Това вече официално е най-задаваният въпрос в София

Иван Шишиев/ Етюд-и-те на София

Има контролоьри, които глобяват, но няма откъде да си купиш билетче. Това е поредният абсурд, който с общи усилия институциите създадоха като стопроцентов факт в обществения транспорт на столицата. Доскоро като бонус от пандемията бяха изчезнали хората с жилетките по рейсовете и трамваите. Сега обаче те са се завърнали със страшна сила, по-гладни от всякога, увълчени до загуба на всякаква човечност. По традиция първият урок, който научаваш в София е:

Не се спори с контрола.

Вторият е същият като първия: „НЕ СЕ СПОРИ С КОНТРОЛА!“. Даже нормален човек да започне работа в тези особени сили на реда, той гарантирано забравя всякаква логика в процеса на адаптация. И напълно нормално – ако се впечатляваш от обяснения защо някой няма валидно доказателство за заплатено пътуване, може би това не е правилна посока в кариерното ти развитие.

Хора със слаби, раними сърца не стават за контроли.

Даже сегашните представители на тази професия са възпитани, толерантни и безкрайно ерудирани. Аз никога няма да забравя как се сблъсках за първи път с представител на тази работна прослойка – той взе очилата от главата ми и в прав текст ми каза: „Кое струва повече – глобата или тия цайси?“. Беше с още няколко здрави момчета, така че си платих без хън-мън. Преди това естествено бях опитал да мина метър с всички възможни методи на обясняване (ватманът нямаше, на будката не продаваха, кучето ми изяде билетчето).

В сегашната ситуация обаче вече неминуемо сме поставени в ролята на лъжливото овчарче: водачът не е опция за билетче не само защото не си с прилежно готова в ръчичка точна сума и заход в правилния отрязък от 3 микросекунди между спиране/потегляне от спирката.

Просто човекът е ограден с полицейски ленти и спазва социална дистанция.

Има квартали, в които будките и прочие прояви на цивилизация са разградени до ръждива арматура, за да се използват като нарко-социални клубове. В новото строителство пък такива никога не са съществували. Бленуваната от всички модерни градски хора електронна система за плащане се оказа прекалено голяма лъжица за устата на общината и вече безброй години нещо не може и не може да се материализира извън гръмки презентации и проекти. Даже и спорадичните автомати в някои от трамваите бяха триумфално премахнати за ъпгрейд, който си остана на ниво обещания за светло бъдеще.

В момента ситуацията е като от скеч на Monty Python – 57 души се редят на опашка да си купят билетче, за да могат да се качат в тролея без риск да ги накацат лешоядите. Приятели звънят на разни хора да им купуват „от Центъра“. Сериозно ли дотам стигнахме – билетчето да е най-търсената суровина за човека без кола? Безумно е.

Въпросът, който се надига в мен, а може би и във всички хора, които са принудени да ползват градския, е 

така и така не получаваме никаква помощ от държавата по случай пандемията, не може ли поне транспортът да е безплатен?

Или пък, ако няма как да стане официално, да го направим тихомълком, по български: гъзарите с карта за месеца да си плащат, а останалите, които от кризата сме скъсани и докарани до просешка тояга, да си мишкуваме кротичко по седалките? Толкова ли е необходимо някакви хора да обикалят и да разнасят вируси от рейс на рейс със заветната цел да се изкарат едни 50 лева? И това при липси в бюджета в стил трицифрени суми в милиони?

Ако е толкова необходимо на всяка цена да ми вземете изкараните с пот на челото 1,60, поне ми дайте опция да си купя билетче. Стига сте размахвали пред лицето ми заплашително сопата на глобите.

2020: Благодарим и довиждане!

Пусни се в Tik Tok с нас.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.