Go Backstage: Мартин Михайлов
Вече можеш да го откриеш и в дневните часове, правещ винаги каквото обича
Запознаваме те с човека – виновник за едни от най-яките събития в клубния живот на града. Марто от Терминала, Мартин Михайлов или както ти е удобно – ударна сила в нощния живот в София. Намираме го да пие Московско муле под светещите лампички на новооткритата лятна сцена на Kino & Bar Cabana. Какво го накара да излезе от тъмните часове и да превърне старото кино до НДК в място за дневни партита, акустични концерти и какво ли още не… чети тук.
Kino & Bar Cabana – бар, концертна сцена, какво е за теб?
Със сигурност предпочитам мястото да не се асоциира само като бар. Това е лятната сцена на София. Мястото открай време е обособено като амфитеатър, а след това започват и кинопрожекциите.
Още с изграждането на обекта са били намесени хора от киното, за които това е било важно, и по този начин мястото си става популярно като лятното кино на НДК.
Ние можеше и така да го кръстим, но все пак искахме да сме по-разпознаваеми и за чужденците – като име да бъде по-интернационално. Оттам дойде една асоциация от преди 20 – 25 години – тук имаше един open air бар El Cabana. Много от хората, които са го посещавали, го свързват с нещо доста приятно, дори елитарно, защото това беше място, предлагащо много високо качество за тогавашното време – като обслужване, коктейли и въобще като асортимент.
Тъй като искаме да напомняме за тези впечатляващи времена и все пак аз исках в името да присъства нещо като кино, парк, бар – решихме да го кръстим Kino and Bar Cabana. Най-вече ми се ще хората да го разпознават като една от най-хубавите, готини сцени в София, защото няма много такива.
Да разбираме, че тук е мястото, където може да те открием през деня?
Разликата с другите места, по които сме и работим, е, че тук сме решили програмата да е по-дневна. Спазваме си абсолютно всички наредби за шум и крайни часове, при нас концертите започват по-рано. Много искам да има дневни събития, още не знам доколко ще се възприемат от софийската аудитория, но трябва да разработим нещо подобно. Навсякъде по света си има партита през деня, които са доста приятни, и какво по-хубаво – в центъра на града си и в същото време си в един много добре обособен и готин парк, както се виждат тук – водопадчета, скали… доста по-яко е станало от преди готини. Би било страхотно в ранни следобеди, а защо не и по-рано да се случват интересни неща.
Искаме да направим много силна детска програма, може би куклен театър, събития, свързани с танци. Вече имаме Джаз за деца – реализират го професионални музиканти, които са адаптирали в много готини аранжименти, на които децата много се радват, джаз парчета и накрая им изсипват всякакви музикални играчки – става си детско парти.
Така че правят ни се такива неща. Тази година започваме сравнително късно, в средата на сезона – но тя ще е точно такава, експериментална, действително това да стане една богата, пълна с разнообразие сцена, същевременно да имаме качествено предлагане на бара.
Чувстваш ли се по-близо до хората с този тип сцена?
Нощните клубове, където ние сме силни, където обикновено е по-буйно, там е по-концертната и парти история. Съответно е страшно скрита от нормалното ежедневие на хората, това е сезонна работа. Може да бъде успешна пет-шест месеца в годината, два-три са със среден и променлив успех, като съответно – за лятото желаем да бъдем навън.
И тъй като ние имаме целия ресурс, който е свързан с управлението на един средноголям клуб, съответно като промоутъри смятам, че името ни се утвърди като едно от най-сериозните.
Имаме страшно много контакти с изпълнители и най-готиното е, че взаимно се харесваме и си имаме доверие, правим качествени продукции, публиката е доволна и съвсем логично е да успеем да прелеем от по-студените в по-топлите месеци. Много ми се искаше това да се реализира някъде в София. Дълги години отказвах да е по-морето. Миналата година си направих един експеримент и за съжаление уцелих годината с най-динамично променяне на правилата. Беше много объркваща и за предприемачите, и за публиката, и за институциите и органите на реда. В крайна сметка ми се затвърди усещането, че не ми се работи вече в среда, в която няма постоянство и не е добре уредена. По Черноморието в действителност има много проблеми. Важното е, че София в последните години много добре се развива, много е приятна и през лятото също. Оказва се, че немалко хора остават в София, пристигат чужденци, а това е изключително добро взаимодействие.
Усещаш ли конкуренция и обръщаш ли ѝ внимание?
Винаги има конкуренция. Тя не е никак малка, още повече, че сега тепърва се развива баровата култура. Конкуренцията е много в реда на нещата – ползотворно, стимулиращо срещу това да те мързи да работиш и да мислиш. Винаги съм имал приятелско отношение към нея, най-малкото като промоутър осъществявам дейност в над 50 клуба из България, включително над 10 в София. Аз ги посещавам и като клиент в свободното си време, много се кефя на цялата среда и ще се радвам, ако вместо някой да се опитва да я саботира – всички заедно работим за развитието и облагородяването на тази среда, защото това е бъдещето. Най-накрая младите хора се събудиха, най-накрая идват чужденци – аз смея да твърдя, че са доста и са готини, в една младежка възраст, обикаляйки Европа, обменяйки и глупави и готини идеи – така че какво по-хубаво от това.
На родна територии ли пребивават мечтите ти?
В момента тук има възход, но много пъти през последните 20 години се е наблюдавал такъв през определен период от време – през 5 – 6 години. Винаги съм си мечтал да се задържи, така че най-важното е сега, когато работим по правила, съвсем нормални европейски стандарти, да успеем най-накрая да установим това ниво, това постоянство. Честотата на събитията да става все по-константна и да се увеличава публиката. Да се предизвика интересът на много повече хора, които да посещават концерти и всякакъв тип културни събития, да се срещат по барове – нали всички искат да излезем от ФБ, социалната мрежа…
Това е барът и всяко едно културно мероприятие – това са средищата за социализация извън виртуалната среда.
Повечето от мечтите си ги сбъдвам, защото гледам да са по-реалистични. Много искам някой ден скоро да се появи един по-мащабен фестивал поне в София. Да се развият тематичните – A to Jazz, Hippielandia ми харесва, има и други, но това са фестивали с потенциал. Да имаме няколко регионални, специално за София, по-концептуално насочени. Искам и по-мащабни да има – като например Meadows in the mountains, – това учи на готиния начин на забавление, на отпускане, да си излезеш от средата, като срещнеш интересни нови хора.
Ти как разпускаш?
Почивам си, като ходя на концерти. На много други освен всички, които аз организирам. По време на концертите много се вдъхновявам, хрумват ми идеи какво ми се прави. Иначе си почивам в много късните или ранните часове в някой бар, в който нямам ангажименти, макар че там винаги се намират хора, които да те разпитват. Почивам си, ходейки по баровете на други приятели.
В началото бе… Строежа?
Първо исках да се занимавам с архитектура, но при всичките 5-ици и 6-ици по рисуване математиката много ми бъркаше плановете, поради тази причина започнах да се занимавам с рекламен дизайн в Техническия университет, съответно трябваше да работя, докато бях студент, и много често бях посетител на Строежа. Това е моето място, много ми харесва като среда, по-алтернативно, оттам са тръгнали много течения в България. Ходих си като посетител, запознах се със страшно много хора, компания от интелигентни хора от цяла България. Беше много интересно да се откриваме – никой от нас нямаше финансови възможности, никой не беше облечен със скъпи дрехи, но беше интересен сам по себе си. Тази среда много ми харесваше, аз си дойдох подготвен – такива музика си слушах, по-алтернативна, по-твърда, ако щеш, преди да се появя в Строежа. С времето ми се зароди мечтата да работя там, дойде моментът, в което ме взеха. Имах отношение към музиката, визията на мястото и малко преди да напусна университета (тогава бях на 23 години), точно преди да започна стаж в някоя рекламна агенция, ми предложиха да стана управител. Това много ми разшири хоризонтите, тя рекламната агенция си е вътре в Строежа – после си направихме медия, радио и така.
Твоя ли е последната дума при важните решения?
Сблъскваме се с дребни неуредици, но средата е динамична. Всеки ден взимаш сравнително важни решения. Най-често ги взимам аз, доколкото са ми делегирани такива правомощия. Ако взимам решения, което ще засегне много голям кръг от хора, които са замесени в нещата особено инвестиционно, тогава е добре да бъдеш отборен играч и да се посъветваш – да се вземе едно общо и демократично решение, защото един човек не може да е вездесъщ, а и някак си не е професионално всичко да зависи само от теб. Един мениджър трябва да възлага отговорности, да обучава хора.
Смешна случка?
Първия концерт на The Subways в България го правихме от Строежа като промоутъри в Mixtape5. Резервирахме ги година по-рано и се оказва, че това съвпада с финала на Шампионска лига. Решихме да преместим концерта с един час и половина по-късно, като за сметка на това вземем голям екран за гледане на мача. Радо от Mixtape5 намери начин да прокара нет и който иска – да дойде. Самите The Subways седяха и си гледаха мача, но не щеш ли мачът свърши равен и трябваше да има продължения. И няма накъде – не може концертът да започне с 2 – 3 часа закъснение.
Решихме, че каквото е било редно да направим като жест, е направено и групата ще започне да свири.
Екранът беше леко встрани от сцената – продълженията си се играеха. В един момент групата си свиреше бавна песен, дори не на припев, в куплета по средата публиката викна уоу, след 30 – 40 секунди пак. Вокалистът на The Subways спря да пее и попита: „Дузпи ли има? ОК, нека ги изгледаме!“, и всички викнаха „Да“.
…И спряхме концерта. Музикантите седяха на сцената и гледахме дузпите, после продължихме.
Как виждаш публиката на бъдещето?
Според мен в съвсем кратки срокове българите в чужбина ще започнат да се връщат и те ще внесат един много различен манталитет, по-свеж. Те ще имат много по-голяма нетърпимост към някакви такива дребни несправедливости и ще има отражение в положителна посока.
редакторите
