Нещата от живота

Какво бихте направили вие за 45.6 милиарда?

Години наред корейското кино беше познато на филмовите маниаци от култови заглавия като Oldboy, Memories of Murder, Right Now Wrong Then и The Handmaiden. Въпреки това като че ли остана незабелязано от широката публика чак до сензацията на Parasite през 2020. Безпрецедентният случай чуждоезична лента да спечели Оскар за най-добър филм утвърди Южна Корея като сила във филмовата индустрия и предразположи западните зрители да прескочат бариерата на субтитрите и културните различия.

Именно затова не е изненадващо, че този октомври едва ли е останал някой, който да не е чувал за Squid Game,

поредния чуждоезичен сериал на Netflix, който печели широка популярност след немския Dark и испанския Money Heist.

С ненадминатата си визия, оригиналния сценарий и социалната си тематика eпизодите се гледат жадно един след друг и без да се усетимq осъзнаваме, че сме изкарали цяла нощ пред телевизора. Макар че днес Squid Game е най-гледаното шоу във филмовата платформа в повече от 90 държави, режисьорът Уанг Донг-хюк безуспешно се опитва да реализира идеята си в продължение на десет години, тъй като нито една телевизия не иска да рискува с подобна продукция.

Корейският сериал си играе с мотива за изопачаването на носталгията по безгрижието на детството.

Можем да опитаме да потърсим сходства между Squid Game и други филми, книги и сериали с подобна тематика като японския Battle Royale или познатата на всички поредица Hunger Games. В известен смисъл обаче идеята на сериала е доста по-реалистична и жестока, особено като вземем предвид, че липсва фантастичен елемент и действието се развива не в някакво далечно антиутопично бъдеще, а в днешното прото-антиутопично настояще.

Какво бихте направили вие за 45.6 милиарда?

Протагонистът Сонг Ги-хун е човек, който едва свързва двата края. Живее на гърба на болната си майка, пристрастен е към хазарта и дължи умопомрачителна сума на кредитори, които са готови на всичко, за да си я получат. На всичкото отгоре отношенията му с дъщеря му и бившата му жена далеч не са блестящи. На този етап Ги-хун е на път да загуби всичко, което цени, а отчаянието му расте дотолкова, че когато непознат мъж с куфарче, пълно с пари, му прави странно, но доходоносно предложение, той не е в състояние да откаже.

Няма да разкриваме нищо повече, единственото, което ще кажем, е, че детските игри никога не са били толкова рисковани.

Всички главни герои в сериала са хора от дъното на едно общество, ръководено от парите, в което ни се налага да пораснем твърде бързо. В света на детството игрите изглеждат също толкова важни и сериозни, колкото работата, парите и семейството в света на възрастните, интересното идва, когато свържем двата свята и направим залозите истински. Точно с тази тема се занимава Squid Game и гради една хипотетична реалност, в която съществува единствено алтернативата богатство или смърт.

Доколко това е хипотеза обаче? Истината е, че до голяма степен играта в корейския сериен трилър е опростен модел на начина, по който съвременното общество функционира. Веднъж влезли в смъртоносното състезание, се оказва, че на героите им е далеч по-трудно да живеят във външния свят и да се борят с ежедневните си проблеми. Липсата на ясна цел, конкретни правила и моментално възнаграждение ги кара да се лутат по ръба на живота и да изберат уж немислимото.

Със сигурност можем да кажем, че Squid Game дължи успеха си както на идейния си, дори леко абсурден сюжет и изкусната режисура на Уанг Донг-хюк, така и на ярката си разпознаваемост.

Нищо чудно, че напоследък интернет изобилства от мемета с кадри от сериала – било то гигантската механизирана кукла с детско личице и въртяща се глава, или червения и зеления бутон, между които Ги-хун се опитва да избере. Дизайнът на продукцията е смел и интересен, с приятни цветови гами, естетичен интериор и декори, които излизат извън границите на познатото.

Едва ли сме ставали свидетели на по-шантава гледка от гигантската детска площадка, изпъстрена с пръски кръв, на фона на весели облачета, сякаш излезли от рисунка на някое хлапе.

Дори само заради контраста между невинната безгрижна визия и кръвопролитните сцени сериалът си заслужава да бъде гледан.

Та какво бихте направили вие за печалба 45.6 милиарда? Бихте ли играли на народна топка с риск, че ако „изгорите“, ще ви изгорят наистина? Не бързайте да отговаряте, преди да сте си направили един осемчасов Netflix маратон.

Вдъхнови се от разговора ни с Ража Ел Мадхун

Пусни се в Tik Tok с нас.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.