Нека бъде джаз с принца Майлс Дейвис

Навършват се 26 години, откакто си отиде, а ние си пускаме нещо негово и политаме в историята му

  • 28.09.2017
  • от Пам Велидис

Майлс Дейвис е малкият принц и може би последният голям гений на джаза. Роден е в Илинойс през 1926 г. и за разлика от повечето джаз легенди произхожда от стабилно семейство на средната класа. Син на проспериращ дентален хирург и учител по музика, който изгражда музикалния свят на своя син още от неговата крехка 13-годишна възраст. Дейвис бързо развива талант да свири на тромпет, но още в началото проличава противоречието му с общия стил, използван от утвърдените имена в бранша.

Докато един крал на джаза ще се опитва да утвърждава своя стил, да внимава със законите на музиката в своето джаз кралство, то Дейвис е принцът бунтар, който през  целия си живот е начело на променящата се концепция за джаз. 

Не с музикални импровизации, типични за други джазмени, като Луис Армстронг, Чарли Паркър, Дизи Гилеспи, а с изключителния нюх да подбира кое ново музикално течение да преследва с ловките си „скулести интонации“. Така определят разпадащите се мелодични пътища, които той създава на фрагменти, понеже дразнещият му навик да не притиска докрай клапите на тромпета влудява ошлайфаните тромпетисти. Майлс не е изобретателен, а великолепен заради своите недостатъци, превърнати в изящни качества.

През 1944 г. на 18-годишна възраст Дейвис заминава за Ню Йорк в преследване на музиката. Скоро се записва в школата Juilliard (известен по това време като Института за музикално изкуство) и започва да свири неуморно в Харлем.

Запознава се с много утвърдени имена и попива от знанията и уменията им. Преминава рязко през be bop, за да се превърне в създател на направлението cool jazz и постепенно да навлезе в бурните води на modal jazz, или тъй наречения с наша терминология „ладов джаз“.

През 1945 г. Майлс Дейвис избира, с разрешение на баща си, на напусне  Juilliard и да се превърне в джаз музикант на пълно работно време. С Чарли Паркър записват непрекъснато. Това е периодът на най-усилени разработки върху  импровизациите в звученето му. Създават се парчета с необичайни допълнения на звучене, включват се френски рог, тромбон и туба. Той издава серия от сингли, които са считани за несравними произведения със значителен принос в съвременния джаз.

В началото на 50-те години Дейвис се пристрастява към хероина и преодолява това състояние през 1954 г., но е емоционално сринат.

Получава подкрепа от Клайв Дейвис, шефа на Columbia, който го съветва и убеждава да се обърне към рокмузиката.

Това е моментът, когато Дейвис записва няколко албума, например Porgy and Bess и Kind of Blue, последният му албум от десетилетието, издаден през 1959 г., е считан за един от най-добрите джаз албуми, записани някога, Kind of Blue се смята за най-успешния джаз албум на всички времена, който е продаван в милиони копия.

Дейвис продължава да бъде успешен и на върха дори през 60-те години. Неговата група се трансформира с течение на времето до голяма степен заради сменени членове на екипа и стилните промени. Различните членове на групата му се превръщат в едни от най-влиятелните музиканти в ерата на джаза. Всеки, който се докосне до него, черпи от музикалната му дарба.

През 1970 г. записва знаменития двоен албум Bitches’Brew, в който включва пълен набор електронни инструменти и отдава дължимото на рокмузиката. Целта е постигната: само през първата година са продадени половин милион копия от албума, а Майлс отново се изкачва на върха на постигания вече от него звезден статут. Новото музикално направление получава името jazz rock, а малко по-късно – fusion.

През 1975 г. Дейвис отново злоупотребява с наркотици, като се пристрастява към алкохола и кокаина, което води до петгодишно прекъсване на кариерата му. През 1979 г. среща  Сисели Тайсън, американска актриса, която му помага да преодолее зависимостта си от кокаина. Той и Тайсън се омъжват през 1981, но след това той има поредица от бракове. Истината е, че Дейвис е лош с жените си, бие ги, друса се и е ужасяващ в личния си живот.

Капризен принц, седемкратен носител на „Грами“ и посмъртно удостоен със звезда в Алеята на славата в Холивуд. Умира на 65-годишна възраст заради белодробни усложнения.

Винаги търсещ, винаги намиращ и гениален в популяризирането на нови идеи, в поставянето на правилните оценки за най-добрите направления, които обогатява с таланта си. Огромен личен принос в развитието на джаз изкуството, което е дал на публиката.
Нека бъде джаз с Майлс...

Fink, залезът и музика от дълбините на душата.