Партньори в музиката и в живота с ново парче - „Само за мен“

Рапърът Бате Са и дамата на сърцето му Светла се завръщат с ново парче в духа на класическия хип-хоп. GoGuide използва случая да си поговори с тях за любовта, рапа и смисъла на живота.

От самото начало ли „Само за мен“ беше любовно парче като концепция? 

Бате Са: Идеята бе да празнуваме нашата връзка в това „време разделно“. Когото и да питаш – всичко живо се разделя, развежда се. Това е заради нетърпението на хората да изчакат, да узреят. А любовта е точно това – едно цвете, което трябва да поливаш, но трябва да се грижиш и за корените. Гледната точка е  да покажем на влюбените, че могат да се задържат. Гледат към нас и казват: „Ако и вие се разделите, апокалипсисът идва!“.

От колко време сте заедно?

Светла: 10 години. 

Първо започнахте да работите заедно?

Бате Са: Не, първо се харесахме. 

Светла: По скоро той ме хареса първо (смее се). 

Как успявате да сте заедно вече толкова време? 

Бате Са: Превърнахме се в най-добри приятели през годините. Приятели, които правят любов, естествено. Защото има момичета, които ще кажат: „Искам да бъдем само приятели, без секс“. Ние не сме балъци, а сме от старата школа. Как да бъдем приятели, когато аз те желая? Всичко се прави с търпение и най-вече с компромиси. Напоследък, когато се возиш в метрото, си казваш: „Като седите с тези телефони, как се запознавате? Как се влюбвате?“. Как имате търпението да изградите една връзка? Най-важното е да имаш търпение. Тези неща са ни ги казвали бабите и са много прави. Всеки гледа какво прави другият, и си казва: „И аз трябва да имам такива придобивки, статус!“.

Хора, няма алгоритъм на душата. Там има чувства, има усещане, има грешки.

По-добре да се вълнуваш от стремежа по пътя към успеха, отколкото към самия успех. Като го изпълниш успеха, какво правиш? Ти си като хрътката от Westworld, където Антъни Хопкинс казва: „Цял живот гониш нещо и щом го хванеш, го убиваш, а после не знаеш какво да правиш.” Тези души не са от стиропор. Как да ти го кажа – 21 грама космическа материя. Ако искаш да се свържеш с големите неща – чети, обичай, яж, то е ясно, но не трябва това да е най-важното. Да си снимаме манджата – до това ли стигнахме, кажи ми? Ако си мислех, че ще е такъв животът след 20 години… 

Виж повече: Буч, който вече не е от Ъпсурт

Защо избрахте Барселона за клипа към парчето?

Бате Са: Този град го представяме не като мегаполис, а като място, в което намираш време да се изгубиш. Когато отидохме там, нашите приятели ни посрещаха: „Окей, имате ли план? Къде ще ви водим?“. Аз им казвах: „Човече…" Едно от най-яките неща беше да се потопиш и да усетиш пулса на града. Туризмът не ме влече. С нея просто ни е кеф да започнем да се разхождаме по някакви места.

Най-важното послание беше – да виждаш, чувстваш и слушаш. А не да гледаш, усещаш и чуваш.

Това винаги ни е привличало като идея и успяхме по някакъв начин да го направим така, че все едно градът наистина да е само за нас. Барселона крие малки и потайни улички, които навяват за Куба. 

Светла: Попаднахме на една вътрешна улица с бели двуеатажни къщи с тераси от ковано желязо, вееха се бели чаршафи и навсякъде мандарини. А вътре едни цигани слушаха фламенко, пееха и танцуваха. С малкото, което имат, са най-щастливите хора на света. 

Бате Са: Това е разликата – много пъти сме ходили в Западна Европа и там не можеш да видиш ни чаршафи, ни пране, ни нищо, а в Барселона няма забрани. Затова изглежда по-айляк, по-българско, по-квартално. Като търсим локации за снимки, се стараем да откриваме живописни места, които да отключат въображението ни. 

Затова ли сте си избрали да правите нещо ценителско, без да се влияете от модата? 

Бате Са: Учудващо е на колко места не можеш да намериш моето име, защото предпочитам да съм автор в сянка. Когато правя музика за себе си съм безкомпромисен и казвам всичко точно, така както го усещам и мисля. При проектите за други хора съм длъжен да се съобразя с техните желание, посока и концепция. Хората непременно правят музика с идеята, че ще направят хит. Отделно поезията се изгуби в музиката. Сега са някакви лафчета, статуси и започна да става окей да пишеш от кое парче си се повлиял, за да блокираш хейта. Не, яко е да го измислиш, да го усетиш и след това други да го почувстват и то да полети. Като направиш готина музика – тя стига до хората. Много казват, че няма смисъл. Но защо да няма? Винаги ще има! Давам пример с една от любимите ми рими: ”Повтаряш се, като дете на андроида…отваряш се, но няма перла в твоята мида”

Според теб как се промени рапът през годините?

Бате Са: Липсва ми страшно много лириката.

Поезията изчезна и много от хората, които се занимаваха и се опитваха да вкарат качествена рима и да бъдат истински лирици, се разочароваха и спряха.

Правя музиката за себе си. Първото нещо е на мен да ми хареса – да стана от стола, да се потопя в groove на инструментала и да мисля за лириката.  След това слушам демото, което съм спретнал, на рипийт, усещайки зверски кеф. Без наркотици, без алкохол, първо искам така да ме докосне. Да го пусна после на нея и да видя с какви критики ще ме залее. Следващата стъпка е да събера близки приятели и да направя прослушване на новите парчета .Ако те започнат нетърпеливо да ме питат : „Добре бе, кога ще ги слушаме тези песни, ще ги има ли скоро?“. Ето това е жестоко. Тогава идва и уникалният момент, в който споделяш готовото парче с верните фенове…моментът, в който песента не е “само за мен”.

Кое е най-трудното, ако искаш да твориш?

Бате Са: Трябва да устоиш на първите напъни и после, ако устоиш и на вълните на времето, и продължиш да си правиш своите неща, тогава идва силата. Имаш изградена фен база, която те цени. Представи си, че живеехме в друга държава, където има фенове, които ценят качеството – стотици хиляди? Тогава няма да ти се налага да работиш нещо друго. Много хора правят хип-хоп, само че като в Холивуд – ти не си актьор, ти си сервитьор. Ето това трябва да изчакаш: 10 000 часа да ги натрупаш зад инструмента, зад машините или зад връзката. Тогава всичко става истинско и много лесно можеш да бъдеш себе си и да правиш каквото искаш. Но трябва да устоиш. Трябва да можеш да си гладен. 

Светла: Умението да можеш да си гладен не е за всеки. Социалните мрежи откраднаха търпението на хората и ги лишиха от именно социални умения . Очакваш одобрение и внимание веднага. 

Бате Са: Ние имахме страшно много примери и идоли. Сега, като видят, че някакъв спрял тъпак рапира супер измислени фрази, и си казват: „Това и аз го мога, бе!“. Едно време, като слушаш, ти не само не можеш да го повториш, ами си казваш: „Леле! Мен ме чакат 5 – 10 години писане, докато мога да му стъпя на една метафора на тоя човек“. А сега какво? „Гъз, гъз, гъз, дупе, дупе, дупе.“ Това всеки го може. 

Виж повече: Хип-хоп културата в София: танци, бради и тренди сникърси

От новата музика имате ли любими артисти?

Светла: Mahalia, Jorja Smith,  Michael Kiwanuka, The Internet и много други.

Бате Са: Извън хип-хопа страшно много се кефя на synthwave и retrowave. 80-те, топлината на синтовете, правя такива неща и имам понатрупани за цял албум. От време на време се потапям и в попа, но там експериментирам. Дори в самия хип-хоп има много място за идеи. Аз мога да направя много различни неща – олдскулски boombap или супер futuristic trap, защото не се ограничавам. 

Ти сравнително късно влезе в рапа?

Бате Са: Влязох с пантите, защото никой не ми обръщаше внимание, диснах целия шоубизнес и си понесох негативите. Не съжалявам – получих си моите уроци. Така се извоюва място – като не те пуска никой, си го взимаш. Това е най-сладкото – да погледнеш назад. Поетите трябва да съзерцават. Ама като няма поети, кой ще съзерцава? Ще седиш и ще си гледаш телефона. И какво ще намериш там? Ако търсиш някаква ценна информация, тя в един момент ще ти каже: „Спри бе, спри да ме четеш! Виж хората!“.

Сега може да направите някакъв любовен микстейп? 

 Бате Са: Ние имаме много песни, но не всички са любовни. Някои са за барче. Обичаме фънка, лежерните изпълнения. На разни партита, като ги пуснем, и хората викат: „Абе, това откъде е, бе? Това става и за по радиото, и за навсякъде!“.

Светла: Обичам да пея, но въобще не се възприемам така. Нямам намерение да се впускам в музикалния бизнес. Правя го за удоволствие. 

Бате Са: Като не подхождаш с големи очаквания, накрая може и на някой друг да се хареса. Това е най-важното. Като отидем с нея на пиано бар, и е тежко положението. Като се прибираме, няма значение къде: в асансьора, в леглото – ще пее навсякъде. Много е готино, като се спогледаме и си кажем: „Няма ли да пеем? Ще пеем, бе!“.

Пеете ли си ваши песни по пиано барове?

Бате Са: Не, тя пее много естрада. Ти кажи с какво си израснала?

Светла: Обичам да пея Васил Найденов, „Сигнал“, "Диана Експрес".

С какво се занимавате извън себе си и музиката?

Бате Са: Страшно запален съм към футбола, и като привърженик, и като играч. 

Светла: Силно казано, реставрирам, реновирам или възстановявам някаква вещ. Правя и хендмейд подаръци на всякаква тематика и работя по поръчка всякакви арт неща.

Бате Са: Какво пишеше на последната кутия за младоженеца, която направи?

Светла: Game over. Човек и добре да живее, се жени. (Смее се.)

Неправилният рап на Ицо Хазарта.

Мартен Роберто и Сантра отговарят на всичките ти въпроси в "Търсачката".

Къде да пиеш коктейли в София?! Виж в нашето видео .