Конкурсът Huawei Next Image Awards 2020 дава още броени дни за участие, а ето я и нашата доза вдъхновение по техни изображения – идеални за спокойна нощ

Когато любители и професионалисти снимат спиращи дъха кадри с мобилните си устройства, ние наистина затаяваме дъх, защото знаем, че почти сто процента може да се натъкнем на впечатляващи шедьоври. Такива чакаме и сега, защото (както вече ти разказахме) така обичаният конкурс – Huawei Next Image Awards 2020 е вече в разгара си. Той ти дава възможност да се включиш с твои кадри или кратко видео, заснето с някое от устройствата на Huawei от 15 юни до 31 юли, като кадрите могат да бъдат в цели 6 категории. От бранда ти предлагат, разбира се, и изумителни награди – три Гран При награди от по 10 000 долара, Huawei P40 Pro и електронен сертификат, плюс локалните и впечатляващи придобивки, предоставени от локалното представителство специално и само за българските участници – ултрапреносимият лаптоп Huawei Matebook X Pro, оглавяващият класацията DxO Mobile и носител на фотографската награда TIPA смартфон с четворна Ultravison Leica камера – Huawei P40 Pro, и бестселърът сред смарт часовниците – Huawei Watch GT2. Пълните условия как да се сдобиеш с тези съкровища, ще намериш тук, а за начално вдъхновение може да си пуснеш промо видеото на конкурса тук.

Ние пък от своя страна за допълнителен стимул отворихме галерията им и си избрахме точно три кадъра от категорията им Good Night, които ни вдъхновиха да ви разкажем малко прозрения.

Летни, вдъхновяващи, миришещи на ягодово сладко и нагорещени нощни тротоари.

Точно такива, каквито си ги представяме, преди август да ни се изправи висок, с плътен тен и изстудено шампанско на вратата. Ако пък на теб не ти се пише, а само ти се снимат кадри като тези – конкурсът те очаква точно тук. Кадрирай лятото или чети с пясък по пръстите.

ЖЕЛАНИЕ С ПОДСКАЗКА

Намислих си те като малка под едно дърво. Не съм сигурна точно колко беше високо дървото и не помня дали беше точно дърво или кораб на хоризонта, но знаех, че трябва да си те намисля. Зарових дълбоко крака в пясъка, вдишах три пъти – така бях чула, че се прави от едни лелки, които пиеха мастика всеки следобед до рибарските лодки при стария боцман и хич не изглеждаха щастливи, но знаех, че е важно да се диша. Та,

вдишах дълбоко, помолих вълните да те намерят и си казах така – пожелавам си най-хубавото нещо на света, най-хубавото на небето, най-хубавото на земята, най-хубавото на морето. Бях сигурна, че беше Ти!

И след това си напомних, че вече спокойно мога да си пораствам – то отдавна притежавах синя фиба, дълга коса, плюс хиляди безценни дъвки, а сега и най-важното вече беше свършено.

БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ НЕ МЕ ЗАВЕДЕ В ПОРТО

Малко пораснах, даже доста и ти благодаря, че не ме заведе в Порто. Цялата лудница, рибарите и лодките, реката, която се вие като змия между телата на тези шумни португалки. Храната и мидените черупки и онова безсмислено предложение в два часа посред нощ, а беше лятна нощ. Кой предлага Порто през лятото? Желанията ми за бягство винаги са били импулсивни, защото някой (от онези, които мислех, че са с главно Н) искаше моята компания, винаги след 12 часа и винаги в далечни пристанища.

Но онази лятна нощ ти ме накара да остана при себе си и да разбера, че Порто е нещо като сърдечно състояние.

Състояние на ума, на себе си – да ти е топло в себе си. Припомни ми, че колкото и да търся тази любов по всички краища на света, по всички пристанища, няма да я намеря никъде и в никого, докато не я дам първо сама на себе си точно такава, каквато съм. Ей сега точно в този момент, в който се чувам да отказвам Порто в два през нощта и да се усмихвам като идиот в слушалката, защото най-после вече разбрах.

ПО НАЙ-ЛЕСНИЯ ПЪТ ДО ВИСОКОТО

Признавам си, че през годините доста мрънках. Бях доста често сърдита. Трудно ми беше, стръмно ми беше, самотно ми беше. Все на мен си мислех и не разбирах кое не правя, като хората. После се сетих. Ти ме подсети, че си бях пожелала – най-хубавото от всичко. Видях го в една ранна юлска сутрин, след като три часа по тъмно бяхме катерили един връх. Видях го горе в изгрева и теб май видях, но не съм много сигурна.

Бях там, бях се изкачила сама, бях се приела с всичките си кривини и разбрах кое е най-хубавото нещо на света.

Ние! Тоест аз, тоест себе си. Тоест всеки! Дърветата си стоят там и не се чудят дали са хубави и какво да правят. Небето се променя по хиляда пъти на ден, но не мисли защо си го направил – то знае, че е най-безбрежно и красиво на света. За изгрева да не говорим – той дава от себе си на всички, без да загуби нито блясък от тези поразителни лъчи, и даже не се замисля – какво трябва да правя, защо им грея на тия. То просто E и се наслаждава на процеса с цялата си топлина. И всичко се случва с такава лекота – по най-лесния път до високото. Та, благодаря, че се върнах при себе си – като себе си. Започнах, от където тръгнах, но ми трябваше доста време, за да го разбера. Високото си е вътре в нас. Във всеки от нас. То е точно с цвета на очите ни и на височината на очните ни дъна. Най-хубавото на света върви, говори и се държи точно като нас и тайно се надява да разберем колко е хубаво всъщност. И няма значение кой как те нарича и в какво вярва, най-важното е да повярва – първо в себе си. Любовта е бонус на цялото приключение и идва при нас по всички възможни пътища. Останалото знам, че Ти си го измислил вече и ще бъде супер.

P.S. Благодаря за изгрева и за света. Прекрасно ти се е получил. Моля те, не спирай да твориш.

23 велики филмови цитата, които разказват живота.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.