Човешката душа като отворена книга

Стефан Цвайг – който оголва истинската същност на човека

  • 22.01.2018
  • от Христиана Демирева

Прочитът на само една новела от Цвайг е достатъчен, за да определиш австрийския писател като вещ познавач на човешката душа. Самият Цвайг твърдял, че основният му интерес към писането е продиктуван именно от желанието за психологическа дисекция на характерите и живота, които представя в творбите си.

Не знам защо у нас творчеството му не е особено популярно, за което съдя по липсата на нови тиражи и факта, че намирам книгите му най-вече по книжните пазари и от улични продавачи. Което обаче  доставя истинска радост – сякаш откриваш някакво съкровище.

Стефан Цвайг е роден във Виена и според мен остава най-значимият австрийски автор, ненадминат до днес, майстор на психологическата новела, есеист и автор на културно-исторически биографични романи („Мария Антоанета“, „Мария Стюарт“ „Триумф и трагедия на Еразъм Ротердамски“ и др.).

В двата му сборника с новели се откриват не просто няколко разказа, а цялата палитра от емоции и състояния, които побира една човешка душа.

Така естествени в своето случване, чисти или низки, доблестни или плахи, но винаги болезнено истински, защото според Цвайг „добра е само пълната истина. Полуистината не струва нищо“.

Постъпките на всеки от героите, дори на пръв поглед нелогични, грозни или морално неприети, са така добре обосновани и обяснени, че винаги остават оправдани, дори изпитваш съчувствие към съдбата на персонажите. Цвайг има неповторимата способност да руши изкуствено създадените норми, да намира първопричината за всяко поведение и за всяко действие, което изцяло променя отношението на читателя, кара го да търси още, да иска да навлезе по-дълбоко в душите на героите (а може би и на своята), за да открие зрънцето истина, скрито под всички фалшиви предлози, което тласка живота напред.

Колекция новели - том 1, включва произведенията „Гувернантката”, „Огнена тайна”, „Писмо на една непозната”, „Страх” и „Амок”. Някои от новелите му са екранизирани, най-известен сред които е филмът „Писмо от непозната жена“ (1947).

Колекция новели, том втори, включва "Двайсет и четири часа от живота на една жена", "Фантастична нощ", "Лепорела", "Смут в чувствата" и "Улица в лунна светлина". Интересно е, че Стефан Цвайг сам подбира и подрежда новелите си, като цели те да образуват определена последователност, въпреки че отделните произведения не са свързани помежду си.

Героите му въплъщават всички присъщи ни психологически емоционални състояния: гняв, страст, плътска наслада, безразсъдство, егоцентризъм, жертвоготовност. Отдавайки се на своите страсти обаче, те винаги преживяват своя катарзис, който ги издига малко по-близо до духовното, до тази цялост, в която всички сме еднакви, а именно несъзнаваното, непознатото в нас, това, което крием, но всъщност всички притежаваме.

Животът на Стефан Цвайг е белязан от събития, променили хода на историята, като възхода на фашизма, заради който емигрира в Лондон; Втората световна война, която го отпраща в Ню Йорк, а през 1941 г. се установява в Бразилия. Там написва последната си творба – „Шахматна новела“  – и от отчаяние заради гибелта на европейската култура след нашествието на „кафявата чума“ (разбирай фашизма, националсоциализма и управлението на Хитлер) се самоубива заедно с жена си.

В предсмъртното си послание той казва: „След шестдесетата година са нужни особени сили, за да започнеш още веднъж отново. А моите са изчерпани от дългите години бездомно странстване. Затова смятам, че е най-добре своевременно и достойно да сложа край на един живот, за който умственият труд бе най-чиста радост, а личната свобода – най-висшето благо на тази земя”.

След него остава не само велико творчество, но и споменът за един човек, останал верен на пацифистките си идеи и позволил си в мрачни времена от човешката история да се бори за най-висшето човешко право – свободата.

„За един човек с нравствено чувство собственото му съществуване винаги би изглеждало празно и незначително без утешителната мисъл и окрилящата илюзия, че и той като отделна единица може със стремежите и дейността си да допринесе нещо за общото нравствено усъвършенстване на света.“

Ето какво четохме тази седмица в Литературен петък.