FuckUp Nights: Анна Грозданова и истории за неуспеха
Какво е FuckUp Nights и кога е следващото му издание - виж в това интервю
Fuckup Nights се провежда всеки месец в над 300 града по света и на над 26 езика. Това е събитие, на което хората излизат пред публика и разказват за фалити, кредити, прекратени договори и разни подобни кофти неща, през които се е наложило да минат по пътя си към успеха.
С други думи – това е едно супер успешно събитие, базирано на неуспехите на другите хора, което вече има свое издание и у нас.
Следващото е на 19 ноември отново в Националния студентски дом.
Каква е историята зад Fuckup вечерите?
Историята е много забавна и започва от Мексико Сити през 2012 г. Една петъчна вечер петима приятели се събрали на домашно пийване. След поредната домашна текила се поотпуснали и започнали да споделят за провалите си. Било им писнало от истории за успех и как всички били супер успешни. Почувствали се освободени от това споделяне и решили да го направят отново, канейки и други техни приятели. Постепенно техните приятели канели още приятели, докато в един момент сбирките се преместили в местен бар. В един момент започнали да обявяват събитието в социалните медии и хора от цял свят започнали да им пишат, че идеята е супер и искали да правят Fuckup Nights и в техния град. Така съвсем спонтанно Fuckup Nights вече се провежда всеки месец в над 300 града по света и на над 26 езика.
Как се озова и у нас?
След един личен и професионален катарзис през 2016 г. заминах за Бали и живях там година и половина. Малко преди да се прибера в България, попаднах на формата там, но си остана в главата ми като готин спомен. През зимата, разказвайки на приятели за Fuckup Nights, по средата на разказа спрях и си казах, абе що не го направим и тук. Веднага седнах да проверя и видях, че някой е организирал събития в София, но преди доста време. Писах още същата вечер на офиса в Мексико. Оказа се, че Огнян Киряков и момчетата от Betahouse държаха лиценза, но в момента нямаха възможност да продължат и ми дадоха зелена светлина с проекта. Какви хора идват на вашите събития? Готини, интелигентни, търсещи, образовани и супер свежи хора, от различни професионални сектори и възрасти. От 20 до 60-годишни. Интересно ми е да наблюдавам както публиката, така и участниците. Хората, които споделят своите Fuckups, наистина се вълнуват. Изисква се смелост, за да се качиш на сцената и да оставиш егото на страна.
Виж повече: Григовор, който никога не се отказва
Има ли често повтарящи се грешки?
Откакто аз организирам събитието, са минали само 16 души, единият от които съм аз. Това, което ми направи впечатление, е, че често има червени лампи, които светят преди fuckup-a, но не им обръщаме внимание, водени често от изкусителните предложения за много добре платена работа, големи планове и идеи за бляскаво бъдеще.
Кога според теб провалът е стъпка към успеха?
Имам една любима мисъл:
Добрата преценка идва с опита, а опитът идва с лошата преценка. Това за мен е начинът да ставаме все по-добри и по-добри в това, което правим по пътя към успеха.
Виж повече: Ваня Миланова: Любовта е zero waste!
Какъв е товарът, който носи думата неуспех?
Тук, в България, а и не само, разбира се, на провала се гледа доста негативно, като нещо срамно. Все още имаме този манталитет, че ако човек пробва едно и не стане, пробва второ, трето и не стане, хората често казват „абе остави го тоя, от него нищо не става“. Не се цени фактът, че някой търси начин, опитва, бори се, за да създаде, а се гледа на него по-скоро като на неудачник. Който рискува и скача в непознатото, има голяма вероятност да се сблъска с неуспеха и понякога този сблъсък може да е доста силен и болезнен. Именно затова ми хареса идеята, че помагаме дори и с малки стъпки да започнем да говорим открито и свободно за провала като част от пътя към успеха. Провалът и успехът са двете страни на една монета, както денят и нощта.
A ти гласувай за любимите си филми и сериали и спечели телевизор
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.