Новата антидискриминационна политика на Академията разбуни духовете

Нов списък с изисквания за толериране на различията раздели мненията на две.  От една страна, малцинствата, етносите, LGTBQ общността и феминистките отчитат това като огромна победа в борбата си. От друга, филммейкърите и масовата публика изпитват вътрешно притеснение, че подобна намеса в творческия процес може да доведе до

цензура, ограничение в креативността и да рефлектира директно върху свободата на словото.

Не може да се каже, че тази мярка дойде неочаквано. През последните години „Оскари“-те са обект на критики по отношение на доминиращо белите си актьорски категории и почти изключително мъжките креативни позиции. Всичко стартира през 2015, когато 20 от 20 номинации за изпълнение на екрана бяха без нито един различен по цвят на кожата актьор в каста. Фактът, че членовете на Американската филмова академия са основно бели мъже, не помогна в разразилия се спор. Протестът #OscarsSoWhite набра скорост и резултатът е налице – през последните години расовото и половото разнообразие при разпределянето на наградите е осезаемо. И все пак какви са тези правила, които толкова поляризираха света на киното?

Първият списък с насоки се нарича Standard A и вече обра огромна част от вниманието на медиите и социалните мрежи. Той окуражава мултинационалност пред камерата, с други думи, за да се приема филмът за диверсифициран, трябва да бъдат покрити следните критерии:

Най-малко един актьор от малцинствена група трябва да има значителна роля във филма

Историята трябва да има в центъра си жена, LGTBQ персонаж, малцинство и човек с увреждания

Поне 30% от актьорите трябва да попадат в една от горните категории

Няма начин тези изисквания за филми да не променят радикално историите на типа филми,които получават зелена светлина,

а също и на актьорите, каствани в роли за тях. На практика обаче филми от последните години с предимно бял каст като например Joker или La La Land са все така приемливи, защото в единия има любовен интерес към Заси Бейтс, а в другия главна роля за Джон Леджънд.

Има и Standard B, той е насочен към екипа извън кадър, където продукцията трябва да покрие следните критерии:

Шефове на департаменти (с други думи професии като режисьор, оператор и композитор) трябва да са жена, представител на LGTBQ, малцинство и човек с увреждания

Поне 6 други души в екипа трябва да са от малцинствена група

Най-малко 30% от хората, работещи по филма, трябва да попадат в четирите недостатъчно представени групи на индустрията

Първата категория е лесна за покриване и е факт, че в почти всеки филм департаменти като грим, коса и кастинг са в огромния си процент дамска територия. Просто да бъде наета жена обаче вече няма да бъде достатъчно: тя трябва да попада в някоя от споменатите малцинствени категории. Това обаче надали ще промени цялостния облик на филмите. Без да го осъзнава широката публика, заглавия, пълни с бели актьори и истории за средната класа на Америка като The Irishman и The Tree of Life, са имали толкова пъстър екип на терен, че без проблем покриват Standard B.

Общо взето, усещането дотук е, че гигантска промяна няма да има.

Допълнителните Standards C и D са насочени към служителите във филмовите компании, които така или иначе отдавна наемат на работа хора от всички социални групи, а сексуалната ориентация от десетки години не е табу.

На теория от подобни ограничения и вмешателства в процеса най-много ще пострадат изцяло мъжки продукции стил „1917“ и American Sniper, но на практика продуцентите имат толкова отворени вратички, с които да изпълнят изискванията, без драстично да променят сюжета, че публиката е възможно да не открие никаква разлика в крайния кино продукт.

В тази връзка изниква резонният въпрос – какво тогава ще се промени?

Цялостното усещане за състоянието на индустрията.

Живеем в свят, където социалната политика е издигната над всичко, където политическата коректност е нормата и равенството е по-важно от всичко друго. Правилно или не, съгласни или напротив – това е реалността, в която живеем. Това е светът на съвремието, цайтгайстът на 2020. Пред всеки модерен човек – без значение дали е филмов фен, или просто обича да пише статуси и коментари, е изправен въпросът: коя посока избираш – бъдещето или миналото? Както динозаврите могат да потвърдят – адаптацията е най-важна за оцеляването. Истината винаги е някъде по средата, така че всяка крайност, всяка рязка смяна в посоката неминуемо ни приближава до нея.

И без това тези промени ще влязат в сила чак за „Оскар“-ите през 2024. Дано тогава в света да нямаме по-сериозни проблеми.

Пет сериала, които не са за изпускане през септември.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.