Нещата от живота

Срещаме те с вселената, която блести в ума ѝ

снимки: Стиляна Иванова

Има хора, които се чувстват повече, отколкото се слушат. Има артисти, които могат да извадят в теб най-искрени емоции в най-тривиални моменти. Този месец на гости ни е Ража от Dead Man’s Hat, която ежедневно воюва с китара, глас и заразяващ смях. Поръчваме на бара, и макар животът извън нас да продължава да тече с нормалното си темпо, над нашите високи столчета се образува балон, в който съществуваме и си говорим за движещите сили, изкуството, емоцията, времето.

Аз леко се притеснявам. Тя изстисква резенче лимон в чашата си и отпива…

Сигурна съм, че много пъти са те питали защо името на бандата е Dead Man’s Hat. Аз искам да разбера какво вадиш от шапката всеки път, когато си на сцена?

Истинското си аз. Изваждам себе си, не съм напълно аз, когато не свиря и не пея.

Кое е най-странното или нелепо нещо, което си чела за себе си или групата?

Все още не са писали чак толкова много за нас, за да се отличава нещо. Много често ми бъркат името, има хора, които ме познават от 5-6 години и още не могат да ми кажат името, което е от 4 букви… За произходът ми също е имало различна информация, но май това е.

Кое е нещото, което можеш да определиш като най-силна движеща сила в живота си?

Изкуството като цяло, музиката – в частност. Гледам много филми, чета книги, обичам да ходя по изложби. Най-много слушам музика, и може би не е имало период в живота ми, в който не е имало музика.

Сестра ми до ден днешен си спомня как съм седяла пред музикални канали в продължение на 13 часа.

Не осъзнавах, но явно тогава съм мислела, че с това искам да се занимавам. С годините може и да се е изтъркало, защото късно започнах да се занимавам професионално с музика – вече бях навършила 20 години. Като малка съм ходила на уроци по пиано, така че любовта ми към музиката определено е най-силната движеща сила в живота ми.

Замисляла ли си се къде щеше да си сега, ако не беше Ража от Dead Man’s Hat?

Много пъти съм се замисляла къде щях да съм и какъв човек щях да бъда, ако родителите ми не бяха дошли в България и бях израстнала тук.

Не се знае, това е някаква паралелна вселена, музиката може би нямаше да е част от живота ми.

Ако бях израстнала в Кувейт, където съм родена, със сигурност възможностите ми за развитие в посока изкуство щяха да са много по-малки. Там няма толкова специализирани университети (не, че аз съм учила музика в университет), но и сцена с по-западняшка насока. Като цяло и правата на жените не са като в западния свят. В такива по-затворени общества не се гледа с добро око на жени, които са по-освободени и могат да правят каквото поискат, винаги се съобразяват с граници, положени от култура, традиции, религия. Ако бях в България и не се занимавах с музика може би щях да съм…

Със сигурност нямаше да съм финансист, пробвах се да бъда нещо по-различно от хаотична личност с хаотични идеи, да вкарам себе си в рамка, да уча финанси и да работя в банка, но не го завърших. Сигурно пак щях да се занимавам с нещо, свързано с изкуство.

Ако трябва да се събереш в една раница, с какво ще е пълна тя?

Чувството ми за хумор, със сигурност, на първо място, хахах. Ще сложа гласа си и косата си.

Любимо време от годината?

Пролетта и есента, защото е хладно, не е прекалено топло или студено, и промените се усещат най- силно. Пролетта всичко цъфти, есента всичко умира – като метафора на живота е.

Правиш ли емоционални шорткъти в живота си?

Не винаги ми се получава, в чуствата е малко трудно да правиш шорткъти. Понякога не е и полезно.

Кое е твоето вкъщи?

Моето вкъщи е тогава, когато съм в баланс със себе си, тогава няма значение къде се намирам или с кого съм.

Ако можеше да си избереш време и място, в което да съществуваш, къде би се позиционирала?

Някъде до David Bowie, в някой клуб в 5 сутринта, пиейки шампанско и говорейки за изкуство.

И като говорим за време, дойде и този въпрос – колко още време ще чакаме нов албум?

Още съвсем малко. Албумът е от 5 песни, като поехме малко по-различна посока от предишния. Има много аналогови синтезатори, с които си играхме по време на карантината. С Илияна и басиста ни, Христо, се събирахме в едно домашно студио, бивша кухня. Помещение, в което нямаше място да се движим, имаше 3 синтезатора, китари, бас, и от време на време идваше дъщеря му Микаела да ни проверява какво правим.

Като цяло ще е, типично за мен, меланхоличен, и мисля, че ще е по-добър от предишния.

Ще видим догодина дали ще ми харесва като го слушам, хахах. Вчера си разглеждах една от тетрадките, в които пиша песни, и видях как съм написала 3 от песните в албума в един и същи период. Изненадах се колко съм била продуктивна, не ми се е случвало от месеци може би. Бях гледала филм, който ме вдъхнови много, и бях в някаква емоционална ситуация, която ме предизвика.

Това ти е бил шорткъта през нея?

Да, хах, точно!

Как ти се отразиха пандемията, локдаунът, всичко това?

В началото, като повечето хора, мислех че няма да продължи много дълго това. Започнах да правя йога, свирих, четях много книги. Това не продължи много дълго време, но от друга страна се сближихме много като банда и бяхме много продуктивни. В една банда винаги има по-дейни хора – един, който пише, например, и един, който движи комуникацията, защото нямаме мениджъри, буукъри и т.н. Това бяхме аз и и Илиянка до локдауна, но в този период се събирахме често с Ицо и часове наред редяхме аранжимента, баса, синтезаторите, всичко.  Отегчаващо беше това, че нямахме къде да свирим, а и печалбите ни драстично намаляха, защото за един музикант лайв изпълненията са основния доход. От Spotify и продажба на албуми няма как да се издържаш, а мърч се продава на събития. Когато си изгубиш работата заради независещи от теб обстоятелства, ти се убива малко желанието. Тежко беше и от финансова гледна точка, но след доста натиск, се появиха и разни програми на Министерството на културата, които да подпомагат.

Имаш ли любимо участие?

Може би промоцията на албума, когато в Kino Cabana дойдоха около 700 човека. Доста се притеснявах, защото имаше много музиканти в публиката, а те слушат по различен начин. Друго участие, за което се сещам, е един концерт на Остава. Бях може би на 25-6, Жоро ме беше чул на първия ми голям концерт и ме е харесал, та искаха да изпея една песен с тях. Аз много харесвам една тяхна песен “Stop”, а те винаги я свирят накрая на концерта, и закрих с тях. Имаше около две хиляди души, и беше много як момент, за първи път заставах на сцена пред толкова много хора.

На 25, свирех може би от година, и бам – с Остава, които са от толкова много време на сцена.

Освен това, накрая на концерта, час и половина за мен бяха стотици часове, докато дойде този момент, но беше много запомнящо се.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.