Нещата от живота

Ако никога не си чувал за Algiers, по-добре ги преслушай, а най-добре - ела на 5 февруари в Terminal 1, за да ги чуеш и видиш на живо.

Algiers не се побират в рамки. Да определим жанра, в който изпълняват музиката си, е трудно, но и ненужно, защото никога не се я правили, за да задоволяват стандартните пътища на развитие. Те са Лий Тес, Райън Мейън, Франклин Фишър и Мат Тонг. Трима от тях (Лий, Райън и Франклин) формират бандата в Атланта през 2009, но oще по време на работата за първия си албум, когато Лий и Райън са в Лондон, а Франклин се установява в Ню Йорк, никога не са живели на едно и също място за постоянно.

Вече имат издадени два студийни албума – Algiers и The Underside of Power, а в момента обикалят близки и далечни страни като част от турнето си.

Съветваме те да ги чуеш без значение дали в слушалките ти обикновено дъни индустриална музика, изразходваш бунта си с пънк или се възхищаваш на старите соул и джаз легенди. Algiers са взели най-доброто от дълбокия щатски Юг, наелектризирали са го разтърсващите звуци на Стария континент и са го прорязали с гласа на бунта срещу течението, от което всички се опитваме да избягаме.

Отнехме малко от времето им по пътя до следващия концерт, за да им зададем няколко въпроса. Виж какво ни сподели Райън Мейън – басист на групата, но не само, докато се настройваш за лайфа в София.

Къде ви намираме в момента?

Пиша, докато пътуваме из Унгария. Вчера свирихме в Будапеща на едно прекрасно място, наречено Dürer Kert.

Как върви турнето ви досега? Имате концерти почти всеки ден, затова силно се надяваме, че няма да бъдете прекалено уморени за лайфа в София.

Това е най-вълнуващото и интересно турне, което сме правили. Посетихме толкова много места, на които не сме били преди, като Норвегия, Финландия, Латвия, Беларус и Украйна. Ще бъдем уморени, когато пристигнем в София, но обещаваме, че ще направим най-добрия концерт, на който сме способни.

Кое е най-важно за вас по време на това турне?

Най-важният аспект за нашите концерти е да имаме възможност да комуникираме с публиката, да изживеем новите места и да покажем солидарност към хората, независимо къде се намират.

В предишни свои интервюта споделяте, че се чувствате като “извънземни”, чужденци както в Лондон, така и в Атланта или Ню Йорк. Все още ли е така?

Дислокацията буквално определя модерното съществуване. Хората по света все повече и повече се отчуждават от местата си заради войните и капитализма. С възхода на фашистките правителства усещането за конфликт и непринадлежност е дори по-изострено. До известна степен вече няма значение къде в света се намираш, защото капитализмът винаги ще те преследва и ще те накара да усетиш яростта му.

Как музиката, която правите, е вдъхновена от тези градове?

Това е интересен въпрос. Атланта определено играе най-голяма роля в процеса по търсене на “нашия звук”. Когато си там, си в американския Юг, мястото, на което са били създадени най-силните работнически песни, госпел музиката, блусът, соул и джазът. Музиката от Атланта, по-специално Outkast, Goodie MOB и ранните трап артисти, вече също е и синоним на модерния рап. Тези неща са оказали своето голямо влияние върху нашата музика. Лондон пък вдъхнови електронните и пънк текстури в звученето ни. Електронната музика е в златната си ера в момента, а някои от най-добрите музиканти в жанра идват именно от Обединеното кралство и Европа.

Освен това се наблюдава повторно възраждане на пънк-рока във Великобритания, което още повече съживи и нашата музика.

Политическият контекст е силно застъпен в музиката ви. Приемат ли се песните, които изпълнявате, по различен начин на различните места по света и има ли връзка между начина, по който хората “чуват” музиката и мястото, от което идват?

Това е възможно най-добрият резултат, който можем да получим. Като вид изкуство и като дискурс музиката зависи от контекста. Хората трябва да имат различни интерпретации на едно и също съдържание. За нас е изненадващо да открием, че хората, които живеят в по-отчуждени краища на света, взимат най-много от музиката, която правим!

Можем ли да кажем, че музиката ви е микс от различни жанрове? Комбинирате елементи от пост-пънк с ню уейв, индъстриъл и дори госпел, но това ли е най-определящата черта на бандата?

Най-характерното за нас е, че сме четирима здраво работещи души, отдадени на това да се “изцеждаме” до краен предел. Освен това имаме един от най-добрите певци на планетата. Това е достатъчно за мен.

Имали ли сте чувството, че не сте достатъчно пънк за пънкарите, нито достатъчно хип-хоп за феновете на тази музика и прочее? Притеснявали ли сте се от това?

Да. Индустрията има много специфично зададени норми за това, как музиката трябва да изглежда и да звучи. Ние не влизаме в тези параметри, затова може би на хората им трябва повече време, за да се приспособят към нашата музика. Но не ни разбирайте погрешно, на концертите ни идват всякакви хора – пънкари, хип-хоп фенове, готик привърженици, почитатели на старата фолк музика, млади хора, активисти и всички други, които са “по средата”.

За кого правите музиката си?

Нашата музика е за всички, които са отворени и любопитни към света около себе си.

Разкажете ни малко повече за начина, по който създавате парчетата си. Кой пише текстовете, кой измисля музиката? Имате ли стриктно разпределени роли?

Нямаме определени роли и всъщност всички допринасяме за многото различни елементи при създаването на една песен. Франклин е нашият водещ вокал, което е очевидно, и по-голяма част от куплетите са негово дело. Въпреки това Лий (китара – бел.ред.) и аз също сме работили по много от текстовете. Всички ние пишем музиката.

Какво ви изкарва извън контрол днес? Понякога, когато човек слуша музиката ви, има чувството, че сте ядосани за някои неща.

Историята се повтаря. Първо като трагедия, после като фарс. Това ни ядосва.

Има ли нещо в съвременната музика, срещу което се бунтувате?

Мейнстрийм течението винаги е предлагало множество мишени за ъндърграунд артистите. За мен лично това са завишеното желание за знаменитост и превръщането на богатството и властта във фетиш.

Има ли музикант, който е модел за подражание за вас?

Нина Симон.

Първият ви албум излиза през 2015, а The Underside of Power е от 2017. Да очакваме ли нов албум тази година, 2019-а?

Да. Планираме новият албум да бъде издаден през есента.

Идвате в България за втори концерт. Имате ли очаквания за събитието?

Преживяването предния път беше страхотно. Хората бяха ентусиазирани и с желание да слушат музиката ни и да танцуват. Надяваме се на същото и този път.

Ако някой, който чете това интервю, никога не е слушал нито едно ваше парче, от кое трябва да започне?

Blood.

LIFELIKE идва в София.

Гласувай за любимото си място в града.

Последвай ни в инстаграм.