Сложната простота на живота

Как си усложняваме живота и как да го опростим?

Като деца почти всички сме чували от по-възрастните колко сложен ще стане животът, когато пораснем.

Но въпреки това нямахме търпение да станем „големи”. И сега, когато вече сме такива, виждаме какво са имали предвид хората. Животът наистина не е точно такъв, какъвто си го представяхме, когато бяхме безгрижни дечурлига. Сякаш с годините моментите, в които имаме спокойствие, стават все по-малко и все по-кратки. Винаги има някаква грижа, която ни виси над главата и не ни дава шанс да се отпуснем.

То не са изтичащи срокове, неотложни задачи, сметки, задължения, проблеми за решаване.

В един момент ни се струва, че няма край, и се питаме как се е стигнало дотук. Кой е виновен? Е, истината е, че ние сами сме си виновни. Както е казал Конфуций, „животът е наистина прост, но ние настояваме да го направим сложен”. Следват няколко популярни начина за усложняване на живота и нещата, които можем да направим, за да стане отново прост и много по-приятен.

Повтаряме грешките си

Като че ли имаме някаква вродена склонност към това. Осъзнаваме, че сме сгрешили, но когато обстоятелствата се повторят, отново правим същата грешка. Хубавото все пак е, че независимо колко пъти сме повторили една грешка, винаги можем да си вземем поука и да не я допускаме повече. Единственото нещо, което се изисква, е да бъдем честни със себе си и да анализираме внимателно ситуациите, за да открием къде и защо бъркаме. Например, ако вече имаме 4 – 5 развода, може би трябва да се замислим за това, дали не избираме неподходящи партньори. Или да разберем, че бракът чисто и просто не е за нас.

Ядосваме се за дреболии

Няма смисъл да се ядосваме за неща, които няма да имат значение в близко бъдеще. Изгорили сме баницата? Окей, на всеки, който прави баници, се е случвало поне веднъж. Следващата баница ще е двойно по-вкусна. Няма смисъл и да си хабим нервите за неща, които се налага да изживяваме всеки ден. Ядосваме се всяка сутрин, защото трябва да киснем в задръстването? Ами можем да ходим пеша повече или да се придвижваме с колело в пиковите часове. Това ще ни спести много стрес и ще имаме добро здраве за по-дълго.

Когато пък нямаме друг избор, трябва да приемаме нещата такива, каквито са, и да гледаме напред.

Планираме прекалено много

Има много неща в живота, които не подлежат на контрол от наша страна. Можем да планираме дневния си график до минутата. Ако нещата обаче се объркат, разочарованието ни ще бъде много по-голямо, защото енергията, която сме вложили в планирането, ще се окаже напразно пропиляна. Понякога е по-добре да се носим по течението и да бъдем спонтанни. Животът е по-интересен, когато не знаем какво ни очаква зад всеки ъгъл. Непредвидените ситуации ни носят ценни преживявания, които ни позволяват да се усъвършенстваме.

Не оценяваме това, което имаме

В днешно време наистина е трудно да видим колко много имаме и да го оценим подобаващо. Консуматорът в нас не позволява да бъде пренебрегван. Винаги има нещо, което му липсва, винаги иска още. Предприемчивите търговци експлоатират това максимално. Постоянно сме заобиколени от предложения за най-новите продукти, най-новите модели. Казва ни се, че другите имат нещо, което ние нямаме, но трябва да имаме, защото е „модерно”. Консуматорът не иска да остане по-назад от другите и прави всичко, за да замъгли трезвата ни преценка. Той не иска да осъзнаем, че имаме достатъчно. Нужно ли е да си купуваме дреха само защото е последен напън на модата? Ако спрем за момент и се огледаме около нас, ще осъзнаем, че вече имаме повече от много други хора на тази планета. Ще осъзнаем, че имаме неща, за които много хора по света си мечтаят да имат дори само за един миг. Неща като семейство, приятели, покрив над главата, питейна вода, обувки, дрехи и какво ли още не. Нека да се радваме за това, вместо да се чудим какво още ни липсва, за да бъдем щастливи.

Прекарваме време с негативни хора

Мисля, че всеки познава поне един такъв човек. Или е срещал такъв човек поне веднъж. Човек, на който все нещо не му е наред, който се оплаква постоянно и скапва настроението на останалите. „Ту му млякото горещо, ту пък друго нещо”, както гласи стихчето. Винаги има някаква драма около него или нея. Ако можем да ограничим максимално контактите с такива хора (понякога те са неизбежни), ще се радваме на много по-приятен живот. Ще бъдем по-енергични и оптимистични, защото няма да има кой да ни изпива живеца постоянно.  

Търсим прекия път

Когато искаме да постигнем нещо, често на пътя ни се появяват препятствия. Понякога те стават прекалено много или са прекалено големи, което ни кара да се оглеждаме за по-пряк път към постигането на целта. Но ако минем по него, ще се лишим от знанията и опита, които иначе бихме придобили, преодолявайки различните трудности. В дългосрочен план минаването по прекия път може да ни струва скъпо. Освен това насладата от постигнатия успех няма да е същата. Чувството на удовлетвореност ще избледнее много бързо и няма да ни подтикне към търсенето на нови върхове. Ще спрем да се развиваме.

Опитваме се да променим другите

Не става въпрос за това, че хората не се променят. Напротив! Но тази промяна може да се случи само и единствено когато човек сам иска да се промени. Ако липсва вътрешно желание за промяна, тя няма да се случи, независимо какво правят околните хора. Няма никакво значение дали ние знаем или мислим, че знаем кое е по-добро за някого. В най-добрия случай човекът ще се промени само привидно, за да притъпи вниманието ни и да бъде оставен на мира. При първа необходимост обаче старото ще изплува обратно на повърхността. Затова е доста по-разумно да насочим този устрем към самите себе си. Промяната се случва отвътре навън. Ако хвърляме усилия в това да променяме другите, няма да се чувстваме добре, дори да успеем (а реално само ще изглежда, че сме успели), защото в крайна сметка ние самите ще си останем същите.

Искаме да угодим на всички

Каквото и да правим, винаги ще има хора, които ще ни харесват, и хора, които няма да ни харесват. Този материал ще се хареса на някои. Други ще го определят като „ебати тъпата статия”. Така стоят нещата, чисто и просто. Не бива да позволяваме мнението на околните да диктува отношението ни към нас самите и нещата, които искаме да правим с живота си. Ако започнем да пренебрегваме себе си, останалите ще последват примера ни скоро след това.

Даваме обещания и не ги изпълняваме

И защо? За да не изгубим хората и тяхното доверие в нас. Да не ги разочароваме. По ирония на съдбата точно това става, когато не успеем да изпълним дадено обещание. Много по-достойно е да кажем на човека отсреща, че не искаме да му даваме обещание за нещо, без да сме абсолютно сигурни, че ще можем да го изпълним. Това не е признак на слабост. Това показва, че сме наясно със способностите си. Показва, че уважаваме въпросния човек. Така ще заслужим неговото уважение към нас.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.