Джек Лондон и законите на дивата пустош
Този януари празнуваме годишнина от рождението на великия писател
Джек Лондон, американски новелист, автор на над 50 книги и над 200 разказа, е роден на 12.01.1876 година в Калифорния. Изоставен от баща си, професор астролог, Джек е отгледан от майка си и доведения си баща, от когото наследява фамилията Лондон.
На 14-годишна възраст напуска училище, тъй като му се наложило да осигурява прехраната си, след като доведеният му баща остава парализиран, падайки пиян под влак.
Джек Лондон работи в консервна фабрика, по-късно става ловец на стриди без разрешително, става член на Калифорнийския рибен патрул, а през 1934 година прекарва 30 дни в затвора за скитничество. Лондон се самообразова и през целия си живот гледа на писането като на работа и билет за измъкване от бедността.
На 30-годишна възраст Лондон вече е успял да се измъкне от бедността и дори става най-високоплатеният писател в Америка по това време. Романът „Белият зъб“ е една от най-известните му творби, описващ живота на Белият зъб, полувълк-полукуче, което въпреки всички изпитания никога не паднало на земята и никога не загубило опората в краката си. Белият зъб не избрал да живее дивата пустош, където щял да научи само закона на хищниците, а избрал да живее с хората и да научи много закони, последният от които този на Любовта.
Петте най-известни произведения на Джек Лондон са:
Романите „Дивото зове“, 1903; „Белият зъб“, 1906 „Морският вълк“, 1904 г.
Разказите „Да накладеш огън“, „Жажда за живот“
Прочети интервюто ни с Габриеле Федеричи.
Последвай ни в инстаграм.