ВСЕКИ МЪЖ ВЪВ ФИЛМА СИ
Наблюдаваме отблизо мъжки тв персонажи като Чарли Харпър, Ханк Мууди и Барни Стинсън
Това не е жалък опит за сравнение на два много различни, но и много еднакви свята. Това е поредната демонстрация на силата, с която мъжете могат да завладяват съзнанието. Вземайки за пример мъжките тв персонажи, които са легендарни, все по-често ме спохожда мисълта, че освен в жените може би има нещо специално и в мъжете. Сега се замислям и че изглежда притеснително, дори леко откачено да описваш човек, който е плод на нечие развинтено съзнание, но в крайна сметка си заслужава да се наблюдават отблизо тези толкова епични мъжки образи. Особено щом са оприличени с евентуално съществуващите им еквиваленти, принадлежащи на реалния свят.
Акулата Харви Спектър
Той е безпардонен егоцентрик, който носи костюми за 3000 долара и това, което прави най-добре, е да печели, защото е най-добрият. Харви е рисков играч, който се задоволява само и единствено с най-доброто. Вече си представяме всички току-що завършили адвокатчета, колко тежко са се вкарали във филма на Костюмарите. Разбираемо – повечето хора биха искали да пият 40-годишно уиски, докато слушат Франк Синатра от грамофон с колекционерска стойност. Лошото е, че за да стигнеш до ъгловия офис и всички придружаващи го екстри, трябва да минеш през гадното общо помещение. Естествено малко силен натиск върху огромното мъжко его изобщо не е проблем, защото отражението на Харви Спектър в реалния свят представлява една машина, която нарушава правилата, когато е необходимо, защото има ли проблем – той и всички негови подобни го решават.
Момчето от Медисън авеню Дон Дрейпър
Дон Дрейпър е супергероят на 60-те. Той е олицетворението на успеха и мъжеството такова, каквото някога е било. Дон е готин, защото говори малко и повече действа. Той е най-добрият в рекламния бизнес, има стил и е тотално завладяващ и съвършен. Дори недостатъците му са перфектни, ето защо не съществува нито жена, нито мъж, които да не са му ожесточени фенове. Почти убедена съм, че мъжете, които наподобяват личността му, също изглеждат добре, дори сигурно и миришат добре. Ако са придобили и неговите маниери, вероятно ще се разведат не два, а поне пет пъти. Има какво да се научи от момчето от Медисън авеню, но преди това – нека изпием по една чаша скоч, за да отпразнуваме началото на деня и тежките зависимости, над които все пак някога ще надделеем.
Звездата Барни Стинсън
Не знам защо изобщо обяснявам каквото и да било за този човек, та той е звезда. Като оставим настрана твърде нарцистичното му поведение, Барни изживява бляна на всеки ерген. Той ходи на бръснар, яде омари с кърпа, на която е нарисувана вратовръзка, и винаги носи костюм – дори пижамата му изглежда като костюм. Той има готина работа, готини приятели и супер секси мацки, които по някога са луди, но въпреки това са секси. Всеки осмелил се да му подражава задължително трябва да се сдобие с копие от The Playbook. Тя е нещо като „Тайната“ за всички Барнита. Това е променяща живота книга, която ще даде на притежателя си основни умения за хаковете, фокусите и простотиите на култовия герой от „Как се запознах с майка ви“.
Легендата Чарли Харпър
Всички Чарли Харпъровци по широкия свят мечтаят за лека алкохолна зависимост, къща в Малибу и готини мацки. Първото е лесно постижимо, второто е невъзможно, а третото е мистерия. Наистина винаги съм се чудила как мъж на средна възраст, който носи тениска с якичка и шорти, може да бъде магнит за жените, но както и да е. Подобията на Чарли се стремят към неправедния му живот, но отношението на г-н Харпър към жените е абсолютно недостижимо. Последователите му имат шанс за повече похотливи нощи от обикновения плейбой, но въпреки всичко няма да могат да догонят постиженията на великана. Все пак не всички могат да притежават чувство за хумор и къща в Малибу. За малко повече успех няма да е лошо досадната сянка на Алън да бъде изтрита от картинката.
Алфа-мъжкарят Ханк Муди
Интересното е, че на Ханк се кефят само хора, на които бих дала хай файв. Да, той залита по алкохола и наркотиците, но е мъжкар. И винаги е много над нещата, дори когато е бил от болезнената страна на садо-мазо игра. Последователите на г-н Муди със сигурност живеят само по собствените си правила, защото това е единственият начин, по който могат да съществуват героите като него. Те винаги ще постигнат това, което искат, независимо от незначителния факт, че по пътя към целта прецакват още пет други неща. Това все пак са рисковете на свободния избор. А ако всички имаха толкова богат речник от псувни, шибаният шареният ни живот щеше да бъде поне малко по-забавен, така че да живеят Ханк Муди и всички негови фенове подражатели.
Убийственият Декстър Моргън
Доста психопатско е да включа и убиец в този списък, но Декстър е малко по-специален. Той не е някой дебел извратеняк, който убива невинни хора. Той е брилянтен и саркастичен мъж, който има своята малка мръсна тайна. Очарователно е да се сблъскваш с двуметрови негови еквиваленти, докато те внимателно обгрижват потомството си. Освен това официално издигам в култ логиката и прагматизма на мъжете, защото Декстърите са ми много големи любимци, като изключим частта с убиването.
Лорд Нед Старк
В „Игра на тронове“ Нед Старк беше нещо като лордът на лордовете, както са и всички, приличащи на него в истинския живот. В тези като Старк са се вселили силният воин, който иска да защити народа си, и лоялният съпруг, който обича семейството си. Старк определено е от мъжете, с които е по-добре да си нямаш работа, ако мислиш лоши неща на близките му. Тъжно е, че смъртта му е несправедлива, но предполагам, че наследниците му ще накажат врага подобаващо.