Нещата от живота

Срещни се с най-интересните психопати в литературата

Без много да увъртаме, защото тръпки ни побиват, виж какво ти селектирахме:

ПОРТОКАЛ С ЧАСОВНИКОВ МЕХАНИЗЪМ

Преди това беше Бърджис. Антъни Бърджис. Автор е на 30-40 романа, но по силата на някакъв неизтребим условен рефлекс името му се асоциира с „Портокал с часовников механизъм”. Нещо по-лошо, заглавието моментално зарежда в паметта филма на Стенли Кубрик, после се сещаме за класиката на Бърджис (сещат се тези, дето четат модерна класика, другите се прехласват по притчите на Букай). В една своя автобиографична книга Бърджис прави скандална изповед:

Винаги съществува опасност да започнем да изпитваме удоволствие от сълзите или яростта, да превърнем отчаянието в траен оргазъм.

Обяснява ли това „изначалната” лошотия на Алекс ДеЛарж и неговата садистична банда? Преди няколко години порталът flavorwire.com изготви списък с десетте най-опасни книги в историята на литературата. Някъде между сатанинските строфи на Рушди и „Тъй рече Заратустра“ на Ницше се нареди безмилостният сленг на „Портокал с часовников механизъм”, изкован още през 1962 г. Оказа се, че сюжетът е послужил за учебник на не едно и две престъпления.

МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА

После идва 1988-ма и бездните на мълчанието раждат гениалния психотрилър на Томас Харис – „като изключим алчността, уязвими ни прави единствено самотата”. Ханибал Лектър е не просто бивш психиатър с необичайни апетити и завишен интерес към потайностите на човешкия ум. Той е джентълмен и канибал в едно, лукав ерудит в обвивка на злодей. И блестящ повод да последва серия от зашеметяващи трилъри, превърнали се в световна мярка за съспенс. Докато „Мълчанието на агнетата” обладава зловещо готическо величие, „Червения дракон“ е машина, проектирана с една-едничка цел – да кара пулса ни да препуска във вените, сърцето да бие бясно, а жлезите да отделят ужас.“ Филмовата версия на „Мълчанието” отнася пет награди Оскар и две номинации, а на въпрос за вледеняващия образ на Ханибал Лектър Антъни Хопкинс отговаря без да се церемони: „Мисля, че би бил много интересна личност, с която да обядваш, стига обядът да не си ти“.

БЪЛГАРСКИ ПСИХАР, ХРОНИКИТЕ НА ЗВЕНОТО

Стиска ли ви или не, Петър е прав – „човешкото тяло е крехко и една елементарна тупаница може бързо да го превърне в клоун”. А после разправят, че създателят нямал усет за трагикомичното. Изтъкани от „безобидни” решения с екстремни последствия, брутални схеми, тарикатски екшън хватки и ефектни препратки към емблематични четива, „Български психар” и неговото драгоценно продължение „Хрониките на Звеното” ще префасонират доста представи за онова невъобразимо извънземно, популярно като „български преход”. Умопомрачителният облик на двата романа е сбор от муцуните на кукловоди и марионетки, нещастни кръчмари и „разбрани” полицаи, достолепни наркопласьори и не-дотам-почтени девойки, самозабравили се дебелаци и инструктори с тела като терминатори, макар и балкански модел. Едно трябва да им признаем – изродите от „Звеното“ четат Орсън Кард, Еко и Хърбърт Уелс („Тримата мускетари” е настолната им книга), слушат Ролинг Стоунс и Меноуар (чалгата ги отвращава), и са особено старателни в саморазправата с „натурални таланти в областта на тъпото гледане“.

В случай че не знаете, Стивън Кинг твърди, че да си богат, означава да можеш да си купиш книгата в деня, в който излезе.

Ех, Българийо, Българийо, виж какви ги свършиха твоите златни момчета! Можеха да блаженстват редом с теб и твоята здравна система, а те ругаят. Можеха да инвестират ум, вяра и талант в гръбнака на бъдещето ти, а те сеят ужаси. Стивън, приятелю, ние не успяхме да си купим „Хрониките на Звеното” в деня на излизането им, само защото феновете на Велков ги бяха плячкосали в аванс. Но нищо, и утре е ден.

ТРЕЙНСПОТИНГ

Избери нисък холестерол, голям телевизор, сплотено семейство, кариера, деца…., но защо да избирам всичко това? Аз избирам да не избера живота. Причина ли?

На кого му е притрябвала причина, когато има хероин?

Освен хероин Марк Рентън и неговата нихилистична тайфа вземат морфин, диаморфин, циклизин, кодеин, темазепам, нитразепам, фенобарбитал, натриев амитал, декстропропоксифен, метадон, налбуфин, петидин, пентазоцин, бупренорфин, декстроморамид и хлорметиазол. Улиците на Единбург са наводнени с наркотици, пардон, с убийци на нещастие от всякакъв род, и те ги вземат. Защото светът, който населяват, ги смазва – нужен им е механизъм за справяне. Остава въпросът: дали нямаше да си инжектират витамин C, ако беше незаконно? И дали отказът от конформизъм не означава още по-смазващ, маргинален избор? Ъндърграунд-книжлето „Трейнспотинг“ мълниеносно прераства в културно събитие от световен мащаб още с появата си през 1993 г. Шотландецът Ървин Уелш се сдоби с титлата говорител на цяло едно поколение, а списание „Рабъл“ квалифицира дебютния му роман като „най-добрата книга, написана някога от мъж или жена.“ Че заслужава да продаде повече екземпляри от Библията, е ясно, няма какво да го коментираме. През 1996 г. Дани Бойл създаде едноименния киношедьовър с Юън Макгрегър, а дискурсът за психарите в изкуството се побърка завинаги.

БОЕН КЛУБ

Три години след като Уелш забърква психеделичната си „Трейнспотинг”-супа, смелчагата Тайлър Дърдън основава боен клуб. Радикалният психотерапевтичен център постепенно придобива очертанията на анархистична организация, която заклеймява пустотата на консуматорския свят. Чък Паланюк влиза в ролята на главен психолог: „Хората, които не пият, не пушат, не псуват и не говорят за секс, предизвикват в мен някакви съмнения. Уверен съм, че в късните часове на нощта режат трупове на малки деца или нещо от този сорт”. „Боен клуб” е екранизиран на прага на новото хилядолетие от Дейвид Финчър и постига шокиращ ефект. Безименният протагонист узнава, че има раздвоение на личността чак на финала – през целия роман вярва, че Тайлър е друг човек, с когото се запознават случайно. Откакто Паланюк взриви умовете на читателите, на мода излезе мантрата: „Ти не си твоята работа. Не си парите, които получаваш. Нито си колата, която караш. Едва когато загубиш всичко, ще бъдеш свободен да правиш каквото си щеш. ” Провокативна, сурова и адски отрезвяваща сатира, дело на бунтар с огнен език, „Боен клуб” не търпи равнодушие. Казват, че продължението на романа има вид на графична новела и ще се появи на пазара до края на годината.

АМЕРИКАНСКИ ПСИХАР

„Български психар” не е скроен като реплика на американския, но в началото бе Бейтмън. Патрик Бейтмън и неговия двойствен живот. Още през 1991 г. читателите изстреляха романа на Брет Ийстън Елис, чието име е символ на поколението Х,  в орбитата на култовите бестселъри, а през 2000 г. се появи и филмът на Мери Харон с Крисчън Бейл. Спряган като унищожителна сатира на юпи-културата, „Американски психар” прелива от еротика, гротеска и сцени с графично насилие, които препращат по-скоро към любимите на Бейтмън порнокасети или към филмите на Тарантино, отколкото към романите на Томас Харис. Героите на Елис осъзнават своята поквара, но предпочитат да й се наслаждават, вместо да се съпротивляват.  Редовен посетител на шикозните нюйоркски заведения, любител на изисканите питиета и наркотиците и прототип на съвременния антигерой, серийният убиец Патрик Бейтмън е свирепо обвинение срещу празнотата на консуматорския свят, който изградихме сами.

Разбери и кои са най-правдивите книги за храната като лекарство.