Нещата от живота

Когато нищо не ме дърпа назад

Да износиш любов обикновено е суха вечеря без свещи. За разлика от коренния импулс, който писка скачай, прегръщай и стискай до синьо, истинското облекчение изисква ход назад. Да разчоплиш “да, но”-то на собствения си инат. Да стиснеш зъби, да викнеш такси и да (си) простиш. Невинаги има скрит смисъл да останеш, а в някои случаи това, което те дърпа назад, стокхолмски наднича през пердето на само-още-веднъж. В други случаи си тъп.

Пия поруменяла за второто.

“Ванила Скай” е любимият филм на една приятелка, а сценарият на моя любовен живот не се доближава до нищо, което съм гледала. Одраскано от гордост славейче, което пее и кърви на равни интервали с томахавка в гърдите.

Да покрещим от неочаквани завои, яхнали стръмната одисея на почтитата.

Например детска нежност в разменена инстинктивна усмивка, която не сваля вирнатите си крайчета, докато не пребори себе си.

Училищната любов. Звънецът бие, душата щурмува изхода, докато тялото преписва домашно по математика.

Трудно е да се говори за несподеленост, когато непрепатилото сърце разпознава само онова, дето му се иска да е. И си го предначертава, и си материализира дъги, през които минава залюхано на четири крака с бенгалски огън в наивните очи.

Теб ли сънувах, сблъскахме се в часа по физическо. Момчето, което невротично потупва топката с изящество на блус ветеран. Всеки път, като влезе самодоволен тип в чисто бяло и ключове издрънчат, душата ми залита и се хваща за парапета на отработеното безразличие. Докога така?

Някой знае ли как се удържа гъделът на чуждата енергия, проправила си път през върха на скалпа и вкопчила сърцето в разсеян, трептящ от очакване юмрук?

Настръхващо е да си го позволиш, щастливата новина е, че не зависи от теб. Indulge. Не знам дали искам да му родя деца, но можех да дам много повече от свърши-ли-трябва-да-си-тръгна. Май даже исках.

Студентското увлечение aka малко по-узряла, много по-невкопчена любов.

Да поговорим за кафето с лешник. Или лешниковите очи, чипите носове и радостта от многознайството. Той беше твърдо решен да спи с мен, а аз този път положителна, че ще му родя рошави, гениални деца. (В хороскопа ми са две, трябва да е вярно.) Виж сега, като ми постваш на стената, хората си мислят, че сме гаджета. Какво да им обяснявам. Ми де да знам, например, че ме търсиш през ден и в настървението, с което ме целуваш, се промъква нежност, която не бих разпродала от щанда без-какво-не-мога-да-живея. Огнените зодии са нужното звено в живота ми. Карат ме да се оставя и да забравя себе си по-бързо от паник атака.

Подобри вкуса ми за музика баснословно. Мерси.

Експериментаторски настроеното отсъствие на депресия.

Тя. Имаше тя. Капучинова кожа, живи очи и природна схватливост. Никой не ме е гледал с такова очакване да не си тръгна. Гонехме се в думи и междуметия, на по две бири, незаконни вълнения и скорости. Толкова си сложна, дай рамо с този хикс. Представях си как си я позволявам и не спирам след късното. Стискаше ми, но не можех. Обясних ѝ го с предвзети думи. Щеше да ме обича истински, но аз тряснах фордова врата и след 34-тото липсваш ми си хвана по-тъпа приятелка. Няма как.

Увертюрата с очила, весел нрав и кисело надупчена ирония.

Стигнахме до него, който беше твърде не за мен, за да не бъде перфектен. И не близките ми знаят, че се влюбвам в умове, в неговия беше трудно да не се гмурна без костюм и незатаила дъх. Посамонавих се, дет’ се вика. Исках да прокарам нова мода в живота си – някой, когото искам, наистина да ме иска. Търпеливо прехвърлих всички очаквания през моста и му възложих да протегне ръка, ако взема, че скоча. Той заравяше очи в мен някак ненадейно, с премислен блясък. На мен ми беше лошо от преструването на непукист, на него – изнервено от същото. Никой не ме е целувал по бузата по-сладко от бебе. Хайде пак. Прав е, малка глезла.

Ангелът хранител, който превързва очите и те побутва по алеята на любовта, която този път (май, може би, добрe… обаче…) заслужаваш, e търпелив и невзискателен. Има сини очи и дълги пианистки пръсти. Прошепва всички нужни тайни с гласа на Морган Фрийман и знае кое е правилното червило. Можеш само да му повярваш и да проправиш път през гърлото на ново обичам те.

Не се шегувам, този път ще е различно.

Какви уроци предадох на любовите си

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.