Кои са култовите кътчета в Центъра на столицата

Етюд-и-те на София

София непрекъснато расте и макар да не старае, определено в някои райони губи част от чара си. За сметка на това други зони остават капсулирани, сякаш са неподвластни на времето и пространството. Сред безброй многото любими шано кътчета на София няколко имат специално място в нашите сърца. Съвсем съзнателно сме подбрали точки в различни части на Центъра, за да обхванем пълния спектър на софийските потайности.

Ето кои са някои от най-любимите ни улици в София:

ул. „Елин Пелин“

Разположена в Лозенец, в близост до площад „Журналист“, ул. „Елин Пелин“ е едно от най-приказните и съхранени в оригинален вид кътчета на София, като единствено модерните коли издават епохата, в която се намираме. Улицата е уникална със стълпотворението на артисти, писатели, поети и художници, живели някога някога там – само част от имената са хора като Кръстьо Сарафов, Домна Ганева, Николай Бинев и Дора Габе.

Улицата естествено носи името на най-обичания си обитател – там на №12 творил писателят Димитър Иванов Стоянов, по-известен с псевдонима Елин Пелин.

ул. „Искър“

Тази привидно незабележима улица се простира по цялата дължина на една централна периферия – от ЦУМ, та чак до ИСУЛ. В единия си край е характерна с изобилие на дрехи втора употреба, места за хапване и приятни магазинчета, а в другия своеобразен музей на 80-те, защото прилича на декор за стар български филм. Разполага и с всички необходими елементи за ретро красота: надвиснали дървета от двете страни, миск от класическа и модерна архитектура, а също и така необходимата за създаване на уют пътна настилка тип паве.

Вдъхновението за името на улицата е дошло от река Искър, най-дългата в България, простираща се на цели 368 км с 9 града и 38 села, разположени по нейното течение.

ул. „6 септември“

В определени периоди на годината улица „6 септември“ се превръща в истински парти булевард, защото свързва двете топ дестинации – Малките Пет и Кристал, с важна спирка Седмочисленици. Освен няколко важни за алтернативния лайфстайл на столицата точки, на тази улица се помещават и няколко любими на естетите архитектурни съкровища като Червената перла на Фингов, Стилният еркер, Посолството на Египет и Монолитът с балконите.

Има и една сграда с лъвове отпред, където по-добре да не попадаш.

Близостта на преките за Петък, Nomo, Лорка и Tell Me също помага за култовия статус на въпросната улица.

Съвсем правилно 6 септември носи за име датата на обединението на Княжество България и Източна Румелия – голямо обединение пада, особено петък вечер.

ул. „Иван Асен II”

Един от случаите, когато улицата носи достойно името на владетеля, на който е кръстена. Ул. „Иван Асен II“ има две половини – едната е долният край, откъм „Асеновец“ и „Царевец“ при Орлов мост, другата е частта на жк „Яворов“, зад Полиграфическият комбинат, преди да се превърне в бул. „Шипченски проход“. Сградите в долната част са строени между двете световни войни и там улицата е наситена с бакалии и магазинчета като в една малка Италия. Тук преди пандемията беше и хлебарницата с една от най-старите софийски фурни. Навремето на „Цар Иван Асен II“ са живели предимно интелектуалци като Йордан Радичков, Емануил Попдимитров и Ран Босилек, както и завидно количество професори.

Тук е разположено и кино „Влайкова“, построено в далечната 1926 и което, както е тръгнало, ще надживее всички мултиплекси по моловете. Интересен факт: през 70-те по улиците са минавали даже трамваи, но за щастие тази модернизация отпаднала навреме.

ул. „Сан Стефано”

Ако сте деца на 80-те, това име е запечатано в съзнанието ви като адреса на Телевизията, все пак тогава е била само една. Освен с приноса си към средствата за масова комуникация „Сан Стефано“ има и какво да покаже, става ли дума за красива архитектура. Улицата се простира между парка „Заимов“ и свързва „Янко Сакъзов“ с „Цар Освободител“ в частта му при Орлов мост. Именно там се намират няколко приятни заведения и модерни сгради, а по протежението на улицата стигаш до Докторската градина, както и до посолствата на Франция, Сърбия и Гърция.

Най-интересният обект по улицата без съмнение се намира на адреса „Сан Стефано“ №6, а именно паметникът на културата Къщата с ягодите, наречена така заради изобилието на растения в двора ѝ. Къщата е построена в края на двадесетте години на миналия век за банкера Димитър Иванов и неговата съпруга Надежда Станкович, проектирана от завършилия във Виена български архитект Георги Кунев. Интериорът е включвал камина от червен мрамор в приемния салон, подиум за музиканти, кристални стъкла по вътрешните врати, тройно стълбище към самия вход на къщата, както и специалните портали за карети, разположени от двете страни на двора. Семейството на банкера живяло в къщата до 1944, а след войната имотът е национализиран като първоначално в него се помещава румънското посолство, по-късно къщата е търговско представителство на СССР и седалище на различни структури. Сега е оставена да се разпада, но не сме загубили надежда, че един ден ще ѝ бъде върнат някогашният блясък.

Тук поглеждаме към голямото синьо и 5 емблематични български филма, снимани там

Пусни се в Tik Tok с нас.