Защо Карл Лагерфелд е това, което е
Master of puppets
Навярно първото нещо, което си представяте, когато чуете „модно чудо“, е ръка, протегната през облаците, която с едно докосване преоблича човечеството в монументални костюми, а то дефилира с тях по повърхността на Тихия океан. Сега си представете друго. ТОЙ се събужда след 7 часа сън, изпива плодов шейк, преглежда си пощата и започва да скицира. Прави го почти през целия ден, в продължение на повече от половин век.
КАРЛ ЛАГЕРФЕЛД – една регенерираща се история, за която миналото не съществува, а отговорите за бъдещето са изпреварили въпросите.
ХАМБУРГ. Малко, хилаво момченце хапва кондензирано мляко под звуците на Концерт за цигулка в ла минор. Дим от цигара се стеле из стаята, детето подрънква непохватно на пиано, когато майка му въздъхва уморено и казва:
" Мили, защо не започнеш да рисуваш? Вдига по-малко шум".
Тогава сякаш кълбото от дим се завърта съдбовно, за да нарисува първите щрихи на моделите, които десетилетия по-късно ще крачат в парижкия Гран Пале – мястото, където традиционно се провеждат ревютата на прочутия дизайнер. Какви знаци, препятствия и стръмни завои е срещнала по своя път идеята, тръгнала от задимената стая на един пристанищен град и укрила се в дланта на ръката, пренаписала завинаги световната модна история?
И всичко започна накрая… От улица „ Камбон“ в Париж се носи аромат на легендарния Chanel No. 5. На всеки 30 секунди някой купува по едно шишенце от него. За жалост това е единственото, което модната къща е успяла да задържи от своята половинвековна история. И точно когато паниката започва да ескалира, през есенциите от момина сълза и жасмин, „Шанел“ обръща лицето си към Лагерфелд. А той от дете, което тихо е рисувало и изрязвало снимки от модни списания (благодарим ти, мамо!) е пораснал до 14-годишен смелчага, отпътувал за модната столица съвсем сам. Там се обучава като асистент в ателиетата на Пиер Балмен и Жан Бату, а после, уморен от сенчестото място на помощник, е създал колекции за Фенди, като междувременно е станал мъж на близо 50. А огромният му вече опит трудно се побира в "покрайнините на индустрията".„Научих толкова много за техниката, за шивашкото производство, за материалите, че просто нямаше въпрос, на който да не мога да отговоря за 30 секунди.“
Шанел, макар и замаяна от ароматните изпарения на своя Номер 5, забелязва потенциала за номер 1 в комбинацията майсторство, креативност и остър ум на Лагерфелд и го кани за свой творчески директор.
Погледи, пълни със съмнение, плъзват към новодошлия, защото малцина вярват, че ще успее да изтупа бранда от прахта. В тези години Шанел е "една стара шапка", носена единствено от лекарите и жените в Париж. „Никой друг не искаше това, беше безнадеждно. Но когато ми казаха да зарежа всичко това, на мен ми стана интересно да го продължа“, спомня си Лагерфелд. Но как една „нафталинова“ марка се разраства до империя, диктуваща стъпките в модата на няколко поколения? Според Карл тайната е да продължаваш да работиш по-силно от всеки друг и да ухажваш новостите, докато преобличаш традицията. „Модата е опит да се видят невидимите аспекти на момента.“
Той започва да прекроява не само моделите на Коко Шанел, но и нейната стратегия – талантливо и дръзко, както се прави нов прочит на стара, класическа пиеса.
Дизайнерът е блестящ стратег и маркетинг-визионер, затова първата му стъпка е определянето на главните кодове, които да следва къщата във всяка от колекциите си: туид, чанта, масивните златни бижута, големите перли, парфюмът и, разбира се, малката черна рокля. Елегантност, лукс, провокация – заклинанието, с което се отваря вратата на висшата мода, а през нея влиза „Шанел“. Логото се озовава на рисковани места: лунни ботуши, сърфове, алпийски ски. Блестящият германец улавя нарастващата сила на стрийт културата и преплита класически образци със съвременни детайли, като започнем от спортни шапки, украсени с бижу или цвете, минем през сака от костюм с малък джоб за смартфон и стигнем до рокли в комбинация с ръкавици без пръсти, якета с украса от перли и ретро модели с качулка. И ето че луксът е провъзгласен за най-големия „гангстер“ на уличната мода.
Любовта към експеримента оформя изключително разнообразното портфолио на кайзер Карл, включващо дрехи за мъже, жени и деца, чанти и малки кожени изделия, часовници, очила, обувки, парфюми, свещи, бижута, химикали и още, и още… А в резултат на това бутиците „Шанел“ се пълнят не само с обичайната си клиентела, но и с нейните наследници. Славата връхлита бранда дотам, че дори логото му да бъде поставено върху пакет носни кърпички (което се случва на едно от ревютата в голям супермаркет), хората ще си проправят път с лакти, за да си ги купят. И никак не е учудващо, че през 2014 „Шанел“ отчита рекордните 7,5 милиарда долара приходи, като само котката на дизайнера, Шупет, е спечелила 3 млн. от реклами на автомобили и козметика.
Let's do it!
Хладно петъчно утро. Пред вратите на една сграда се ниже безкрайна опашка от хора. Не, това не са вратите на Royal Albert Hall, а на магазините H&M. И не става дума за рок концерт, а за блузи по 49 долара и вълнени палта по 149. Вече се досещате, че тук пръст има Карл Лагерфелд. Хареса ми възможността да създам дрехи, които са по-достъпни, днес всичко може да бъде добре проектирано, казва той, но това, което прави разликата, са материалите. Дрехите от тази първа по рода си колаборация между висша и стрийт стайл мода се очаква да издържат в магазините поне няколко седмици. В края на работния ден обаче вече няма и следа от тях. „В този бизнес сме в продължение на 60 години и никога не сме виждали нещо подобно“, казва Йорген Андерсен, маркетинг директор на 6,2 милиардната H&M. „Трите най-бързо разграбени неща бяха фланелката с лика на Лагерфелд за 19,90, памучното яке за 129 и дантелената рокля за 99,90.“ И може би се чудите как H&M успяват да привлекат Кайзера в тази колекция прецедент? Оказва се просто. Когато му се обаждат с поканата, той задава един-единствен въпрос: „Някой друг преди мен правил ли е това?“. Отсреща отговарят „не“, когато той отвръща: „Да го направим“.
Все пак това е Лагерфелд – човекът, който пръв извади маратонките под булчинския шлейф.
О, музо!
„Жената е най-перфектната кукла, която съм обличал с удоволствие и възхищение. Всичко, което правя, е заради младите, можете да заблудите всеки, но не и тях.“
Да заложи всичките си жетони на младостта се оказва поредният успешен ход на Лагерфелд, защото, за да задоволиш капризите на пазара, всяка твоя идея се нуждае от супергерои, които да я представят. Лицата на Клаудия Шифър и Даян Крюгер от 90-те днес се преливат в образите на хладнокръвната Кара Делевин и миловидната Лили Роуз, едната – седнала на стол от стари фотоапарати и балансираща върху главата си обувка с формата на сладоледена фунийка, другата – раздаваща целувки на парфюм „Шанел“. Лагерфелд извайва тези живи скулптури така, че да представят времената актуално, в най-ъпдейтнат вариант. Избира своите момичета по външен вид, но никога не спира да държи на личността им. И щом насочи обектива си към тях, това, което търси, е интелигентността и всичките възможни начини да я покаже.
Многоръкият Бог на дизайна
Лагерфелд успява да превърне модата, фотографията, интериорния дизайн и всичко, което прави, в хомогенна смес, едно своеобразно фешън смути, приготвено с „пасатора“ на детайла.
Рисува скиците си до най-малката подробност, с нужната пропорция, от първия до последния разрез на плата. И щом приключи, дрехата започва да се шие на мига. За бизнес като този бързината е решаваща. Първоначалният му договор с „Шанел“ вдига летвата до четири колекции годишно, но Лагерфелд е моден олимпиец, прескача я с лекота, достигайки рекорден брой от осем. Работохолизмът му понякога е близо до патологичен, самият той признава, че педантичността му е непоносима, но именно такова стриктно отношение към работата в комбинация с неизчерпаемата воля са трамплинът за легендата без аналог. И ако попитате легендата как успява да се справи с всичко, ще ви отговори: „Не питам как. Просто го правя. Когато работя над обувки, не мисля за нищо друго“. А на въпроса, имало ли е моменти, в които е искал да се откаже, ще възкликне: „Да спра да работя? Това значи да умра“.
Карл е като бумеранг – хвърля се на света, дава каквото е нужно, а после изчезва обратно там, откъдето е дошъл. Харесва му да наблюдава през тъмните очила и фотообектива, но никак не харесва да бъде наблюдаван. Едва ли има тема, по която да не се е изказвал публично, и може би единственото, за което не обича да говори, е личният му живот. Живее в студио, пълно с книги, голяма спалня, огромен гардероб и малка кухня. „Никой не идва тук, защото аз не желая. Това място е само за мен и Шупет. Ставам рано, скицирам моделите си и съм напълно очарован от живота.“
Haute Couture
Париж. Прероденият дух на 50-те дефилира под макет на Айфеловата кула. Силуети от миналото оживяват в съвременни материи и реставриран дизайн. Поредният за тази година танц на „Шанел“ и хореографа Лагерфелд се извива под парижкото небе, сред настъпателните звуци на минорен френски акордеон. Клавиш, копче от рокля, натискаш, разтягаш, прибираш и върхът на кулата се скрива в облак дим. „Понякога, когато е облачно, върхът наистина изчезва. Харесва ми това, защото смисълът на всичко е в силуета“, минути преди шоуто споделя Лагерфелд с усмивката на някогашното момче, догонило мечтата си в града преди 70 години. Отпред в старинния салон, напомнящ френско кафене, на столчета са настанени Мерил Стрийп, Фарел Уилямс, Кара Делевин и Кейти Пери. Пред очите им с цялата си грация минава Висшата мода, хванала под ръка неподражаемия парижки дух. Първокласно дефиле на перушина, рокли, перли, шик и изящество, които могат да издърпат червения килим изпод краката на цял Холивуд.
„За мен модата е като кадър от черно-бял ням филм, всичко е в картината, аз нямам нужда от думи.“
Когато този легендарен кадър се скрива, година по-късно се появява друг. Гран Пале е морска приказка, Лагерфелд държи патента върху лятото, върху бреговете му – пясък, вълни, панорамно небе, висша мода, висша мода, „Шанел“, Карл, Карл… И преди още аплодисментите да са заглъхнали, а моделите да са свалили роклите от ревюто, той навярно се е прибрал у дома, оставил е и тази вечер в миналото, а после, очарован от настоящето, си е налял чаша диетична кола, погалил е Шупет и е започнал първите щрихи на скицата за своя следващ голям спектакъл.
Виж също и:
редакторите
