Ах, Casa de Cuba, моя малка Хавана

  • ул.Цветна Градина 1
  • 0885 455 633

Има едно място в София, което събира хората със сходен дух на неговия и връзката им сякаш е до живот. Има едно място, чиято магия струи от всяка глътка уникален по рода си коктейл, от всяка усмивка на напълно непознат човек, от всяка танцова стъпка и от всяка музикална нота. Ще го познаеш по Мохитото – такова няма къде другаде да опиташ в София, заради специалната му съставка – капчица ликьор „Ангустура“ – по автентична кубинска рецепта.

Сети ли се вече? За Casa de Cuba ти говорим. Кубинската къща става на цели 10 години, а за това време успя да се превърне в дом на своите гости, а те – в истинско семейство. Точно така се и чувстваш като попаднеш там – като у дома си, като сред роднини. Не сме го пробвали, но собствениците споделят, че и сам човек да дойде, няма шанс да остане сам за вечерта. Може би затова заведението е особено голяма атракция за чужденци и точно тук можеш да срещнеш всякакви, ама наистина всякакви хора.

Ако се чудиш откъде черпят вдъхновение вече 10 години да поддържат духа на една съвсем различна култура тук в София, то тайната е - с много пътуване. „Почти всяка зима ходим до Куба“ беше репликата, която хем ни накара да клатим разбиращо глава, хем ни изпълни със завист. Но от тази, хубавата завист. Защото ни носят частичка от онази гореща страст и на нас. И ни е на пешеходно разстояние!

Като ги питахме с какво се гордеят най-много, казват, с коктейлите. Много заведения се гордеят с коктейлите, но онова, което дава покритие на самочувствието тук, са автентичните рецепти за класически кубински коктейли. Това са онези съставки, които вероятно дори не подозираш, че са ти липсвали, преди да опиташ от алкохолните елексири в Casa de Cuba. Хвалят се и с над 50 вида ром – избери си, ако можеш! Единствената изпитана рецепта да уцелиш твоя любим е със системно посещаване и опитване на всички (по много).

Само тук можеш да хапнеш типичен кубински сандич „МОХО“. Ако пък си фен на такосите и салатите, също ще останеш приятно сит. И най-хубавото пазим за накрая – пурите. Ах, местните кубински пури. Не внос, а избирани на място, купувани от кубинци. Въздъхваме със спомен за онзи неустоим аромат, който сме усещали неведнъж.

10 години са много време. За 10 години врати отвориха и затвориха стотици, може би хиляди барове. Но хората продължават да се връщат тук. Защото няма значение дали е петък или неделя. Защото ти пълнят душата всеки път. Честито и поне още тройно по толкова!