Слънчев (Ж)лъч в родния хип-хоп

Рут Колева за новото EP на Жлъч и Гена

  • 21.12.2016
  • от Рут Колева

* Рут Колева продължава да прави музикални дисекции на страниците ни. И след един пример, който не е за пример, е ред на нещо наистина добро. Слушай!

С брат ми бяхме на 10 - 11, когато той за първи път домъкна вкъщи 4 - 5 касетки с хип-хоп - Swollen Members, The Roots, Cypress Hill. Още знам текста на The Deep End на Swollen Members наизуст. Помня и когато за първи път ми попадна касетка с надпис The Low End Theory от A Trible Called Quest. Имаше нещо в тази музика. Някаква магия. The Low End Theory го слушах толкова пъти, че зъбците на дупките в касетката се бяха притъпили от превъртане на лентата с молив. (Касетофонът ни обичаше да забива.)

Отраснах с хип-хоп и той е причината да се насоча към Soul/Neo Soul музиката. Все пак Ерика Баду, Джил Скот (та дори Нели Фуртадо) бяха започнали точно като вокалисти към различни хип-хоп крюта.

Така и не събрах смелост да рапирам. Страх ме беше, но това никога не ме спря да се наслаждавам и да слушам.

В България, разбира се, винаги е имало качествени артисти. Ъпсурт, Ndoe, Fars, X team, Logo5, WoshMC, Бобо и Спенс бяха едни от определящите и водещи за моето поколение и години по-късно все още танцувам на песните им, особено ако свирят с лайф банда. Алелуя. 

Миналата година започна да се усеща едно силно раздвижване в жанра. Като започнеш със Straight Outta Compton, та стигнеш до албума на D’Аngelo. Нещо се възраждаше.

2016-а се оказа една изключителна година за хип-хоп музиката.

A tribe called quest пуснаха нов албум, на който от първо слушане исках да си прережа вените.

В добрия смисъл. И вовеки ще съжалявам, че изпуснах концерта на Phife Dawg в Амстердам, за който имах билет в края на 2011.  

НОВАТА ВЪЛНА

Childish Gambino, Anderson Paak (чиито дема ми пускаше нашият общ пианист Ron Avant преди година в Лос Анджелис), Frank Ocean са част от имената, които превзеха световната сцена като буря. Амин.

В България може да сме назад, но далеч не сме за подценяване. DAYO ни пренесоха в магията на J Dilla, Стругаре ни прати в един нечовешки алтърнатив и ето че сега предстои издаването на Светлосянка EP от Жлъч и Гена.

Пускам: ЖЛЪЧ / ГЕНА – ИДВА

“Краят ти още не е тук, но идва към теб. Ако го изчакаш на два крака, ще стигнеш далеч.“
Шамар.

КО.ПЕ.ЛЕ
Насълзявам се.
Треперя.
Бийтът ме връща в годините, в които слушах The Jazzual Suspects на рипийт.

Слушам текста, това не са просто думи. Поезия. Лекота. Чудеса.

Това парче ме повлича като ураган от мисли и чувства. Не мога да повярвам какво са създали тези пичове. Връщам песента отново, защото едно слушане просто не ми стига. Кога минаха почти 3 минути?

Пускам пак.

Тоя момент със „Звучи като противоречие. И е.“... Е как си я измислил тая рима? Велико. „Но истините се познават по лъжите ни днес“. Започвам да се сещам за Sage Francis и Non prophets и любимата ми песен „The cure”. Посланието не лежи в плитките води.

Припер:

„Идва, идва здрач, за да зазори.“ Истината е, че малко рап изпълнители пеят толкова добре. Чувам и двуглас, който ми напомня на красивите вокали на Бобо. Дали не е той? Още по-добре даже.

Видеото е от тия видеа, дето си казваш: „Еми то не му трябва нищо повече“.

Атмосфера 10/10.

Тука не са похарчени хиляди левове за хеликоптери и танцьорки, но си личи старание, подход и вкус, което липсва на повечето български изпълнители в днешно време.

„Идва“ звучи, все едно слушам плоча на J Dilla, мелодията на пианото ме кара да правя това типично движение с главата, което човек прави, когато музиката го кефи.

Гласът на Жлъч е плътен и запомнящ се, перфектно допълващ музиката. Слушаш и се усмихваш. Защото думите не стигат да опишеш, колко надежда ти дава тази музика. Че я има. Че е от тук.

 „Бъдеще в сегашно време“ е това, което остава у мен като усещане. И тази песен определено ще бъде в плейлистата ми в следващите месеци. Жлъч/Гена дават заявка за нещо голямо и значимо, а ние само може да сме благодарни, че ги има.

Още ревюта от Рут Колева!