Нещата от живота

Виж как съвременното изкуство превзема паметниците на социализма у нас.

Социалистическия реализъм, или социалистическото изкуството, е оставило своя белег в почти цяла Източна Европа и въпреки огромните спорове по неговите естетически качества истината е, че то е най-видимият белег на една епоха. Емблематични сгради, паметници и една Берлинска стена, чието падане ознаменува идването на свободата и „вятъра на промените“, остават в съзнанието на милиони.

Днес тези символи на соца, които не са премахнати, стават поле за изява на съвременното изкуство,

а ние ти показваме три творби, които говорят повече от всяка историческа книга. Другари и другарки, ето как соц паметниците се превърнаха в бяло платно, върху което времето безпардонно и откровено разказва. Да се насладим!

Началото бе зрелищно / „Хамелеонът“ на група „Градът“

Заради властващата цензура и неотменните съвети по изкуства, комисии и всякакви органи, които безкомпромисно контролират какво развитото социалистическо общество вижда и чува в своя досег с културата – смелите изяви на съвременното изкуство са напълно възможни едва след 1989 г. И именно тогава родните ни артисти така се развихрят, че и днес кожата ни настръхва, когато разказваме за първите знакови акции в столицата. Представете си сега как пред Националния дворец на културата – едно от най-емблематичните творения на мащабната социалистическата архитектура, символ на София и място, в което са се състояли не едно и две значими държавни дела, група младежи издигат огромна дървена конструкция.

Седмици преди акцията в столицата е обявено всички граждани да донесат партийните си книжки в уречения ден и час пред НДК.

Когато те идват, заварват построен гигантски дървен хамелеон точно пред входа на двореца. Партийните книжки са с червени корици, но страниците им вътре са със сини печати – и когато създателите на акцията облепят хамелеона с тях, се получава така, че когато задуха вятър, хамелеонът мени цветовете си от червено в синьо, защото вятърът разгръща книжките. Велика метафора за настроенията и партийната принадлежност на „сини“ и „червени“, която именно в периода 1989/90 г. е особено актуална. Голяма част от обществото, която е била „червена“, рязко става „синя“, буквално заради „вятъра на промените“ или смяната на политическия режим, точно както хамелеонът мени цветовете си спрямо околната среда и обстоятелства. Култовата акция се нарича „Хамелеонът“ на група „Градът“ от 1990 г. и представлява изграждане на конструкция, покрита с комсомолски книжки, която по-късно е запалена пред НДК по време на последния конгрес на ДКМС.

Премахната и забранена – „Поглед на Запад“ на Недко Солаков

„Поглед на Запад“ на Недко Солаков от 1989 г. е част от знаковата изложба „Земя и небе“, която се провежда на покрива тераса на „Шипка“ 6. Изложбата е „официална“, което значи – отворена за властите, широката аудитория и всички, имащи желание да я посетят. Тогава Недко Солаков извършва невиждана за времето си дързост – за своето произведение той монтира далекоглед на предпазния парапет на терасата, до който стои надпис „Поглед на Запад“, а когато се погледне през него, всъщност се вижда петолъчката на Партийния дом. Този буквализъм дотолкова скандализира социалистическите норми, че произведението е премахнато от властите почти веднага след поставянето му. Използването на символи като петолъчката и фиксирането върху илюзорния и забранен Запад като изразни средства са почти на ръба на лудостта, но посланието се оказва близко и разбираемо за публиката.

Цензурата е неизбежна, но ефектът е поразителен – за произведението се разчува в цяла София и всички започват да се тълпят пред входа на изложбата, за да „видят“ липсата на „Поглед на Запад“.

„И властите (чрез тайните си служби) правилно оцениха провокативността и подривността на „Поглед на Запад“ и една нощ се опитаха да го премахнат съвсем буквално. А това, което направиха всъщност, е да превърнат произведението в легенда – публиката идваше на терасата и питаше къде е бил „Поглед на Запад“. Както пише в дневника на изложбата „Земя и небе“ – „Всеки втори посетител задава въпроса „Защо е изместен Поглед на Запад?“. „Всеки първи си го задава наум“ , си спомня изкуствоведът Диана Попова.

Кой нарисува това? Destructive Creation

Когато те се появиха на родната арт сцена, омесихме питка и купихме цветя. След култовата им творба „В крак с времето“ преди точно 10 години, на 18 юни, в която нарисуваха Паметника на съветската армия, празнувахме цяла седмица, а след последвалите – „Клоунът“ или боядисването на лъва на Съдебната палата, осъмването на паметника на Братската могила в София, облечен като Пижо и Пенда, и покриването на паметника на Альоша в Пловдив с черна кърпа на лицето и червено наметало наистина загубихме ума и дума. Destructive Creation имат множество добротворчески акции, в които поправят и реставрират различни елементи от градската среда, обогатяват я или изработват важни предмети за бита на нуждаещите се малцинствени групи,

но когато те решат да коментират политическите несправедливости в страната, го правят наистина грандиозно.

Произведенията им имат широк отзвук, посланията им са ясни, право в целта и поставят дълбоко поле за размисъл. Наистина доброто съвременно изкуство, което виждаме върху социалистическите паметници, цели да ни покаже, че всичко случващо се днес е просто отражение на научени или ненаучени уроци от миналото. А времето е безкомпромисен учител, нали?

За още соц „изкуство“ – виж статията.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.