Да ти разгледам ли социалните мрежи?

 „Stalk-вам те от известно време, радвам се да се запознаем най-накрая“ – откриваща и не особено носеща спокойствие реплика. Разговорът продължава с тихо „Здрасти“ и чудене тоя човек какво толкова знае за мен? Или какво толкова имам да крия, което пък той да използва срещу мен. Май е нищо. Наясно съм с всичко, което споделям в социалните ми мрежи, и мога да го обобщя лесно – зелени каузи, помощ за приятел, набиране на средства, намиране на домове за кученца, хубава музика и от време на време снимки, които показват къде пътувам, какво обичам и колко се радвам на морето. Хайде, непознати човеко, използвай го срещу мен да видим какво ще стане. Истината е, че всеки излага неща там доброволно и няма право да се сърди, ако някой друг иска да го опознае твърде задълбочено предварително и да го осъди впоследствие. Не говоря за перфектен живот в социалните мрежи, а за ясното съзнание какво се поставя там и доколко се споделя с познати и непознати.

От едно известно време имам Tinder, сладък социален експеримент за екстровертната ми душа. Тinder обаче, съчетан със social media уменията ми, е способен да ми даде толкова много информация за хората, че се чудя дали те са наясно какво всъщност оставят в това необятно интернет пространство само през приложението на телефона си. Кой какво слуша, какво харесва, какви снимки прави, какви приятели има, къде обича да ходи – уж неща, заложени там, за да улеснят общуването и да направят разговора възможно най-интересен, интригуващ и зарибяващ, ако изложената информация бива използвана умно за дори привидно естественото сближаване. Уви. Това, което виждам, е абсолютно некадърното ѝ използване, липсата на въображение и глупави първосигнални изводи. Жалко за неспособната преценка. Жалко и за грешно разтълкуваните снимки, думи и хиперлинкове, водещи до чатове ‘asl pls’ или „Здр. Как си?“.

Няма да ти кажа как съм, даже не се постара да се опиташ да си поне малко интересен?

Спомням си, когато бях малка и си харесвах някого, как се стараех да науча още поне мъничко за него, което после да използвам в разговор, с който да привлека вниманието и да оставя хубаво впечатление. Спомням си и как ходех след едно конкретно момче, докато се прибираше у тях, само за да имам шанса евентуално да се обърне назад и да ми каже „Здрасти!“. Е, не го направи, а ходех доста често до тях след него. Това естествено не ми помогна да излезем на среща или въобще да ме забележи. Години след това разбрах, че е братовчед на една от най-добрите ми приятелки. Да, любопитството не се води от етиката. Уж е едно от основните качества на човешката природа, движеща сила и есенция на естественото, но със същия успех да е най-безнравственото такова. Всичко зависи от намеренията.

Някак си стана нормално да се примиряваме и да приемаме, че някой ни следи онлайн, даже да се ласкаем от това внимание. Истината е, че ако някой проявява същите белези на поведение офлайн, това би ни побъркало много и най-вероятно бихме се видели тичайки до близкото МВР, търсейки ограничителна заповед „за оня лудия“, който просто ни харесва. Честно, предпочитам някой да ми гледа социалните мрежи, отколкото да ме гледа настоятелно в очите и да ме следва навсякъде. И да го виждам до себе си на дивана ми вкъщи, и да не знам как се е появил там. И да не го желая. И да трябва да си сменям ключалката. Нали ако не виждам нещо, то не съществува в света ми?

Няма нищо лошо в това да получаваш информация за другите, стига да е само защото задоволяваш вътрешното си желание за знание и не вадиш наяве наученото, злоупотребявайки с него, но и за миг не си помисляй, че познаваш някого толкова много, защото си разгледал профилите му. Границата е там някъде.

Мили следящи хора, наистина ли сте stalker-и по душа?

——————
Следя
1. Кого, какво. Наблюдавам внимателно с очи, с помощта на други хора или на уреди движенията или действията на някого или на нещо. Следя температурата. Следя нивото на водата. Следя промените в настроението му.
2. Кого. Наблюдавам внимателно поведението на човек с желание да го разоблича за скрити намерения, да го улича в престъпление. Следя престъпник.
3. Прен. Какво. Интересувам се от нещо, проследявам, в течение съм. Следя течението на списанието. Следя сериала.
4. Прен. Какво. Имам грижата, отговорността за нещо или за някого. Следя развитието на събитията, за да реагирам своевременно.

Вместо да губиш време в следене в нета, по-добре виж какви сериали ти предлага да следиш април.