Тежка вечер като за Аскеер

Кои са най-забележителните столични постановки за края на 2016 и началото на 2017

  • 06.12.2016
  • от Цветелина Анастасова

След една определена възраст така наречената „тежка вечер” се разиграва в една чаша вино, плюс един Schweppes Tonic и приятелски разговори в KICK’S до 2:00 часа през нощта. На сутринта просто си скапан, спи ти се цял ден и нямаш много спомен за какво толкова сте си говорили снощи, но със сигурност гърлото ти напомня, че разговорите са преминали в crescendo, също като на театър!

Високият тон винаги ме е изненадвал в театъра. Актьорите изглеждат така, сякаш нямат микрофони и някой им е казал: ”Абе крещи бе, пич?! Никой няма да те чуе на задния ред! ”. Кошмарно е, когато придобият навика да говорят „така by default”. Представи си, че половинката ти реши да те поздрави за добро утро със сценичния патос на Дон Кихот, преди да си отворил очи!

По повод на всичко това не мога да не споделя моя личен избор от постановки и в частност една любима: „Контрабасът”. Златна, да не кажа платинена пиеса, която се играе на малка сцена, на IV етаж в Народния театър „Иван Вазов”. За първи път я гледах преди 8 години и ако утре трябва да избера да видя една, последна поставка в столичен театър, то тази ще е моят номер едно. Освен неподправеният чар на пиесата, безупречната актьорска игра на Валентин Ганев, завладяващата история и изумителната сценография,

чисто човешкият фактор, в който всеки от нас може да се припознае, е изведен по най-непринуден начин от контрабаса.

Главният герой се лута в парадокс на това, което иска, и това, което има, и измива личните недоразумения на сцената с обилно количество бира. Толкова много, че ако след спектакъла го поканите на по бира със сигурност няма да ви се зарадва. Не пропускайте да видите „Контрабасът”!

Разбира се, не ми се удаде възможност да посетя всички постановки, но около мен има много спецове в областта, като например актрисата Маргарита Хлебарова, която ни посъветва да не пропускаме следните няколко заглавия в Народния театър: „ГЕО”, „На ръба” и, разбира се, „Синята птица”. Освен невероятния афиш за пиесата „Синята птица” се вписва разкошно в духа и уюта на наближаващите коледни празници.

За онези, които обичат интелектуални шамари, театър „199” има пълен набор за вас. Това, което аз ви избрах, е „Театър, любов моя” ! Никой не е устоял на добре сложен грим, но това, което не бива да забравяте, е да го свалите непременно, преди да си легнете!!!

Ако търсите сатира, тя със сигурност е в „Сатиричен театър” и там изборът ми се свежда до три: „Името”, „Лъжци по неволя” и „Странната двойка”, но вие можете винаги да изберете и друга пиеса, която вече сте гледали на филм, като „Вечеря за тъпаци”. Смехът е гарантиран.

Но нека се върна малко на Маргарита Хлебарова. Позната на широката публика със скечове в предаването „АЛАМИНУТ”, тя е много талантлива театрална актриса. По съвсем откровен и пристрастен начин успя да ме запали по две други постановки, които оставих за десерт.

Първата е “Ритъм енд блус” от Румен Цонев в Малък градски театър „Зад канала”. Марги Хлебарова споделя: “Освен че съм пристрастна към творчеството на големия Румен Цонев, който за съжаление ни напусна, самият „Ритъм енд блус” е дългогодишен проект... Прецизният подбор на актьорите тук е решаващ.

Всички те са толкова добри в актьорското майсторство, колкото и в пеенето и танцуването.

Това, което аз намирам за изключително, са театралните етюди между музикалните теми.” Държа да подчертая, че не става въпрос за мюзикъл в стил “Коса” или “Суини Тод”, и това, което ще видите, определено ще ви изненада. Втората пиеса е млада и свежа като изкъпано и напращяло шестнайсетгодишно момиче, което може да ти докара “Смъртни грехове”.

Постановката разисква темата за идентичността на човека и неговата национална принадлежност, като набляга на трагико-комедийния аспект на човешките взаимоотношения. Освен че в нея участват известни актьори от всички по-горе изброени театри, Марги Хлебарова играе един от персонажите, а Александър Гергинов от статията за “Трите най-важни” е автор на костюмите. Маргарита казва: ”... пиесата разглежда три от седемте смъртни прегрешения и алчността е поставена в необичайна обстановка, на коледната трапеза, около която са събрани хора от различни религии. Намеренията на тези хора се разминават коренно с реалността, която ги очаква накрая...”. Можете да видите “Смъртни грехове” от януари 2017 в Червената къща.

Ето как към съставките на една тежка вечер може да прибавите и щипка сценична треска!

От тетър преминаваме към кино и 5 филма за силата на женския дух. Можеш да ги видиш тук.