Нещата от живота

Кой и какво живее (или трябваше да живее) вечно на софийска територия и в паметта на хората

Владимир Таков и Бойко Неов

Спомените от соца будят разнообразни чувства, като се започне от презрение, мине се през носталгия и се стигне до смях.

Всеки е виждал забавните табели, поставяни по обществени сгради,

като „Бира се отпуска само на членове на профсъюза“, „Дамските въшки са срам за комсомолките“ или ‚Допуснатият брак – беда за целия колектив“. Какво се случва обаче с големите паметници от времето на социализма и колко от тях сме забравили.

МАВЗОЛЕЯТ

Снимка: lostbulgaria.com/

Мавзолеят на първия български комунистически лидер Георги Димитров е един от най-впечатляващите паметници на епохата. Построен е само за шест дни след смъртта на партийния вожд от архитекта Георги Овчаров, който успява да изготви проекта за една нощ. На 10 юли 1949 г. балсамираното тяло е положено вътре сред всеобщи почести и Мавзолеят се превръща в култова сграда за личността на лидера, а впоследствие е добавена и гранитна стена с ниши за погребване на други социалистически дейци.

През 1956 г. антикомунисти подготвят атентат, с който да обезкръвят елита на Партията, като взривят бомба пред Мавзолея в деня на манифестацията за първи май, но делото им е осуетено.

След демократичните промени започват дебати за съдбата на сградата на Мавзолея, като в крайна сметка е взето решение за унищожаването й. Насроченото за 21 август 1999 г. взривяване обаче се оказва неуспешно и отнема цяла седмица, докато масивната сграда е срутена. Все още запазени остават обаче тесните тунели, които водят от пространството под бившата гробница до Партийния дом.

ПАРТИЙНИЯТ ДОМ

Снимка: lostbulgaria.com

Сградата в центъра на площад „Независимост“, на която днес гордо се вее българският флаг, е Партийният дом, някога създаденa за главен щаб на БКП. Партийният дом е построен през 1954 г. в псевдокласически стил (или комунистически), а на върха му е положена подобна на кремълската петолъчка.

По време на големите протести през лятото на 1990 г. сградата е щурмувана от недоволни граждани и запалена посред нощ. Въпреки многото видеоматериал, документирал събитието, извършителите на „вандалския“ акт остават неизвестни и делото срещу тях е погасено по давност. За случилото се БКП обвинява протестиращите, но има немалко съмнения, че цялата случка е била режисирана и изиграна от самите партийни членове, за да бъде унищожен архивът на партията. 

ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ

Паметникът на Съветската армия се радва на особено внимание през последните няколко години. Построен е през същата 1954 г. по предложение на Министерския съвет, чийто председател е Васил Коларов.

Подобно на Мавзолея, паметникът става обект на дискусии след 90-а годинa и неговото съществуване е застрашено. Основна критика предизвиква фактът, че паметникът на чужда държава се извисява на цели 37 метра над всичко останало, което го поставя по-високо от всички националните паметници, далеч по-скромни в размерите си.

Въпреки проведените протести срещу присъствието на монумента, мерки за демонтирането му и поставянето му в музея на комунистическото изкуство не са взети.

През лятото на 2011 г. статуите на паметника стават обект на уличното изкуство на „българския Бански”. Съветските войници са боядисани като съвременните комикс герои Супермен, Дядо Коледа, Роналд Макдоналд, Капитан Америка и Маската, а отдолу е изписано „В крак с времето“.

Паметникът е почистен, но скоро след това става изразител на недоволството срещу споразумението, ограничаващо интернет, АСТА, като през зимата на 2012 г. статуите осъмват с маската на Гай Фукс, използвана от т.нар. Анонимни. Същата година в протест срещу процеса „Пуси Райът“ на фигурите са поставени характерните за женската група цветни качулки.

Следва боядисване на паметника в розово по повод годишнината от Пражката пролет и оцветяването му в синьо и жълто в подкрепа на Украйна през 2014.

НДК И ПАМЕТНИКЪТ „1300 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ“

Снимка: presa.bg

Паркът, който в момента се намира в квадрата между улица „Фритьоф Нансен“ и булевардите „Патриарх Евтимий“, „Витоша“ и „България“, е част от грандиозния замисъл за честването на 1300 години от създаването на България. Първоначално мястото, на което се намирала товарна ЖП гара и стари занемарени казарми, е определено за опера. Архитектурният конкурс за построяването на операта обаче пропада и на дневен ред идва следващата идея – да се изгради културен комплекс. Така в края на 70-те започва изграждането на Националния дворец на културата, което отнема по-малко от 3 години, и е готово тъкмо на време за годишнината. Според груби сметки строежът се крепи на толкова метални конструкции, колкото Айфеловата кула, а излетият бетон конкурира Пентагона. Всички жители на София доброволстват по един ден в строителството, а събраните от дарения суми са значителна част от стойността на сградата. За кратко време дворецът носи името на Людмила Живкова, която е от основните личности, застанали зад идеята за изграждането.

Втората част от проекта за парка е паметникът „1300 години България“. Монументът, който днес познаваме като рушащ се и обезобразен (вече премахнат – бел.ред.), печели конкурс на тема „Минало, настояще и бъдеще“ и се състои от три части, символизиращи книжовността, признателността и съзиданието. Това са „Цар Симеон и книжовниците“, олицетворяващи Златния век на България, „Пиета“ – образът на скърбяща майка, като израз на почитта към падналите за България, и „Съзидателят“ – образ на обикновения работник. Паметникът завършва с крило, символизиращо стремежа към високото и съвършеното. Скулптурите са оградени с изписани с метални букви цитати от Васил Левски, Стоян Михайловски и Христо Ботев, а именно „Времето е в нас и ние сме във времето“, „Върви, народе, възродени“ и „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“.

КАМБАНИТЕ

„Международният парк на децата от света“ се намира в подножието на Витоша, в землището на село Бистрица.  Комплексът е изграден по идея на Людмила Живкова за детската асамблея на мира, която се провежда за пръв път през 1979 г. На официалното откриване  участват деца от 79 държави и са поставени общо 68 камбани. В основите на монумента е заложена капсула с послание от децата към бъдещите поколения, чийто текст гласи „Деца на бъдещето, приемете нерушимия огнен зов на безсмъртието – Единство, Творчество, Красота“.

Събитието е предвидено като еднократно, но предизвиква силно положителен международен отзвук, което кара организаторите му да го направят регулярно – на всеки три години. При всяка нова асамблея идват все повече деца, а камбаните се увеличават, като днес са около 100.

А тук те разхождаме по Черноморието.