Нещата от живота

Говорим си с любимите ни градски агенти, за да обобщим последните им 365 дни в музика, филми, книги и разни други

личен архив

Има неща, които в края на годината някак придават блясък и завършеност на всичко, което ни се е случило. Това са онези есенции от злободневния живот, които обаче са толкова докосващи, че ги мислиш, спомняш, препоръчваш и помниш поне още 12 месеца, ако не и до края на живота си. В този ред на мисли решихме да обобщим последните 365 дни на няколко личности, които според нас са белязали изминалата година. Помолихме ги да говорят за любимите им най-обикновени неща. Все такива, които имат лексиконна популярност, но са някак винаги интересни за питане, а и за знаене…

Биби е много наше момиче и е истинско вдъхновение за родния инстаграм. Освен с любовта ѝ към лондонските afternoon tea партита, визуалната култура и чувството за естетика тя ни е позната и като бивш главен редактор на Intro и Go Guide. В социалните мрежи се отличава с неподражаем стил, а на живо – със силно присъствие, по което откровено си падаме. Биби е от хората, които, освен че пътуват доста, могат да бъдат открити и по всички яки фестивали, което прави нейната 2018 особено интересна.

Дами и господа: Бибонс

Песен

Според моя TOP 100 в Spotify съм се скъсала да слушам Messy Love на Mura Masa, която е от 2017. Генерално 2018 не беше силна година за любимите ми артисти. И все пак Arctic Monkeys извадиха Tranquility Base Hotel & Casino, от който едноименното парче ми е фаворит.

Филм/сериал

Единственият сериал, който открих и ме залепи за дивана в рамките на седмица (2 сезона) тази година, е The Crown. Чакам новите епизоди през 2019 и появата на Хелена Бонъм Картър сред актьорите. Отделно представете си колко разбито беше фенското ми сърце, когато се опитах да резервирам случаен апартамент в Airbnb и хостът отговори, че датите са заети за снимки именно на The Crown в него. Можеше да сме отседнали в къща, която впоследствие да гледам в любимия си сериал. Но уви, не.

Филмът, който чаках с най-голямо нетърпение и дебнах за премиерни билети в Лондон, беше Isle of Dogs на Уес Андерсън. Фантастичен! Впоследствие бях на изложба с реалните макети и фигури на героите, с които е сниман филмът, което ме накара да осъзная колко невероятно много и гениална работа е това.

Книга

How to Reform Capitalism на The School of Life повдига доста теми за аспекти на модерния свят, като консумеризма например, които ме карат да се чувствам зле и генерално трендовете там ме тревожат. Допада ми къде намират разковничето, не е в парите или политиката, друго е.

Човек

В личен план това е Лино, приятелят ми, който ми даде опорна точка в не една и две ситуации.

По-глобално погледнато, жените бяхме много bad-ass тази година.

Радвам се, че все по-често намираме каузи, около които да се обединим, и причини да се подкрепяме в общата и всъщност значима картинка. #grlpwr вече е нещо.

Събитие

Тазгодишният Meadows in the mountains като формат, преживяване и енергия, които се зарадвах да видя в България.

Пътуване

Ретроспекцията ми тази година е 10 държави, в които бях и една, в която заживях. Като тегля чертата, Бали винаги ще е място, на което ще искам да се връщам, задължително за повече от месец (смятам, че за да усетиш най-хубавото от острова, трябва да му дадеш време). Един от най-щастливите ми моменти там беше в резервата за слонове, спасени от Суматра (ако ви е интересно, има филм Operation Jumbo, който проследява историята по спасяването им). И пак да кажа, не яздете слоновете, а ги обичайте.

Придобивка

2018 е годината, в която мога да направя гигантски списък с неща, които загубих, счупих или ми бяха откраднати. Това ми помогна да “придобия” едно – да не ми пука за вещи.

Място

Лондон. Имам love-hate връзка с него и май това е ключът винаги да се връщам.

Можеш да я последваш в инстаграм тук.

Виж каква е нашата равносметка за изминалата 2018.

Прочети и тези ранни новогодишни размисли.

Последвай ни в инстаграм.