Биографични филми, които е лесно да обичаш част 1

Великите животи на лента

  • 18.01.2017
  • от Александра А.

Биографичните филми са страст. Муза. Обсебване. Ако са направени красиво и с любов, разбира се. Има актьорски превъплъщения, които са безумни в гениалността си. Такива, които променят теб и представите ти за кино. Самото кино също. На такива филми плачеш, смееш се, натъжаваш се, изпразваш ума и душата си, възхищаваш се, ставаш от дивана и аплодираш. Тези филми просто са лесни за обичане.

CAPOTE, 2005

Капоти“ е лента, посветена на големия майстор на словото Труман Капоти. Със сигурност го познаваш от „Хладнокръвно“ или поне от „Закуска в „Тифани“ “.  А Филип Сиймор Хофман вероятно познаваш от множеството му роли и награди, сред които Златен глобус, Оскар, Бафта. Ролята му в „Капоти“ е синоним на думата гениалност. От онези актьорски превъплъщения, които те удрят. Лицето. Нежният маниер на поведение. Тъгата в погледа. Гласът. Тънкият и специфичен глас на Капоти. Всичко е уловено и изиграно до съвършенство. Филмът всъщност не е класическа биография, започваща от ранното детство и стигаща до смъртта. Филмът проследява фанатичният процес на написване на „Хладнокръвно“. Творбата, която създава изцяло нов жанр. Променя литературата и журналистиката. Оголената среща на един крехък писател с едни безпощадни убийци. Многогодишно ровене в една гибелна история. И безспирно задаване на  един и същи въпрос. На най-важния въпрос. Защо?

INTO THE WILD, 2007

...е филм, за който едва ли не си чувал. Един от най-внушителните биографични филми. Или може би...може би самата история е изключителна.  Филмът е създаден по книгата „Сред дивата пустош“ на Джон Кракауер, която пък е написана по действителен случай. Описва живота на младия Кристофър Маккендлес. Момче от заможно семейство, което решава да изгори парите си, да зареже възможността да кара скъпа кола и да учи в престижен университет. Вместо това Крис избира да тръгне съвсем сам по света. Устремява се към Аляска и се превръща в легенда. Младият Крис започва да нарича себе си Алекс Супертрамп и открива изоставен бус сред американската пустош. The Magic Bus. Там той се крие от студа, приготвя (уловената) храна, пише в дневника си, мечтае...филмът вади много важни изводи и задава смислени въпроси. Историята на Алекс е вятър в косите. Усещане за свобода, вечност и безкрайност. Чувство за вътрешен мир и принадлежност към природата. Такава, каквато е. Понякога сурова и безпощадно груба, друг път обичаща и нежна. Но винаги, винаги красива и безгранична. Вдъхновява и трогва до сълзи. И най-голямата емоция идва от истинността на историята.

SID AND NANCY, 1986

Сид и Нанси“ е един от най-любимите ми филми. Гари Олдман (ох, Гари Олдман!) и Клоуи Уеб изиграват много големи роли. Говорим за Sex Pistols и онзи слаб, тъмнокос и буен младеж Сид Вишъс и неговата любима и изрусена секси мадама Нанси Спънджен. Във филма има наркотици, рок, секс, още наркотици. Мръсен и прекрасен Ню Йорк, Париж, какъвто не познаваме, бедност, богатство, крайградски неугледни релси и много любов. Има нещо непреодолимо очарователно във всеотдайната любов, с която тези двамата се обичат. Почти до болка, почти до смърт. Обичам да гледам филма. Обичам да слушам Sex Pistols. Обичам да чета статии за тях и да се ровя в биографиите им. Обичам да си представям любовния и мръсен Ню Йорк от техните години. Защото той днес е такъв, какъвто не би се харесал на дивите деца Сид и Нанси. Днес е различен и напудрен. Затова харесвам филма. В него няма блясък. Няма гел. Автентичен. Малко груб. Малко мръсен. И някак посвоему пълен с поезията на откровената любов.

DOORS, 1991

Вал Килмър и Мег Райън. Джим Морисън и любимата му Памела. Този филм е бавен. Меланхоличен. Поетичен. Опияняващ. Като творчеството на една от най-великите групи. Красивите стихове на Джим Морисън се превръщат в песни, а музиката става поезия. Реалност и действителност се сливат в едно. А между всички тези светове се случват кариери, концерти, опиати, публики, любови...Не е пресилено да се каже, че това е една от най-силните роли на Вал Килмър. Да, Джим е един. Неподражаем. Но Вал Килмър някак успява. Успява да те гледа с онзи премрежен поглед и да ти говори умно и дълбоко с вълнуващия глас на американския поет.

GIA, 1998

Млада, красива, луда, неукротима, изкусителна. Това е Джия – супермоделът от седемдесетте. И кой друг е по-подходящ за ролята от младата Анджелина Джоли? Филмът носи усещането за онази далечна и бленувана сладост от сбъдването на мечтите. До един момент животът на Джия устремено върви към дългоочаквания и бленуван финал, в който всички момичета са принцеси, а всички момчета – принцове. Но когато короната натежи прекалено много? Още една биографична лента с много наркотици, любов, личностни трусове и много, много болка. Филмът носи у себе си специфична красота и усещане за тъа и смисъл.

LA VIE EN ROSE, 2007

Най-малкото, което заслужава биографичният филм за Едит Пиаф е Оскар за главна женска роля. Марион. Неподръжаемата Марион Котияр прави превъплъщение, което киното ще помни дълги години. Филмът е пътешествие в живота на една икона. От изгрева до залеза. От бедността и мръсните френски улици до блясъка на сцената и мощната сила на славата. Във филма се вижда една мъничка Едит, която носи в себе си светлината на онези хора. Значимите. Специфичният глас, огромното сърце, шумните срещи, любовта към живота и тихата мъдрост, която учим от Пиаф са само част от иконичния образ. Много хора плачат на този филм. Плачат за Едит. За онова време. За началото. За края. За тъмните нюанси на розовия живот.

Виж кои  5 филма представя Jameson този път.