3 дами, които с гласа си помитат всичко и всички

Те са смели, еманципирани и чувствителни

  • 07.11.2017
  • от Стефани Калчева

Има няколко жени, които мога да слушам постоянно и никога не ми омръзват. В техните песни се откривам от всички етапи на живота ми и започвам все повече да се приемам. Те пеят така, сякаш това е последното, което ще направят, ако в момента светът се срива. Чуй ги.

Соланж все по-рядко е „сестрата на  Бионсе“ и все по-често е назовавана със собственото си име, без да се уточнява роднинската й връзка с една от най-популярните певици на века. Освен това е модел, текстописец и актриса! Често прави танцови пърформанси, които сами по себе си са изкуство. Обожавам да чета нейни интервюта, в които усещам онази специфична дълбочина зад привидната лекота на думите. Соланж от малка опитва да изрази себе си и успява чрез силата на гласа си, писането и вдъхновението, което я обгражда в семейството й, където всеки има дарба. Още на 15 започва да пише песни, не й харесва да ходи на училище и започва да обикаля по турнетата на сестра си като танцьорка на Destiny’s Child, придружена от частен учител. Едва на 17 се жени и има дете, след няколко години се развежда и всички битки, които води в личен план, лекува с красивия си глас.

Най-много шум се вдига около третия й албум A seat at the table, в който участват и други известни имена като Кели Роуланд и Лил Уейн. Соланж приема албума си като манифест, който оповестява, че тъмнокожите се подкрепят и борят за правата си, не понасят дискриминация и се учат от опита на тези преди тях.

Интрото в някои песни дава свобода на мислите и посланията й, а клиповете й са същинско изкуство, визуално пиршество, ярък стил, който крещи със своята смелост и индивидуалност.

В текстовете има всякакви емоции – ярост, тъга, нежност, топлота, скръб.  В едно интервю споделя, че по този начин чувства, че помага на всички останали хора да се изразят, да приемат това, което усещат, и да се освободят от неговия капан. Водещият сингъл на алума – Cranes in the sky, печели „Грами“ за най-добро R&B изпълнение!

Палома Фейт споделя в интервю за Theguardian, че ако може да си избере епоха, би искала да живее през 50-те и 60-те, защото тогава щеше да е оценена наистина. Сигурно е права, но пък от друга страна е страхотно, че в XXI век тя успява да ни пренесе много назад с мощния си глас и поп, соул и джаз звученето. Когато за пръв път чух Only love can hurt like this, я оставих на рипийт за притеснително дълго време, докато вече не бях способна да дишам от емоции. Става известна през 2009-а с Do You Want The Truth Or Something, който достига девето място в Англия. Вторият й албум Fall to grace става два пъти платинен, а третият A Perfect Contradiction се продава със скоростта на светлината.

На 3 август ни зарадва с първия сингъл “Cry baby от новия албум The Architect, който освен с текст грабва и с клип, който разказва история,  при нея визуалното е не по-малко важно от думите, защото прави картинката пълна.

Тя е и актриса, и текстописец, трудна е за бъркане с ретро ексцентричната си визия, неподражаемия моден стил и дълбокия, нереално красив глас, от който ти се иска да седнеш и да виеш.

В песните ѝ има любов, болка, отхвърляне, ревност, но и много сила. Самата Палома често говори за феминизма и равните права, за независимостта и силата, което всяко момиче трябва да пази. Подобно на Ейми Уайнахус – чуеш ли я, не можеш после да я сбъркаш с друга, твърде е разпознаваема.

Джеси Уеър е толкова фина и мощна едновременно – слушаш я и хем ти се реве, хем изпитваш желание да покориш света. 33-годишната англичанка дълго време е сянка зад пулта без амбиции да става супер известна, но съдбата има друго предвид с дебютния й албум Devotion (2012), който кара критиците да я забележат, най-вече с парчето Wildest moments, което заявява, че е изгряла нова звезда. Следва Тough love (2014) , достигайки девето място в Англия, а тази година обяви, че ще има и трети албум -  Glasshouse, от който за щастие вече имаме няколко песни.

Тя е пример за човек, който не знае какво печели, когато губи – не успява като журналист и актриса, но тези неуспехи все по-настойчиво я тласкат към истинското й призвание, а именно музиката.

В песните й има раздели, любов, търсене, бягство, силно заявяване на себе си, готино соул звучене, R&B, електроника, паузи с тематични диалози, малко цигулки понякога и адски много дълбочина.

Джеси Уеър работи с много музиканти, но основата и това, което изпъква, е личната история, усещането за преживяване в първо лице, достоверните емоции, които няма как да лъжат.  Когато работи по едно от парчетата с Ед Ширън, му казва, че не знае дали може да продължи, че не ѝ достига смелост да се оголи толкова много, но все пак го прави – изпява страховете си, защото не знае дали ще бъде добра майка, съпруга и жена, но вярва, че има как да се справи с всичко, без да се налага да прави компромис.

Джеси, Палома и Соланж са три еманципирани жени, които в своята нежност и чупливост най-отчетливо изразяват силата си. Те работят, имат семейства, падения и върхове, изтупват се от прахта и пак стават, за да продължат напред. Не се преструват, че нямат разочарования и неуспехи, но дават кураж на всички слушащи ги, че има лек срещу разбито сърце, кариера и брак, животът е чуден и трябва да си вярваш, че можеш.

Следващия път, когато някой ти каже, че в наши дни няма силни гласове и песни с дълбочина, пусни му тези три дами и му скрий шапката от възхита.

И докато сме на тема музика, ето 5 готини партита, на които да се забавляваш през този месец.