Нещата от живота

Ще изпратим старата година подобаващо

2018-та остави своите отпечатъци и е време да посрещнем Новата Година с отворени обятия. Това звучи колкото примамливо, толкова и коварно, ако се замислим малко по-обстойно.

1-ви януари винаги е означавал ново начало, малки промени, големи цели и куп обещания, които преглъщаме някъде по обед, в опитите си да се съвземем от току-що приключилото новогодишно парти.

Захвърляме старите навици, обличаме новите си дрехи и тръгваме по непознат път, наситен с желание за нещо различно и голямо.

Този ден носи толкова несигурност и очакване, колкото и пътуването на стоп. Ще стигнем ли най-сетне там, накъдето сме се запътили, или ще стоим все така вкопчени в едно определено място, от което отчаяно искаме да избягаме? Ще срещнем ли точния човек, нашия спасител, който ще бъде така любезен да ни бъде спътник по пътя?

Първият ден от годината има лек привкус на сладко-кисели емоции, които успяваме да асимилираме чак след залез. Често ги удавяме с чаша вино, увити в топло одеяло, свити в ъгъла на дивана.

Размислите за Новата Година са пропити с надежди и угризения, които развиват една особено неутолима жажда за твърд алкохол, последвана от тежка абстиненция.

Опитвайки се да удавим въпросите и мазохистичните заключения, отпиваме на големи глътки, които се оказват твърде трудни за преглъщане,

особено когато са упорито заседнали в гърлото ни и умело затрудняват дишането и трезвите мисли.

Точно в този момент, плановете не включват изтрезняване. Може би единственият лек срещу първия ден от годината е точно предишния, или онази нощ, за която разказваме дълго с носталгия и си припомняме отново и отново.

Едно новогодишно парти може да притъпи разхвърляните размисли и да ни вдъхне надежда, че силният старт може да доведе до нещо хубаво и вероятно имаме шанс да станем първи, дори и в собствената си надпревара с времето.

Дотук с размислите. Защо да си ги причиняваме предварително? Време има – остават цели две страници от календара до момента, в който ураганът, отнасящ главите ни, така или иначе ще ни връхлети.

Как се излиза от филма, особено когато жанрът е нещо средно между психотрилър и разпиляна комедия, в която сме главни действащи лица?

С план или сценарий за нова продукция.

Ето го и нашият:

Чухме за едно бляскаво парти, за което са ни обещали, че ще е достатъчно главозамайващо, за да ни накара да се сбогуваме подобаващо с всичко минало и да посрещнем предстоящото, заредени повече от положително – NYE 2019 Gold Rush Party.

Знаем, че златото е истински пленително и върви особено добре с анасон. Така че сме навити и леко нетърпеливи. Точно това ни трябва, пък и звучи някак обнадеждаващо.

Минусовите температури и острите ледове, ще се стопят под горещите звуци на 100 KILA, Тита, Ъпсурт, Дичо, NDOE и DJ Doncho – или с други думи, ще се развихрим и ще танцуваме поне до сутринта.

Твърдо решени сме да изживеем тази нощ така, че да я помним поне до следващата година.

За финал с организаторите от FlyEvents ще посрещнем изгрева и първите слънчеви лъчи на 2019-та на терасата на Paradise Center. Ще впием поглед в разкошната Витоша и доброволно ще отплаваме, носейки се по вълните в океана от емоции и сладка умора.

Точно за такъв силен старт говорехме по-рано – бурен, наситен и крайно изтощителен, но достатъчно ярък, за да се връщаме към него, когато всичко наоколо е сиво и спряло.