Нещата от живота

Сноби и хулигани – две крайности, които ни привличат едновременно

Масовата култура познава Лакост и Фред Пери като марки спортни дрехи. Всъщност двамата са много повече от лого с крокодил и лавров венец върху спортен тишърт. Рене Лакост и Фред Пери са емблематични тенисисти от началото на века и респективно основатели на брандовете. В историята няма записан мач между тях, но пък спорът кой е по-велик на корта и в модата заслужава внимание. На улицата двамата са емблеми на две коренно различни субкултури, и така открай време та до днес, независимо дали това се харесва на маркетинговите мениджъри или не.

УМНИКЪТ СРЕЩУ ЛОШОТО МОМЧЕ

Прагматиците със сигурност веднага ще се усетят на място в ложата на Лакост. Всъщност Рене е от богато френско семейство и отдаването му на тениса в ерата на аматьорите не е никаква изненада – аристократите имали доста свободно време, а постиженията в един или друг спорт били гордост за фамилията. Тогава тенисът е нещо като полото по-рано и голфът по-късно във времето. Амбицията на Рене била по-голяма от таланта му, което той осъзнавал и се стараел да компенсира с работа. А където свършват физическите възможности, започва изобретателността. Той е доказателство, че прогресът на човечеството е резултат от някаква пряка необходимост, без значение за коя сфера от живота говорим. Рене прекарвал часове, запращайки тенис топката в стената на дома си. Освен до редовно пребоядисване това довело и до първото му изобретение – машината, която хвърля топките. Лакост спечелил уважението на противниците с почти фанатичното си желание да тренира. Физически бил изключително крехък, ето защо триумфът му се отдава на изключителното познаване на стратегията на опонента. Рене описвал на тонове хартия детайлите в стила на водещите играчи и използвал натрупаната информация, за да ги обърка тактически. Резултатът не закъснява – французинът печели Уимбълдън два пъти през 1925 г. и 1928 г., а за да изброим останалите му победи ще ни трябва поне един специален брой на Intro. Парадоксът е, че година след втората победа на Уимбълдън, веднага след победа на Ролан Гарос той се отказва заради хроничен бронхит, който застрашавал здравето му. Завръща се за кратко през 1932 г., но след три кръга в Ролан Гарос се почувствал болен отново и този път напуска корта завинаги. Може би Ролан Гарос му действал зле. През 1933 г. той основал своя бранд заедно с Андре Жилие, собственикът на най-голямата текстилна компания във Франция по това време. Сбогом на корта и голямо добре дошъл в света на модата.

Ако Лакост е единият полюс, Фред Пери е другият. Той е последното, което някой си е представял, когато ставало дума за тенисист в началото на века. Истината е, че англичанинът нямал идея за какво иде реч в тази игра преди да навърши 18 (за сравнение повечето звезди хващат ракетата 4-5 годишни). Пери станал аматьор, след като спечелил английски турнир по тенис на маса, като дори твърдял, че превключването от единия на другия спорт станало съвсем естествено. Печели Уимбълдън три поредни години – 1934, 1935, 1936 (побеждава на финал за удивителните 40 минути). Парадоксът е, че въпреки това бил крайно недооценен в Англия и тенис федерациите си затваряли очите за съществуването му. Причината за това бил фактът, че произхожда от работническата класа, а тенисът все пак бил спорт за елита. Още повече сме чували това-онова за традиционалистите и английските нрави. Най-забавното в тази история е, че и до днес никой друг островитянин не е печелил Уимбълдън. Иначе казано, федерацията е сбъркала, и за да замаже положението 50 години след първата му победа, издигат паметник в негова чест, на това му казваме – след дъжд качулка. Да се върнем към младия Пери. След като не си намерил място в пуританска Англия, той се мести в Калифорния, където за харизмата му няма граници, а арогантното му държание, запоите и купищата жени, не се смятали за кой знае какъв порок. Вестниците излизат със заглавия от типа След като Фред Пери дойде в Холивуд, филмовите мачовци по-добре да се отдадат на земеделие в Невада. Пери бил шоумен дори на корта, след мач винаги прескачал мрежата и отивал да поздрави противника. По-късно марката Fred Perry се появява като резултат от колаборацията с бившия австрийски футболист Типи Вегнер. Като луд фен на тютюна Пери искал да използва лулата като лого на марката, но двамата съобразяват, че това може да отблъсне потенциалните клиенти жени и се спират на лавровия венец, които напомнял  изображението върху уимбълдънския медал. Скоро това лого станало едно от най-популярните в света на спорта и модата, но се сдобива с противоречива слава.

КРОКОДИЛЪТ ОТ 1926 Г.

Как един прякор става световноизвестен символ? Американската преса нарича Рене Лакост крокодила, след като той прави облог с капитана на френския отбор за купата Дейвис, който му обещал куфарче от крокодилска кожа, ако спечели важен за отбора мач. Прякорът му бил доста показателен и за стила му на игра – движил се лениво, изнервял до краен предел опонента си и никога не пускал жертвата, докато не я довърши. Приятелят му Робърт Джордж нарисувал крокодил, който пришили върху тенис екипа му. Днес това лого е причина за множество съдебни спорове. Един от най-забавните е заведеният иск срещу лондонско дентално студио, което използва крокодил в логото си. Наистина ли световният бранд се чувства заплашен от сдружението на няколко зъболекари? Уви, съдът преценил, че Lacoste няма основание да лиши денталното студио от озъбеното им крокодилче. По-смислен се оказва спорът между Lacoste и хонконгската компания за спортни дрехи Crocodile Garments. Резултатът – крокодилски сълзи и промяна в логото на вторите. Явно питомецът на Lacoste умее да пази територии.

ГРАДСКИ ЛЕГЕНДИ С НАЦИСТКИ ПРИВКУС

 

В средата на 20 в. обществото претърпява метаморфоза. Политическите и социални промени са добра основа за раждането на различни крайно радикални движения. Всяка група има нужда от идентификация, като дрескодът се оказва добър начин да разпознаеш някого от пръв поглед. Марките-жертви били набелязани. В очите на медиите и обществото всеки с бръсната глава бил расист, всеки който носел Fred Perry – фашист, а тези, обути в Doc Martens – нацисти. Съвсем естествено Fred Perry не искал да има общо с подобна асоциация. Градските легенди обаче се оказали трудни за надвиване и до днес предразсъдъкът съществува. В опита си да изгради положителен образ марката използва британския музикант Пол Уелър за лице на една от линиите си, както и тенисиста Анди Мъри за лице на спортните модели. И въпреки това, радикалните групи не се отказват от емблемата си. Не е лоша идея Fred Perry да опитат да облекат лейди ГаГа, едва ли неонацистите ще го понесат.

СУЕТАТА РАЖДА МОДАТА

Рене Лакост е един от най-изобретателните тенисисти, които историята помни (все пак е изобретил първата стоманена ракета, която е в основата на тези, които използваме днес). В този ред на мисли не очаквате, че той би облякал какво да е на корта, нали? Дори преди да създаде своя бранд неговият тенис екип се отличавал, при това не само по крокодила. През 1933 г. обаче той измисля емблематичния тенис тишърт. Белият памучен модел е основа на по-късните модификации, които познаваме. Марката естествено преживява застой по време на окупацията на Франция през Втората световна война, но по-късно се възражда. Фокусът се измества леко от тениса към голфа, когато през 1963 г. дъщерята на Рене и нейният професионален партньор печелят Световния голф шампионат за двойки. Производството се разширява, и днес под етикет Lacoste можете да намерите всичко – от парфюм до спортни обувки.

Някои смятат, че що се отнася до модата, Fred Perry копира Lacoste. Не можем да не признаем приликите между основните им модели тишърт, но е малко пресилено да го отдаваме на copy-paste. Това, което Фред Пери ненавиждал най-много в Англия, бил откровеният снобизъм. Опитът му да избяга от него си личи в дрехите, които започва да прави. Пери и съдружникът му Вегнер създавали модели, които да носят освободените млади хора, а не богаташките дечица. Фред бил изключително суетен, собственият му стил бил в основата на всичко, което произвеждали. Най-емблематичният им модел, непроменен и до днес, се появява през 1952 г. и е спортният тишърт с яка (Фред го нарича The shirt that fits). Интересното е, че не само спортистите се запалили по марката, банди като Oasis и Blur също я припознали. Дори Джон Кенеди носел Fred Perry със собствени инициали – JFP. Марката си сътрудничи с Comme des Garcons и дизайнера Raf Simons, което само по себе си звучи като интересна модна колаборация. 

БЕРЛИНСКАТА МОДНА ЦЕНЗУРА

Берлинските полицейски служители са подложени на същинска модна цензура. В германската столица уличният дрескод на полицаите е тотално осакатен, след като бяха забранени 10 марки, популярни сред неонацистките групи. Говорим за Fred Perry, Ben Sherman, ACAB, Alpha Industries, Consdaple, Lonsdale, Pit Bull, Troublemaker и Thor Steinar. Някои от брандовете всъщност се обявяват срещу нео­нацистките дви­­жения и със сигурност не им допада фактът, че са попаднали под един знаменател с Thor Steinar, марка, която открито симпатизира на радикалните групи.

На корта Fred Perry и Lacoste се срещат посредством Анди Мъри (най-високо поставеният английски тенисист в ранг листа след Фред) срещу Родик (който заложи на Lacoste, след сътрудничество с Рийбок). В този мач от преди няколко години победата беше на страната на Fred Perry.

В сферата на модата ви оставяме сами да решите, къде ви е мястото – при аристократите или сред хулиганите.