Ирмена Чичикова – едно много щастливо момиче!

Разговаряме с Ирмена малко след като еуфорията на „Берлинале“ отмина, а тя споделя с нас как точно става фокусът със „Златната мечка“.

0 коментара Сподели:

Ивайло Петров

Както сам знаеш, съвсем заслужено журито на кинофестивала „Берлинале“ връчи „Златна мечка“  на филма „Не ме докосвай“ (Touch Мe Not) на румънската режисьорка Адина Пинтилие, с копродуцент Мартичка Божилова, музика на Иво Паунов и, разбира се, с участието на Ирмена Чичикова и Георги Налджиев, който участваше с поддържаща роля. Ирмена ни направи много горди, а ние умишлено изчакахме да мине еуфорията, за да я видим какви ги върши. На вашето внимание танцуващата със златни мечки, или прекрасната Ирмена Чичикова!

Айде сега откровено да си каже как се чувства момичето със „Златна мечка“ в ръцете?

-Толкова щастлива, колкото и всеки един участник във филма „Не ме докосвай“. Целунахме я, дано ни е целунала с късмет и тя в ответ.

Имаше ли усещането, че ще стане „нещо голямо“, докато го снимаше тоя филм? Ей така – вътрешно предчувствие за успех?

– От първото прочитане на сценария вече знаех, че този филм ще е специален и ще покорява света.

Това бяха едни от най-нестандартните снимки, които съм имала. Много от тях бяха чиста импровизация и като актриса бях провокирана да се хвърля надълбоко в заешката дупка.

Освен в заешката дупка какво е усещането да си там, горе, под прожекторите, на сцената и една „Златна мечка“ небрежно да се подава към теб? Та това е „Берлинале“?!

– Усещането е велико! Абсолютна страна на чудесата.

Казваш, че „Не ме докосвай“ е пътешествие към самата теб. Завърши ли го тоя трип, или още много остава?

– Пътешествието към себе си е нескончаема работа, героите по пътя само са различни. Понякога се спирам, съзерцавам, друг път тичам или пък пълзя.

Преди да ти се случи „Не ме докосвай“, какво друго ти се случваше? В какъв професионален етап те хващаме?

– Работа, работа, работа. Най-хубавото, най-зареждащото. Малки роли, големи роли, всякакви роли. Снимах се в новия филм на Яна Титова „Доза щастие“, сега снимам във филма на Станислав Дончев „Писма от Антарктида“.

Моля те, разкажи ни повече за филма омнибус по разкази на Георги Господинов „8'19“, в който участваш и който видяхме на София Филм Фест?

– Възхитата ми от творбите на Георги Господинов се зароди още докато бях студентка, и за мен беше удоволствие да снимам по негов разказ. Още повече с режисьор като Тео Ушев, чийто талант е безмерен.

Попътувахме във влака, посмяхме се с Китодар Тодоров, походихме по варненския плаж и се прибрахме със заснет филм.

След „Златната мечка“ отвориха ли се врати, заваляха ли предложения и накъде се запъти ти? Какво си избра?

– Продължавам да вървя по пътя, който съм си начертала още в училище. Всеки един успех ме тласка все по-напред в мечтите и ме прави все по-взискателна и целеустремена.

Кажи ни три начина на Ирмена Чичикова да се концентрира и потопи? В роля, в живота? Как става фокусът?

– Музика в слушалките. Термос с чай. Изкуство във всичките му форми.

Любовта вече докосна ли Ирмена? И те питаме буквално – не приемаме „любовта е във всичко, което правим“, „всичко е любов“ и т.н.

– Любовта ме е докоснала още като съм се родила.

Добре, пак ни се измъкна! Идва пролет и много ни се ще да разберем от една млада и успешна българска актриса как да дадем рестарт на всичко около нас? Каква е твоята рецепта? И план за бягство – имаш ли?

– Облечете си нещо цветно, наберете си цветя, занесете ги вкъщи, поскачайте на любимата си песен.

И ние скачаме, а ти не пропускай да следваш Ирмена във всичките й изяви – заслужава си.

А ако искаш още от нея – виж петте й любими ленти, представени от JAMESON

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *