Нещата от живота

Разказ за баните, оцветили столицата през 40-те години на миналия век

Преди ВиК революцията да вкара баните във всеки дом, обществените къпалници са били сред основните социални средища – място да отпуснеш с приятели или да обсъждаш важни държавни дела без риск от подслушване. Ако тези водни клубове продължаваха да съществуват, дали някой щеше да се престраши да ги използва за къпане, а не само за ивенти и инстаграм фонче? Вдъхновени от реставрирания балнеоложки център в Банкя, нека разгледаме баните в София – вчера, днес и утре.

Странно как се променят нещата.

През 40-те години на миналия век София е била известна най-вече с минералните си извори – общо над 40, доста сериозна цифра за която и да било европейска столица. Сред най-популярните дестинации за плацикане са Централна баня, „Банишора”, баня „Мадара”, „Ситняково”, Подуянската баня, тази в „Ючбунар”, Долни Лозенец, Панчарево, Горна Баня, Княжево и Овча купел.

По това време Банкя не е още квартал на София, така че ходенето на баня там се води за извънградска екскурзия.

Някога всъщност къпането наистина е било голямо приключение – по разказите на бабите ни се е ходело на приятелски тумби, с настървението, което сега е запазено предимно за фестивали и партита в зала. И съвсем по същия модел се е чакало доста за влизане – час-два, докато ти дойде редът на номерчето. Освен ако не бутнеш нещо на човека на вратата, де. Някои неща са вечни – като корупцията в България например. Иначе шокираща за днешните млади ще дойде новината, че баните са били разделени на мъжка и женска част без шанс за засечка между двете. Мерките за сигурност са били толкова затегнати, че даже е имало два различни входа, разположени в диаметрална противоположност един от друг на различни улици.

Вътре в самата баня преживяването е било по-близко до ходене на спа, отколкото до просто вземане на душ. Освен разни екстри като стая с пара, стил съвременните сауни, имало и човек на работа, който се занимавал само с това да търка гърбове. Професията носела гръмкото име „теляк“, а процедурата била нещо средно между масаж с четка, пилинг за тяло и микродермабразио.

Иначе на цената на едно билетче навремето гражданинът получавал един комплект налъми, калайдисания меден тас за поливане и хавлия (по това време носеща звучното име „бурнуза“).

Имало специални секции за плацикане, наричани курни, където е можело да се развихриш с кесето. Ако забравиш да си купиш сапунче, на място е струвало колосалната цифра 5 ст. Иначе ВИП билетчето давало екстри като собствено шкафче, кабини с кушетки, постлани с чисти чаршафи, където след баня да удариш един пауър нап. В мъжката баня пък имало цели два басейна: малък за излежаване и по-голям за плуване. Сред екстрите в северното крило на Централна баня бил воднолечебен център за разнообразни процедури, сред които дори кални бани.

И като всяко нещо, което изисква излизане от къщи, натуткване, организация с приятели и известно количество пари, ходенето на баня се е случвало веднъж на седмица. Нещо като сегашното ходене на кино. След баня хората са били като нови, затова и се е наложил поздравът тип оценка комплимент: „Честита баня!“, който се използва и до ден-днешен. За щастие само иронично.

Едно време транспортът е бил фактор, затова всеки квартал си е имал собствена локална баня, за да не минава много време във влачене по улиците. Преди Велинград да се обособи като столицата на излежаване във водни басейни, тази функция изпълнявали Княжево и Овча купел. Това е било в друго време, преди нови български фактори да променят завинаги имиджа на този квартал. Днес се използват едва шест от всички бани в София. Не ни достигна смелост да проверим какво точно се случва там, но подозираме, че е далеч от блясъка на онази Гетсби епоха. Повечето подобни постройки са еволюирали по естествен начин в магазини и заведения.

Все още се държи банята в Панчарево, но не сме сигурни – в духа на социалната дистанция – колко актуални са подобни здравословни процедури.

На фона на тази постапокалиптична картина банята в Банкя блести по-ярко от всякога. Издържана в стила сецесион, тя е архитектурно чудо, изпипано във всички детайли, реставрирано до съвършенство в някогашния си блясък след възстановяване с проект на стойност близо 8 милиона лева. Отворила врати за първи път през далечната 1911 година, тази супер къпалница е дело на мюнхенския професор Карл Хохедер с ръководител на строежа архитект Нено Нешев. Издържана в модерните за сезона флорални мотиви, банята впечатлява с изчистен дизайн и успокояваща употреба на природни материали в интериора и фасадата. Освен с висока художествена стойност сградата в Банкя блести и със съвършена акустика, което я превръща в идеално място за ивенти с всякаква насоченост.

Какво е бъдещето на баните в София?

В идеален свят без вируси и социална дистанция – най-вероятно бляскаво, при правилното позициониране обаче. Кой не би искал да остане насаме с приятелите си за няколко часа във воден свят без опция за телефони? Не всеки ден, разбира се, но веднъж на седмица, защо не? Ползата за порите идва като бонус към прочистване на съзнанието. Познавайки съвременната публика обаче, ще трябва да се помисли за вариант, в който банята може да се комбинира с пиене и пушене. 2020 е все пак – забавленията не са това, което бяха.

20 неща от началото на века, които не ни липсват.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.