Разговор за коли, пътища и вълнуващи академии

Чакам Евгени на покрива на мола и си мисля, че цялата тази история с колите е голяма краста. Като татуировките или манията да събираш плочи.

Започваш с нещо дребно, не много скъпо и продължително, и след няколко години вече няма нито как да измиеш маслото, нито как да изхвърлиш парчетата.

Колата ти става толкова важна част от ежедневието, че даже ѝ измисляш име. Имам приятелка, която дори кръсти бъдещата кола на мечтите си още преди да я има. Ей така, като още неродено дете, което чакаше с огромно нетърпение. Ако колата на Евгени имаше име, щеше да е Соник – сещате ли се, като анимирания син таралеж, който се движеше по-бързо от скоростта на светлината. Аналогията е кристално ясна. Чакам на покрива на моля и си мисля, че няма да има нужда ми се обажда, за да предупреждава, че идва – ще позная, че пътува към мен още по звука, още отдалече.

Ако и ти обичаш колата си толкова много, че си я одухотворил, като си ѝ дал име, участвай в играта на Shell и заедно – ти и любовта на живота ти, можете да спечелите безплатно гориво. Можеш да създадеш персонален стикер за автомобила си с неговото име и веднага ще бъдеш регистриран в томболата за спечелване на безплатното гориво. Повече за играта научи от сайта на Shell.

Мога ли да започна с най-лаишкия въпрос: колко вдига тази кола?
Километража стига до 250.

За колко време стигаш от София до морето?
Стандартно – за 4-5 часа. Не съм се опитвал да взимам разстоянието за време, а и такова пътуване винаги е съпроводено от спирания, хапване…

По всичко личи, че това не е първата ти кола.
Не, тази може би е пета-шеста. Първата дойде във времето след като изкарах книжка, може би съм бил на 18-19 години.

С първата със сигурност е било по-различно. Беше ли кола за „чупене“ и учене?
Да, нещо такова.

Беше възможно най-евтината кола в автокъщата, отидох специално до Австрия, за да я купя.

Отишъл си до Австрия за първата си кола?
Да. Просто такава беше популярната практика тогава.

И колко време изкара с нея?
Може би осем-девет месеца.

Много бързо си я изоставил.
Много. Беше ужасна.

Защо?
Просто не беше добра кола, чупеше се зверски.

Как стана така, че в момента караш кола, която дори само по звука подсказва, че не е обикновена?
Преди да взема тази кола, имах същия модел, но с три поколения по-нов. 3-4 месеца след като я купих, я откраднаха от мястото пред вкъщи и реших, че може би е по-удачно да купя по-стара кола, която да реставрирам. Мой приятел вече беше минал по този път и ме агитираше, че всичко ще стане много лесно, разказваше как крайният резултат ще е постигнат след 2 месеца.

И всъщност за два месеца ли стана?
Не, отне две години. Всъщност единственото, което остана от първоначалната кола, са външните ламарини, скелето и акумулатора. Почти всичко останало е подменено, като започнем от фаровете, стоповете, стъклата, тавана, преминем през салона и стигнем до радиаторите, турбото и така нататък.

Да имаш една много бърза и мощна кола ли беше целта?
Не, по-скоро идеята беше просто да я реставрирам на външен вид, за да изглежда по-съвременна. Исках да отстраня дефектите, причинени от самото остаряване на автомобила, който все пак е на 20-21 години, за да се чувствам комфортно в него. Впоследствие започнах да я променям от гледна точка характеристики и качество на движението, тоест някакъв пърформънс. Тук все още има някакви неща, които могат да се правят.

Какво научи, докато вървеше проектът ти по собствената кола?
Най-изненадващо за мен беше, че колa, 10 години генерация назад, понякога може да е  направена много по-устойчиво, отколкото колите от последните 10 години, или поне такъв беше случаят с моята – материали, които са използвани, електроника, сигурност и т.н.

Впечатляващо е, ако от кола на над 20 години може да се изкара поведение на пътя като на съвсем нова кола.

Покрай реставрацията на тази кола ли се запали още повече по автомобилите?
Не, по-скоро бих казал, че като всяко момче и аз винаги съм имал някакъв интерес в областта. Това, което ме запали още повече, всъщност е курс по автомобилизъм. В София има една страхотна академия, създатели на която са баща и син рали състезатели. Бащата създава школата, а синът е учил във Франция, в академия, в която са учили и известни автомобилни състезатели като Шумахер, Льоб и други.

Какво се промени след курса?
Преди да се запиша, си мислех, че мога да шофирам. Три дни по-късно уменията ми бяха със светлинни години по-различни, а шофирането ми се подобри в посока безопасност. Един от най-добрите примери е, че в началото мислех, че скорост от 40-50 км/ч при влизане в завой, е доста висока.

Три дни по-късно владеех автомобила при същите условия –  къса писта с остри завои, при скорост от 100-110 км/ч,

което в началото дори не съм мислил, че е възможно, а още повече – че може да бъде безопасно. Оказва се, че може, ако обаче си достатъчно добре подготвен и си наясно с условията и уменията си.

Има ли улици в София, които избягваш?
Тези, които избягвам, са повече от тези, по които се движа. Нечовешки неприятно е и затова се замислям за въздушно окачване, което ще направи колата по-високо проходима в условия тип България.

Ставала ли е колата ти повод за запознанства или разговори?
По-скоро е ставала повод за недоумение. Хората се настройват негативно, ако вляза едва ли не с вратите покрай тях. След това обаче виждат човек със сако и вратовръзка, защото заради работата ми се налага да спазвам дрескод, и когато ги подмина, често ме поглеждат доста странно.

Пускаш ли си радио, докато пътуваш?
Да, много често.

А чуваш ли го?

Да, вътре не е толкова шумно, "проблемът" с многото шум е отвън.