50 НЮАНСА СИВО: РЕВЮ
Заслужава ли си да гледаш филма, за който всички говорят?
Когато през далечната 1990 Richard Gere преобърна света на работещото момиче Julia Roberts, никой не посмя да нарече филма блудкав или скандален, само защото се пръскаше от романтика и прилично за онова време количество софт секс. Когато обаче един от най-обсъжданите романи на последното десетилетие бе пренесен на големия екран, очакванията замъглиха погледа на хората, които вече бяха чели книгата, карайки ги да мислят, че от една толкова плоска история, може да излезе филм от калибъра на „Отнесени от вихъра“.
Проблемът на „50 Нюанса сиво“ идва единствено и само от шума, който бе вдигнат около него.
Няма какво да се лъжем – книгата е писана за копнеещи домакини, които отчаяно имат нужда от един Christian Grey в скучния си живот. Нито езикът на романа е предизвикателство за ценителите на добре написаните творби, нито историята предразполага към дълбоки типажи и гениално актьорско представяне.
Много хора очакваха да отидат на кино и да гледат порно. Факт е, че ако си свалиш някой нискобюджетен филм от торент сайтовете, определено ще получиш повече…поводи за разсъждения. Но самият филм никога не е обещавал да бъде порно. Идеята му е изцяло подвластна на книгата и има за цел да те запознае със студентката по английска литература Anastasia Steele, която не само, че няма представа какво е BDSM, но е и девствена във всяко едно друго отношение. По стечение на обстоятелствата се среща с мултимилиардера Christian Grey, който е безразличен и затворен към всеки, но не и към нея.
Останалото е ясно – тя хлътва, той е емоционално блокиран от собствените си демони, тя все пак му е достатъчно интересна, че да й сподели особените си сексуални предпочитания, повлияни от садо-мазо сцената. Това, което спасява книгата, са подробните описания на отделните събития. Във филма няма как да се отдели толкова много внимание на детайли, било то от съображение за време или цензура.
И стигаме до въпроса – да го гледаш ли на кино, или не? Аз определено бих казала да, но е важно да не очакваш прекалено много. Ако си чел книгата, ще ти е интересно да видиш как написаното е адаптирано на големия екран и дали се покрива с представите ти. Актьорската игра е максимално добра, предвид плоскостта на персонажите. Jamie Dornan досега не ме е разочаровал в нито една роля, независимо дали играе ловец или сериен убиец. Човекът има талант и дори „50 Нюанса сиво“ не можаха да го скрият. Що се отнася до Dakota Johnson трябва да призная, че образът на Anastasia Steele ми е прекалено антипатичен, за да имам обективно мнение по въпроса.
Смирението, с което приема всяка една от чудатостите на Grey е типична за образа й на подчинена, но именно липсата на сила в характера на героинята й пречи на актрисата да покаже на какво е способна.
Докато при Grey има ясно доловимо развитие на образа, сблъскан с нови за него емоции, при Anastasia нещата са доста по-еднотипни. Въпреки това първата част от вече потвърдената трилогия става за гледане, ако търсиш нещо за разпускане. Филмът няма да те натовари по никакъв начин, а няколкото лигави моменти в него дори ще те разсмеят искрено.
редакторите
