук на следващия ден
Нямаше го вече него – еднорогия му еднорог,
Там една самотна крава с рога си единствен
За още литературно вдъхновение – виж Литературен петък: Писателки за препрочитане
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
