Литературен петък: „Остатъкът от деня“ на Казуо Ишигуро
203 страници уроци по достойнство и професионализъм
Напълно е възможно да съм последният човек на света, който не е чел „Остатъкът от деня“ на английския писател от японски произход Казуо Ишигуро, Нобеловия лауреат, който стана любим и на българския читател. Това си мисля от години и някак все не посягах към романа, но с любопитство се питах колко пък може да е интересна историята на един иконом.
Тогава, разбира се, аз още не познавах Стивънс, който е олицетворение на отдадеността, сдържаността и достойнството. Именно последното е и обект на неговите размисли, той смята, че при провокация слабият иконом се показва като обикновен човек, докато истинският професионалист не би позволил външни фактори да го смутят дотолкова, че да излезе уязвим.
Ето това е достойнството и който не го притежава, не бива да се нарича професионален иконом. Стивънс е служил цели 30 години в известното имение Дарлингтън Хол при аристократа и джентълмен Лорд Дарлингтън.
Не си мислете, че Стивънс има време да стои и да си мисли за разни неща, той винаги е зает и не оставя задълженията си дори когато единственият му близък човек умира. Единствената причина да сме свидетели на неговите спомени е, че за пръв път в живота си той е на пътешествие из любимата Англия, тъй като новият му господар отсъства и го изпраща на почивка за няколко дни. Само сега Стивънс може да се връща назад и да мисли върху последиците от своите думи и решения.
„Какъв е смисълът непрестанно да страдаме за това, какво сме могли или не сме могли да сторим, за да контролираме посоката на живота си?“
В началото много се смях на разминаванията, които имат американците и англичаните, тънкия хумор и отсъствието на способността да се шегува Стивънс. Неслучайно „Остатъкът от деня“ е определян като „най-английският роман“, той изключително добре представя както английската природа, така и същността на англичаните, тяхната типична сдържаност и обраност.
„ …. точно липсата на очевиден драматизъм или пищност отличава красотата на нашата страна от другите. Нейни постоянни качества са спокойствието и усещането за сдържаност. И сякаш земята съзнава собствената си красота и величие и не чувства нужда да парадира с тях.“
Повратните моменти стават такива, когато мислим за тях от дистанцията на времето. Така е и с някои уж незначителни реплики между Стивънс и госпожица Кентън, така е и с важните срещи в Дарлингтън хол между някои от най-влиятелните в политиката хора, всъщност отличният иконом играе немалка роля в решаването на световните проблеми и затова не може да си позволи грешки, дори и с цената на това да няма личен живот. Той не поставя под съмнение постъпките на Лорд Дарлингтън дори когато не е съгласен с тях, просто приема, че господарят му е по-далновиден от него и е неуважително да изказва мнение.
„Но нека сложим нещата на мястото им: задължението на иконома е да осигурява добро обслужване. Не да се бърка в големите проблеми на нацията. Факт е, че тези проблеми никога няма да бъдат изцяло разбрани от хора като мен и вас.“
Опетненото име на Лорд Дарлингтън дълбоко наранява Стивънс и все пак, макар и след доста време, го кара да осъзнае, че сляпата му отдаденост му е попречила сам да взима решения и да прави грешки. Това, което на мен ми липсваше, беше още време с иконома. Краят ми е някак незавършен и недостатъчен, леко постен. Нямам против отсъствието на сюжет, дори напротив, но се случи така, че точно когато поопознах малко Стивънс, книгата приключи, а мисля имаше още какво да науча за него.
„Остатъкът от деня“ е тих и фин роман, история с афинитет към детайла, приятно намигане към хумора и надежда, че остатъкът от деня ни е приготвил нещо незабравимо.