Нещата от живота

На лов на празни промоции и безполезни професии

Фундаментално вярване на модерното общество, което обяснява нашата тревожност и чувство за провал, е, че човек е толкова ценен, колкото печели. Убедени сме не само че е хубаво да имаш много пари, но и че заплата е равностойна на големи постижения и качествена професия. Накратко парите се превръщат в индикатор за стойността ни като хора. Все едно колкото повече пари трупаме, толкова повече заслужаваме да живеем.

Задочно се натрапва, че е невъзможно да се чувстваме щастливи и добри и в същото време да сме бедни.

Щастието е в парите, а под късмет разбираме печалба от лотарията. Онова търкане на билетчета, след което нечий живот ще се промени коренно. Но е по-вероятно този късмет само да ви намигне, оставяйки въпроса – жалък ли съм, щом заплатата ми е ниска.

Идеята, че не струваме без пари, ни плаши и ни праща към живот, в който правим нещо, което не харесваме, за да си купуваме предмети, от които нямаме нужда, учейки другите на същото. Поколение след поколение се налага представата, че не е от значение да работиш в сфера, за която те е грижа, от значение е да ти плащат добре.

Рядко някой ще се заинтересува колко хора си мотивирал и на колко хора си помогнал. Интелигентността, грижата, лоялността, искреността, състраданието, толерантността и креативността не могат да се изчислят в сума, а е и много по-лесно да характеризираме успеха си според финансовия статус. Но ако създадем общество, в което не размерът на заплатата определя стойността ти,

а доколко спазваш личните си принципи, няма ли да се чувстваме по-уютно в кожата си и в държавата си?

Четейки последното, сигурно подозирате, че и аз ще започна с клишетата как е важно какво чувстваш, а не какво имаш. Колко лошо е да си материалист и как винаги трябва да се подчиняваме на по-висши цели. Нека обаче предположим, че материализмът и духовността са съвместими, не е нужно да избирате. Материализмът не е неморален по презумпция, а зависи от принципа, който го задвижва. Казано с други думи, желанието за пазаруване се появява по две причини – за облекчаване на страховете ни и за стимулиране на качествата ни. В този смисъл може да приемем, че имаме добър и лош материализъм. Добрият материализъм ни насърчава да живеем съгласно моралния ни компас, а лошият се стреми да потисне опасенията ни, че сме нищожни и ненужни.

Да вземем един часовник. От практична гледна точка това е вещ, отмерваща времето, но също така е символ на точността. Така че, ако сте организиран човек, който държи ежедневието му да върви под определен ритъм, вашият часовник е в синхрон с етиката ви. Но ако не сте толкова отговорни към другите и искате часовник само защото вътрешно се ужасявате, че без него ще сте кръгла нула, то вие сте жертва на лошия материализъм. Този, който захранва ниското ви самочувствие. В този случай използвате вещите си, за да се чувствате по-значими, което е нелогична игра, понеже, щом сами си давате подобна оценка, не съществува предмет, който да ви убеди в обратното.

Вещите са битово мерило за тайните ни слабости.

Ето е полезно да се замисляме в услуга на какво ги търсим. Дали пазаруваме от страх, че ще ни помислят за безпарични, от тревога, че изоставаме от масата, от желание да бъдем харесани и обичани или за да се разсеем от проблемите?

Пресметнете колко давате, за да задоволите физическите и емоционалните си потребности, и колко за чисти капризи. Оставаме с усещането, че парите ни изтичат между пръстите, защото са похарчени за глупости. За по-модерен телефон вместо за преглед при лекар, за цигари вместо за книга.

Накрая сметката ви е изпразнена, а нито сте станали по-умни, нито по-здрави, нито по-красиви. Липсват ви интересни истории за разказване, защото хубавите ви спомени са натъпкани в гардероба и по шкафовете. Става така, че сме похарчили повече пари, за да опропастим здравето си, вместо да се чувстваме по-добре и да обогатим знанията си.

Парите са изгодна инвестиция само ако ги вложите в себе си, в нещо, на което държите – здраве, интелект, самоуважение, забавление. И са хвърлени на вятъра, когато са примамка за лайкове във фейсбук.

За всички ни ще е по-добре, ако притежанията и работата ни отразяваха духовните ни ценности. Но малцина днес се питат как да го направим, а още по-малко се пробват. Народът си казва: „Невъзможно е. Бедни сме, гладни сме и зле облечени и затова ще преживяваме от заплата на заплата”. Определено е по-трудно да останеш верен на съвестта си, стараейки се да си от помощ с нея, но пък си заслужава.

София очаква точно ти да се превърнеш в новия й градски герой.