Нещата от живота

Традиционните български вечеринки в своя най-чист и трогателен вид

Въпреки че времето напоследък не е точно лятно, то астрономическото лято вече е факт и идва време за купони. Стотици събития очакват жадните за парти люде почти из цяла България, та даже и извън нея (за тези, които могат да си го позволят, разбира се). Но официално обявените партита и десетките световни групи, които ще изнасят зрелищни концерти, са само една от опциите за яко прекарано време с приятели. По балкански стандарт ние, българите, обичаме събиранията с приятели, роднини и близки и не толкова близки хора, където се лее ракия, цвърчат месоподобни елементи на скарата (модерно на барбекюто) и дънят балкански ритми в комбинация с рок, елементи на техно и леко загатната класическа музика (моля под класическа музика да не се има предвид Бах, Бетовен, Моцарт, а ранното творчество на пищни родни музикални явления само с малко име).

И ако вие случайно сте от този тип хора, които ще попаднат на подобен хепънинг (модерна дума за сбирщина пияници), то ето какво може да очаквате от събитието.

Тъй като българите нямат притеснения къде да се направят на свинЙе, то местата варират от класическото домашно парти, та чак до изискано събиране върху райграс с пластмасови чаши за коктейли. Най-често партито се организира в последния момент и се помещава в апартамента на приятел, където той е поканил трима приятели да играят карти, но в крайна сметка мълвата се разпространява бързо и 50-квадратният апартамент трудно започва да побира всички желаещи. Тези партита са изключително разпространени из крайните квартали, където соц панелките оборват всякакви изчисления колко точно хора могат да се съберат на един квадратен метър. Най-често гореспоменатия 50 кв. апартамент побира между 20 и 200 души, в зависимост от обема на присъстващите, близките им отношения или количеството кръв в алкохола (не, не е грешка, много малко хора са останали реално с кръв). Там най-често се консумират напитки и храни, които не изискват термална обработка и изчезват за няколко минути.

При липса на приятел с апартамент често тези партита се организират в междублоковите пространства, където всички съседи са преки или косвени участници в събитието. Тъй като на тези места квадратурата граничи с безкрайност, общия брой на участниците не е от значение.

Там в градинката между паркираните коли и ревящите деца често се включва и най-добрият приятел на българина – скарата.

Освен че с приятния си аромат тя привлича още участващи, а често и недоволни, сбирката преминава във външно парти – бългериан стаел, където децибелите са високи, нивото на алкохол е високо, а обноските и отношението крайно ниски. В крайна сметка обаче всички са доволни, стават си по-близки и уважението между хората придобива широка популярност. Друг плюс на тези партита са останалите празни кутийки от бира, найлончета и пликчета, с които на другия ден деца и кучета си играят.

Едно много хубаво място за парти е къща с двор. Там вече балканецът се чувства, като американец и държанието му коренно се променя. В началото на купона всички са блажено насядали по пластмасовите столове и блажено отпиват от студената биричка, но с изключително прецизни движения, тъй като пластмасовата масичка от комплекта е нестабилна и възможността да падне е изключително висока. Бавно, но сигурно се организират групи, които коментират наболели теми и леко останалите поради факта, че голяма част от хората изобщо не се познават, а това се дължи на големия социален кръг, в който се намира собственикът на мястото. На тези места барбекюто е на особена почит и създава една странно приятна опушена обстановка. Без значение какво ще намери място върху него, фактът, че го има и дими, е достатъчен за доброто настроение. По някое време тревистото покритие вече е легло за хора, взели си дажбата набързо, а за любителите на насекоми става раят. Всеки уважаващ себе си организатор би предоставил някаква защита от нашествието на комари, но така няма да има спомени на другия ден и следи, напомнящи изстрел от бренеке на късо разстояние.

В крайна сметка изживяването е изключително приятно и винаги носи страхотни спомени, ако се запазят такива.

Организираните мероприятия често намират терен сред природата. Там нейде в планината (надявам се всеки да се сети откъде е този ред) има прекрасни места за аутдор парти (или парти на открито). Заседнали покрай някой ручей или просто на някоя полянка, участниците имат на разположение свобода и тишина да направят запомнящо се парти. Няма съседи, които да викат за музиката, няма лимит на участниците и най-вече няма мръсен въздух. Чистотата на планинския масив е идеално място за свинщини. Където и да си хвърлиш боклука, много малко хора ще го видят (ама вземи се дръж възпитано), може да използваш цялата заобикаляща среда за специални нужди, а на всичкото отгоре има и много места за усамотение. Отново бири, отново скара и отново пияни люде ще наситят купона с приятни емоции, а горските обитатели ще търсят кратък път за евакуация в случай на близки срещи от трети вид. Тук отново идват неканените ята от насекоми, но това е част от тръпката.

Няма да мога да изброя всички места, където може да организирате или да попаднете на купон, затова ако обичате – използвайте въображението си. В крайна сметка навсякъде планът на събитието е еднакъв – пиене, ядене, музика и неизбежно простотия (но простотия в добрия смисъл). Не знам за вас, но според мен тези партита бият по точки онези на стадионите и залите, защото тук граници няма. Все пак е хубаво да се внимава по тези места, че често се случват и форсмажорни обстоятелства, като див балкански кютек, алкохолен делириум или просто умопомрачаваща тъпотия, вдъхновена от организатора и присъстващите. Но запомнете едно – от тези партита винаги остават едни от най-яките и вдъхновяващи истории.

И винаги може да курортираш в посока изток, виж какъв е филмът там.