Гледай дебюта на Деян Донков като режисьор в театър „Азарян“

Актьорът Деян Донков е кълбо от нестихваща енергия. Заслужил любовта на зрителите, той успява да спре дъха ти с всяко свое излизане на сцената. Дори и да е лош  героят, който играе, ти все пак някак му симпатизираш. Вероятно заради огромния талант и харизма на Донков. Той вече е  не само актьор. Неговият режисьорски дебют е спектакълът „ В очакване на Годо“ от Самюел Бекет. Постановката e част от репертоара на театър „Азарян“. Там той също  участва в ролята на Владимир. На сцената си партнира с Иван Бърнев, Цветан Алексиев, Калоян Трифонов и Мартин Цолов. Те са съответно в ролите – Естрагон, Поцо, Лъки и Момчето. Отдавна  бяхме хвърлили око на това представление. Е, гледахме го и бързаме да споделим впечатления.

Деян Донков прави този спектакъл в памет на Крикор Азарян в знак на признателност за съвместната им работа и приятелство.

Именно затова представлението е поставено в театъра, който носи името на знаменития професор. Изборът на тази пиеса от Бекет е нелека задача. Определя се като театър на абсурда. За пръв път се играе през 1953 г. под режисурата на Рене Блен. Той също както Деян Донков изпълнява и една от ролите. Тогава липсата на ясно разбираемо послание буди бурни реакции. Впоследствие „В очакване на Годо“ се превръща в знакова творба на модерната драматургия. Защо спектакълът е предизвикателство както за твореца, така и за публиката? Защото не се побира в рамки. Колкото и внимателно да си се занимавал със съзнаването му, публиката може да се дистанцира и да не го приеме. Тук няма действие в класическия смисъл. Както се подразбира и от заглавието, става дума за  представление на чакането. Както за героите, така и за зрителите. Именно в това се крие провокацията и философският му смисъл.

Визията и музиката са изцяло в унисон с търсената атмосфера. Семпла сценография със силна символика. Такава трябва да бъде и по пиеса. Няма цвят и фойерверки  именно за да потъне и зрителят в еднообразието и чакането на героите. Появява се само малко синьо в осветлението, напомнящо за студенина. Музиката  е монотонна и циклична в същия дух. Костюмите – непретенциозни и овехтели, както овехтява душата с всяко безкрайно чакане.

Деян Донков и Иван Бърнев интерпретират героите си изцяло спрямо идеята на спектакъла.  Безнадеждни, търсещи разнообразие и винаги в очакване на Годо.

Просто гледаш как блестящи актьори се справят блестящо със задачата си.

А когато  видиш постановката, ще разбереш, че тя никак не е лека. Взаимотношенията на героите на Поцо и Лъки въплъщават класовите различия, деспотизма, егоцентризма. Тема, която винаги е била актуална за човечеството. Обръщаме внимание на Калоян Трифонов, който е в ролята на Лъки. Той проговаря само в един момент от спектакъла. Прави го така, че и мисълта ти да замлъкне. 

В режисьорския си дебют „В очакване на Годо“ Деян Донков поставя търпението на публиката на изпит. Изпраща те към кътчетата на своята личност. Там, където тайно се надяваш никога да не стигаш съдбата на героите. Или там, където с тъга се идентифицираш с тях. Ние лично с нотка на съжаление усетихме препратка към състоянието на обществото у нас. И както знаеш, не чакането води до промяна. Поздравления към екипа за големия труд и енергия, с които правят това, което обичат и несъмнено могат. Ако искаш и ти да станеш свидетел на представлението „В очакване на Годо“, следи програмата на театър „Азарян“ за февруари. Ние ти пожелаваме приятно гледане!

Гледай през февруари в Театър Българска армия постановката "Много шум за нищо".