Къде бяха горещите точки на София от близкото минало

София  расте и не старее, но непрекъснато се обновява. Там където някога процъфтяваха субкултури и просперираха ъндърграунд цивилизации, сега единствените доказателства за съществуването им са някой и друг графити артефакт по темата. И тук не говорим за света преди коронавируса в така далечното начало на март 2020, не – връщаме лентата назад, назад към 80-те и 90-те на миналия век. Тук ще си припомним онези забравени места за срещи, които създадоха цели движения на локацията си. Поколения, музикални стилове и улични банди се родиха в тези средища на контракултурата.

Ето за кои места си спомняме с носталгия или слушаме с интерес разказите на очевидци:

ПОПА

Преди да се стопи до спирка на трамвая и градинка, обитавана от компания наркозависими, със сергийка боклуци за разкош, Попа беше центърът на Центъра. В годините преди мобилните телефони всички срещи се правеха на Попа. Даже нямаше нужда да се споменава, то беше ясно, че вижданицата е там, уточняваше се само часът. Имаше вечери, в които с часове се чакаше на Попа да дойдат нови и нови хора от компанията. Пак напомням – нямаше мобилни телефони, така че от учтивост се чакаше по 15 минути. Ако е гадже – 20. Ако си много влюбен, е стигало и до 40. И това в състояние на пълна неизвестност, защото е имало случаи и след всички тези минути, прекарани на Попа, човекът пак да не дойде. Или като събереш стотинки, за да му се обадиш от уличен телефон на домашния, той да каже: „Копеле, хвана ме мързелът да излизам“. Не че беше проблем, де – времето на Попа минаваше бързо, създаваха се от онзи тип приятелствата, които сега асоциираш с любимия си бар. Имаше хора, с които се знаехте само от висенето на Попа. Поради факта близост до тази култова локация определени бизнеси просперираха – например „Мимас“ и ресторант „Под бора“, все още съществуващ вече под името „На Попа“. А голяма част от хората така и не разбраха защо на мястото му викат така – толкова беше препълнено, че паметникът на патриарх Евтимий Търновски почти не се виждаше, смятай.

АПТЕКА

Предпочитаното място за срещи в близост до НДК, докато скейтът там беше забранен с шамари от чичко милиционер, а метрото още беше научна фантастика, възпята в песента на „Контрол“ – „Ужас“, беше спотът, сега познат като паметника на Алеко. Той носеше звучното шопско име „Аптека“, без членуване, както си трябва, на харабия. Говорим за период, в който „Витошка“ още не беше пешеходна алея тип „Главната“, а хората по нея не се туткаха като олинклузив туристи на две бири и със също толкова мозъчни клетки, бавно захождащи към плажа на Ахелой. Кръстовището на „Витошка“ и „Патриарха“ беше изключително важна пътна артерия със стратегическа локация, от която можеш да драснеш във всяка възможна посока на света. Затова и там се правеха всички по-важни срещи, ако ме разбирате. Иначе мястото в един момент беше толкова пълно със звезди и погледи на папараци, че минаване оттам беше като поява на червения килим на прет-а-порте, после хората шушукаха кой, какво с кого. По някаква причина там имаше стотици стълбове за лепене на афиши, които биваха брутализанирани безжалостно от малки и големи анархисти. Ако се появеше плакат на бг звезда, той моментално получаваше пенис декорация, а в по-скучни периоди хората се разведряваха, като лепяха некролози на Коньо. А, и ако се чудите за името, историята е тривиална – на ъгъла вместо магазин за очила имаше, досетихте се, аптека.

А кои от тези джаджи притежаваше през 90-те?

ЦАРСКА

По официални данни от онези три пейки на хълмчето зад бившия Царски дворец, настоящи художествена галерия и Етнографски музей, е тръгнал ню уейвът и пънкът в България.

Няма как да сме сигурни, защото разчитаме само на разкази на очевидци за разказите на други очевидци. Голяма част от замесените са вече на едно по-добро място или не искат да си спомнят за лепиларските периоди от живота си в края на 80-те. Ако не се сещате за коя локация иде реч, има я увековечена в кадър от „Дъвка за балончета“, онзи, дето камерата обикаля на уаншот около героите. Иначе сега мястото се радва на своеобразен ренесанс покрай цялото връщане към градинките – там е нещо като ВИП-ът на Театъра.

снимка: Нели Недева-Воева

СИНЬОТО

За да се обясни културната значимост на Синьото в стара София, разположено срещу входа на сегашната метростанция „Васил Левски“, трябва да се направят няколко необходими уточнения: преди 89-а не е имало частна собственост, съответно и заведения. Местата да седнеш и да изпиеш една бира са били няколко, затова и струпването на елементи по тях е било неизбежно. Въпросното Синьо не си го представяйте като някакво бляскаво чудо на архитектурата със спиращ дъха интериор. Говорим за кафе от типа на люлинските междублокови с някакви масички за сядане отстрани. Може да е имало и друго име, някъде официално написано на вратата, ама никой не го помни, гаранция. Поради липса на друго място там можеше да видиш всички субкултури по това време: хипари, метъли, пънкари, йотери, рокери, скинари, рапъри, рейвъри… кого ли не. И ако четете внимателно, а сте представители на поколения Милениъл или Джен Зи, сигурно сте се озадачили от думата „йотери“. Това е една уникална за България субкултура, интересен микс между рапъри и расисти, която се характеризираше с това, че ходеха с оранжеви гащеризони, бръснати глави, слушаха Public Enemy и биеха наред. Много важен аспект на културата на 90-те беше кой кого бие: скинарите биеха пънкари, но толерираха метъли. Метълите биеха основно рапъри, но понякога и други метъли, ако няма нищо за биене. Рейвърите бяха малко и никой не беше сигурен дали да ги бие. На хипарите само им взимаха парите. И всичко това – около Синьото.

Помниш ли какво беше нормално през 90-те, но сега е неуместно?

КРАВАЙ

Може би най-легендарното, обгърнато с мистерия място в историята на столичния ъндъграунд без съмнение е Кравай. Носещо името на табелата на закуски „Кравай“ (ъгъла на „Патриарха“ и „Нансен“), истинската локация на този жив организъм от неформални индивиди обитава по-скоро пейките остреща в посока НДК. Като всяко малко общество и тук има звезди – Милена, Васо Гюров и кой ли не са всяка вечер там сред редовите пънкари, уейвъри и прочие вредни западни елементи. Има си и цели компании, сформирани и узурпирали мястото с дяволити имена като Ремонтната бригада, защото доказано ремонтирали всеки апартамент, в който попаднат на купон. А, да – друга културна особеност – партитата са по апартаменти, а по това време даже не се наричат купони, а терени. За щастие тук освен приятно прекарване с бутилка и цигара в ръка, тече и обмен на идеи – албумите на „Кале“, „Ревю“ и „Нова генерация“ завинаги са капсуловали този отрязък от време и пространство. Останал е документалният филм „Ние от Кравай“.

Виж и част от най-легендарните клубове в София.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.