Литературен петък: Три жени, три стихотворения, три вселени

Понякога поезията ни казва неща за нас, които не знаем

0 коментара Сподели:

Поезията е един от начините да си обясниш необяснимото или поне да налучкаш верния път до собствените си емоции. Както когато гледаш картина дълго време и изведнъж усетиш нещо близко и познато, което те сгрява отвътре, нещо, което ти помага да осмислиш по-добре къде се намираш в пространството, кой си, каква е стойността ти. А днешният литературен петък е посветен на чуждестранната поезия, която се настанява в сърцето не като чужденец, а като добър приятел от детството.

Мери Оливър е американска поетеса, която има „Пулицър“, автор е на над 20 сборника и пази личното си пространство и живот много настървено.

Нейни преводи дължим на Пейчо Кънев и Люба Александрова. Сравнявана е с Емили Дикинсън заради вътрешните монолози, желанието за изолация и самоанализа. Чупливостта на човешкото битие, но и неговата учудваща сила прозират зад деликатната намеса на залезите, стръкчетата цветя и сънищата при Оливър. Изключително мъдър и фин поет, който на въпроса, дали е трудно да е такъв, отговаря по следния начин:

Трудно е да живееш като поет – казва тя, – но това е най-добрият начин да живееш, ако изобщо държиш да имаш живот.

Има моменти, които крещят да бъдат осъществени.
Като това да кажеш на някого, че го обичаш.
Или да си раздадеш парите, всичките.

Сърцето ти бие, нали?
Не си в окови, така ли е?

Няма нищо по-жалко от това да внимаваш,
когато безразсъдството би могло да спаси живот,
дори, може би, и твоя.

Превод: Пейчо Кънев

Ан Секстън е жената, на която се възхищава Силвия Плат, тя говори смело в поезията си на теми табу, като мастурбация, сексуално удоволствие, аборт, изневяра.

Може би в наши дни това не е толкова скандално, но за средата на миналия век е, особено идващо от жена. Ан страда от маниакална  депресия, която води до самоубийството ѝ, а по съвет на психотерапевта си започва да пише поезия,

за да облекчи поне за малко всички демони, които се борят в нея.

Казва, че в крайна сметка самоубийството е обратното на поемата, може би лириката все пак повдига завесата на смисъла, отлагайки края на живота с още един ред. Еманципиран силен, но и раним дух, който се бори с противоречията и разяждащата самота и неразбиране, на които е обречен.

Звездна нощ

“Това не ме спира неистово да се нуждая от – нека кажа думата – религия. Тогава излизам навън в нощта, за да рисувам звездите.” – Винсент Ван Гог в писмо до брат си

Градът не съществува
освен там, където чернокосо дърво се издига
нагоре като удавена жена в горещото небе.
Градът е притихнал. Нощта кипи с единайсет звезди.
О, звездна, звездна нощ! Точно така
искам да умра.

Движат се. Всички са живи.
Дори луната издува оранжевия си сърп
за да роди, като бог, деца от своето око.
Древната невидима кобра поглъща звездите.
О, звездна, звездна нощ! Точно така
искам да умра:

в това препускащо чудовище на нощта,
всмукана от огромния дракон, да се измъкна
от живота си без флаг,
без тяло,
без вик.

Превод от английски: Мария Попова

 

И една неамериканска поетеса – Вислава Шимборска, която е полска преводачка, есеистка и поетеса, удостоена не само с най-високото държавно отличие в Полша – „Орден на Белия орел“, но и с Нобелова награда през 1996 г. (комитетът я определя като „Моцарт на поезията“).

Отличително за стиховете ѝ е тънкото чувство за хумор, шегите, парадоксът, но в същото време борави и с трагизма,

с бездната, която всеки носи тайно в себе си, опитвайки се да я запълни. И успява по един много красив начин да облече в думи онова, което е било в сърцето ни, но отдавна си е тръгнало.

Първата любов

Казват,
че първата любов е най-важна.
Това е много романтично,
но не е моят случай.
Имаше между нас нещо и нямаше,
ставаше и си отиде.
Не ми треперят ръцете,
когато попадам на разни подаръчета
и на свитъка със писма, завързан
със шнурче –
да беше поне със панделка.
Срещата ни – единствена след години
беше разговор между два стола
край студената маса.
Други любови
чак досега дълбоко
дишат във мене.
Онази е вече без дъх – как да въздъхне.

Превод от полски: Иван Вълев

За да успокоим душевните си бури, нека погледнем какво можем да направим тук и сега.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *