Когато талантът се срещне със смирението

Творците ни рядко са със спокоен дух. Умът им препуска от идея в идея, а съществото им иска да опознае и най-малката точица от света. В Байлово преди близо век и половина се ражда поетът на българското село. Той няма бурен живот, любовта не раздира душата му. За сметка на това рисува с цялото си сърце картината на българското село, на обикновения човек, на радостите и тъгите в живота. Димитър Стоянов, познат като Елин Пелин, е

човекът, нарисувал картината на простичките, но най-важни неща в съдбата ни. И всичко това без капка претенция за величие. 

10 братя и сестри. С това Елин Пелин свързва ранните си години. Той е едно от по-малките деца в иначе голямото си семейство, но това не му пречи да бъде наравно образован с останалите. Заслугата малкият Димитър да знае толкова много за света и да развие сензитивността си към чуждите емоции е на баща му. Като най-тежка ръка в семейството той ги учи, че познанието е основна ценност. В началото обаче думите далеч не са най-голямата страст на Елин Пелин. Той мечтае за живот пред бялото платно, което пренася в други вселени със своята четка. 

Виж повече: Пет стихотворения за любовта от български писатели

Щеше да е огромна загуба за българската литература, ако майсторът на късия разказ се беше превърнал в художника на малкото село. Елин Пелин не е приет да следва тази си мечта. Думите му обаче се превръщат в един от най-реалистичните и ярки портрети на родната действителност. Тук всеки би си помислил, че поетът на българското село се е впуснал в бохемски приключения с братята си по перо. Реализмът в творчеството му обаче е в унисон със скромните му (и донякъде идеалистични) възгледи за живота –

прекарал е по-голямата част от живота си като учител, библиотекар и уредник на къщата музей "Иван Вазов".

Допирът му до интелектуалните кръгове е при командировка с Яворов във Франция. Не се изкушава дори да използва близките си връзки с Борис III, а ако го прави, е в помощ на някого (опитва се да накара властта да се смили над Вапцаров). Мирната му душа обаче не е причина да не анализира до съвършенство света около него. 

Виж повече: Софийски потайности: Къщите на писателите

Елин Пелин е от най-ярките реалисти в родната литература, но метафорите и богатството на езика му не остават далеч от приказните му разкази. Вместо за всепоглъщаща любов и душевни драми той говори за обикновения човек. Онзи, който задава въпроса "Има ли хляб на масата?" преди "Как си?".

Онзи, който се влюбва силно, забравя бързо, носи болката в душата си и страда тихо.

Онзи с низки страсти, слаби ангели, силни демони и простички желания. Говори ни за усмивката от настоящето, тъгата по миналото, сладостта на мечтите и божествената сила на природата. Макар и реалист, той добре знае колко сладка е измислицата: "Затова има приказки, затова и хората ги приказват. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек".

Поетът на българското село знае, че няма нито изцяло добри, нито изцяло лоши хора. В байловската си душа знае и че малките кътчета на спокойствието са последните храмове на човешкото в съвременния свят. Ако беше част от нашето настояще, неговата фина душа нямаше да понесе развалината, в която човеците сме се превърнали. Мъдростта му обаче все още отеква, защото, както казва той, „Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце“. Независимо че „То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш тялото желязно, а душата – гнила“.

Човешката душа като отворена книга

Какво научихме за живота от любимите ни писатели

Гледа ли новото ни видео?! Виж кои са летните трендове в света на модата заедно със стилиста Антония Йорданова. Go Fashion!