Нещата от живота

Неустоимият, символът на френската Нова вълна в киното, актьорът и талантът Жан-Пол Белмондо, пред чийто живот се покланяме

Той се ражда в малкото парижко предградие Ньой сюр Сен в семейството на скулптор от френски произход, но изкуството тече далеч от вените му. Истината е, че малкият Жан обича едно – да се бие. Духът му е твърде бурен още от невръстна детска възраст и по тесните парижки улици често се случва да си устройва малки битки с други групи младежи. Белмондо не е отличен ученик, даже напротив. Както самият той често казва: „Това не беше силната ми страна“. Увлича се по бокс и футбол, а дебютът му на ринга е през май, 1949 г. в Париж. След редица победени противници с пълен нокаут, но и след доста тежки загуби Белмондо не харесва промяната, която вижда в огледалото, и изкривеното си лице и решава да се откаже.

Точно тук съдбата поставя своя пръст, за да се роди една от най-ярките фигури във френското и световно кино,

точно така – като на филм.

Когато Годар срещна Белмондо

Жан-Люк Годар безпогрешно улавя таланта. Той го надушва, всяка пора на тялото му започва да трепти и никога, ама абсолютно никога Годар не пропуска. Не пропуска и сега, когато кани още ненавършилия 27 години Жан-Пол Белмондо за главната роля във филма си „До последен дъх“.

Лентата има изумителен успех и това изстрелва Белмондо в авангарда на френската Нова вълна.

Следват поредица от успехи с „Приест“ от 1960 г., „Fingerman“ от 1963 г. и с доста по-комерсиалния, но безспорно хитов „Човекът от Рио“. Белмондо влиза и в пряко сътрудничество, а според мнозина и съперничество с друга легенда на френското кино – Ален Делон. Двамата правят заедно филмите „Борсалино“ от 1970 г. и „Бащи трепачи“ от 1998 г. Стилът им обаче коренно се различава – докато Делон е звездата, галантният, признатата икона, то

Белмондо е още лошото момче от парижките предградия, което обаче излъчва всичко, което Франция обожава.

Сред хитовите му ленти се нареждат „Чочарка“, „Крадецът“, „Професионалистът“, „Авантюристите“ и „Мъж и куче“, който Жан снима, след като се възстановява от тежък инсулт, който получава на почивка в Корсика през 2001 г. След масирания мозъчен кръвоизлив шампионът отново побеждава, този път в една от най-важните си битки.

„Ще изляза с Делон, но ще се прибера с Белмондо“ 

Тази прочута фраза изрича Едит Пиаф, когато я карат да сравни двамата велики във френското кино. Симпатиите ѝ споделят милиони жени по целия свят. Носят се легенди как само с появата си Белмондо е предизвиквал истерични крясъци и нежни припадъци, а негови довереници твърдят, че предложенията за брак, които е получавал от готови на всичко за него жени, наброяват хиляди. Официалните му бракове са два, от които има четири деца, но истината е, че почти неизброими са женските сърца, разбили се в побъркващата харизма на актьора.

Пръстите на Белмондо са създадени да докосват женски коси, а очите му говорят и пред камерата, и пред всички онези, които са попадали под мъжкарското му френско обаяние.

Самият той казва за жените: „Жените над 30 са в своята най-превъзходна форма, но мъжете над 30 са твърде стари, за да го разберат“, и още: „Жената е единственият подарък, който увива себе си“ и „Жената, която се предава твърде бързо, по-късно организира съпротива чрез саботаж“. Истината е, че житейската философия на Белмондо се простира в една проста фраза – „За мен причините на сърцето са по-важни от аргументите на разума“ и той доказва това през целия си красив творчески път.

Жан-Пол Белмондо ни напусна на 6 септември 2021, като ни остави над 80 филмови и над 40 театрални роли, а ние типично по френски повтаряме прочутата му фраза „Искам да живея“ и вярваме, че наистина големите никога не умират. Те живеят… повече от всеки друг.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.